Социални разходи за столово хранене на служителите при извънредното положение с работа от вкъщи

Естеството на социалните придобивки е едновременно изключително разнообразно и строго конкретно във всеки отделен случай с оглед различните социални потребности. Поради това законодателят ги е формулирал общо като принцип в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, без да ги изброява изчерпателно, с цел да не ограничава работодателя при тяхното предоставяне. Именно поради факта, че социалните придобивки могат да приемат многообразни форми, тяхната преценка за общодостъпност следва да се преценява с оглед на всички факти и обстоятелства, имащи значение към характера и предназначението им. В конкретното запитване социалната придобивка е предоставена под формата на столово хранене на работниците и служителите, което се осъществява в помещение на предприятието. Самото естество на подобен род социална придобивка предполага съответния ползвател да се явява на работа на територията на самото предприятие, за да има възможност да се възползва от нея. Тоест столовото хранене би изпълнило своята цел да бъде социална придобивка, ако неговото получаване е свързано със съответното полагане на труд от страна на работниците и служителите на територията на самото предприятие, където е организирано самото столово хранене. На база на казаното до тук, именно спецификата на конкретната социална придобивка ни дава основание да твърдим, че критерият за общодостъпност не се нарушава поради факта, че някои от работниците и служителите полагат своя труд на място, различно от територията на отчитащото се предприятие.

Относно втория въпрос за осигуряване на алтернативна социална придобивка изразяваме мнение, че според нас понятието „алтернатива” не е подходящо. В случая може да се говори за друга социална придобивка, която като всички останали социални придобивки, би имала своите характерни особености и индивидуалност, различаваща я от останалите такива. Тоест бихме могли да говорим за задоволяване на друг вид социално-битови и културни потребности по смисъла на чл. 294 от Кодекса на труда, за което ръководството на предприятието би могло да предостави, при условие че има такива намерения и желания, но в никакъв случай не следва да се разглежда, че е принудено да предоставя.

Казаното по първия и по втория въпрос по-горе би следвало да отговори на поставения от вас трети въпрос, свързан с евентуалното решение на Общото събрание на работниците и служителите, за предоставяне на социалната придобивка под формата на столово хранене, единствено на персонала само за дните, в които той фактически е присъствал на производствената площадка или офис помещенията на дружеството. Въпреки това ние ще развием тази постановка, която се споделя и от практиката на НАП (Писмо № 24-34-90 от 29.09.2014 г. относно прилагане на § 1, т. 34 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане; Писмо № 20-00-153 от 18.04.2016 г.).

От определението за „социални разходи, предоставени в натура“, дадено т. 34 на §1 от ДР на ЗКПО, се извеждат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда и условията на част четвърта от закона „Данък върху разходите“. В цитираното определение са регламентирани две алтернативни хипотези за предоставяне на социалните придобивки:
1. Първата хипотеза е по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ; а
2. Втората хипотеза е по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.

Тоест изискванията за общодостъпност по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО ще бъдат изпълнени, когато редът и начинът за предоставяне на придобивките са определени или с волеизявление на работниците и служителите, или на работодателя, а не е изключено да е налице и съвместно волеизявление на двете страни. Ето защо ако в конкретната хипотеза предприятието се възползва от алтернативата, общодостъпността на съответната социална придобивка да се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите, то това би означавало, че така изразената воля следва да бъде взета предвид за целите на определяне на съответния разход като социален. Нещо повече - обстоятелството, че самите работници и служители са приели, а работодателят се е съгласил социалната придобивка под формата на столово хранене да се полага на персонала само за дните, в които той фактически е присъствал на производствената площадка или офис помещенията на дружеството, не следва да се възприема като ограничаване на достъпността на социалната придобивка, защото възможността за субективна преценка при вземане на решение за ограничаване на достъпа в конкретната хипотеза е сведена до минимум, въз основа на представителна власт на работниците и служителите, изразена посредством тяхното решение.

Още за социални разходи:

Нормативна рамка

ЗКПО