Третиране на разход за карта за градски транспорт на служител

Във въпроса не се уточнява на какво договорно или друго основание се заплаща картата за градски транспорт на работника и затова ще разгледаме някои възможни хипотези за данъчното третиране на разхода.
 
В първия вариант разходът би могъл да се определи като социален разход, предоставен в натура, за който се дължи данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. За да се третира сумата по този ред, е необходимо тя да отговаря на условията за социален разход, предоставен в натура по §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, т.е. да представлява социална придобивка, която е достъпна за всички наети лица в предприятието. Ако сумата отговаря на тези условия, счетоводният разход и данъкът върху него са данъчно признати, а сумата не се третира като възнаграждение на лицето и не се облага с данък по ЗДДФЛ.
 
Ако сумата има характера на социална придобивка, но не е изпълнено условието за общодостъпност на разхода, съществуват най-общо две хипотези. Ако придобивката може да се обвърже с трудовата дейност на лицето и резултатите от нея, тя може да се приеме като възнаграждение в натура, за което се дължи данък по чл. 24 от ЗДДФЛ. За целите на ЗКПО в този случай разходът е данъчно признат и не се регулира, тъй като в закона не съществуват особености при данъчното признаване на разходите за трудови възнаграждения. Ако разходът не може да се обвърже с трудовата дейност на лицето и не може да се третира като възнаграждение в натура, той следва да се приеме като разход, несвързан с дейността, който е данъчно непризнат на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
 
На последно място и основно за пълнота на изложението ще споменем и хипотезата (макар и малко вероятна според нас), в която разходът е извършен от работодателя в изпълнение на негово задължение, възникващо съгласно нормативен акт. В този случай разходът е данъчно признат на основание чл. 11 от ЗКПО и не се облага с данък върху разходите.

 

С уважение:

Нормативна рамка

ЗДДФЛ

ЗКПО