Отчитане на разход за наем на апартамент, в който ще живеят служители на фирмата

Социалните разходи, предоставени в натура, са дефинирани в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО и това са счетоводните разходи за предоставени от работодателя социални придобивки по смисъла на чл. 294 от КТ, които отговарят едновременно на две основни условия:
- да са достъпни за всички наети лица в предприятието, включително и за лицата, наети по договор за управление и контрол;
- да са предоставени в натура и да не са налице каквито и да било парични взаимоотношения между работодателя и наетите лица по повод предоставените придобивки.
 
Независимо че осигуряването на жилища на работниците и служителите е уредено с отделна разпоредба в КТ (чл. 297), то би могло да попадне в обхвата на социалните придобивки по чл. 294, т. 7 и съответно за данъчни цели разходът да е облагаем с данък и данъчно признат, ако са изпълнени двете условия, посочени по-горе. От описаното във въпроса става ясно, че явно предприятието има качеството на наемател по договора за наем на апартамента и съответно може да се предположи, че по този повод не са налице парични взаимоотношения между работодателя и работниците. Следователно би могло да се приеме, че условието придобивката да е предоставена в натура, е изпълнено.
 
Условието за общодостъпност не означава непременно право на достъп за абсолютно всички наети лица. При предоставяне на определени социални придобивки е допустимо да се определят критерии, при изпълнение на които наетите лица имат право на социална придобивка. Тези критерии обаче не би следвало да се основават на резултатите от положения труд или отработеното време, освен ако не са определени по реда на чл. 293 от КТ. В конкретния случай това означава, че ако предоставянето на жилище за сметка на работодателя е достъпно за всички наети в предприятието лица, които нямат постоянно местоживеене в населеното място, в което е тяхната месторабота, разходът би следвало да отговаря на критерия общодостъпност и съответно да се третира като социален разход, предоставен в натура. Разходът се облага с данък върху разходите на основание чл. 204, ал. 1, т. 2 от КТ и така обложен е данъчно признат, както и разходът за данък върху него. В този случай е препоръчително критериите, при изпълнение на които наетите лица могат да се възползват от придобивката, да се дефинират ясно в документа, съгласно който тя се предоставя. Това данъчно третиране е валидно включително и когато някое от правоимащите лица откаже да се възползва от придобивката.
 
Ако обаче ведомствено жилище се предоставя само на някои категории работници и служители и има и такива, които нямат право да ползват придобивката, независимо че нямат постоянно местоживеене в населеното място, в което е тяхната месторабота, разходът би следвало да се третира като доход от трудови правоотношения и да се обложи по реда на ЗДДФЛ. В този случай разходът е данъчно признат по ЗКПО като разход за трудови възнаграждения и не е облагаем с данък върху разходите.

 

С уважение:

Още за разходи:

Нормативна рамка

КТ

ЗДДФЛ

ЗКПО