Случаи на непредоставяне на ваучери за храна

Едно от най-съществените услови, за да бъдат признати разходите на работодателя за социални придобивки на персонала като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО е те да са достъпни за всички работници и служители, включително и за изпълнителите по договори за управление и контрол. Изискването в закона е единствено за общодостъпност, т.е. социалните придобивки да могат да се ползват по право от всички наети лица, но не е налице изрично условие те да са еднакви или да се предоставят в еднакъв размер на всички правоимащи лица.
 
От друга страна обаче в практиката на Върховния административен съд, постановена във връзка с казуси, свързани с данъчно третиране на социалните разходи, е налице трайна тенденция да не се третират като социални разходи придобивки, които се предоставят в зависимост от резултатите от положения труд или от отработените дни. При постановяване на решенията се изтъкват мотивите, че тези критерии са по-скоро фактори за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределение на средствата за социално-битово и културно обслужване в предприятието. Макар да се основават на трудовото правоотношение между работодателя и работниците и служителите, характерът на социалните придобивки не предполага пряка зависимост от престирането на работна сила. Тяхната цел е да обезпечи потребности на наетите лица, които засягат пряко и непосредствено живота и бита им през времето, когато престират труда си, а тези потребности не са в зависимост от заеманата позиция или постигнатите трудови резултати.
 
В административната си практика НАП се осланя на посочената съдебна практика на ВАС и поддържа становището, че при предоставяне на ваучери за храна в диференциран размер, който се определя на база заеманата от лицето длъжност, отработените дни или от постигнатите от него трудови резултати не следва да се счита за изпълнено условието за достъпност на социалните придобивки за всички работници и служители, следователно предоставените по такива критерии социални придобивки не попадат в обхвата на определението за социални разходи, предоставени в натура по смисъла на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. Независимо от това обаче е налице административна практика на приходната агенция (Изх. № 3-786/31.03.2015 г., ОУИ Велико Търново), съгласно която ако диференцираният размер на предоставяните ваучери за храна в зависимост от отработеното време е определен по реда на чл. 293 от Кодекса на труда, т.е. с решение на общото събрание на работниците и служителите, социалната придобивка следва да се третира като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, тъй като обстоятелството, че самите работници и служители са приели, а работодателят се е съгласил, че ваучерите за храна ще се предоставят на база на реално отработени часове, е показател за общодостъпност на социалната придобивка.

Данъчно облагане на подаръчни ваучери при раждане на дете на служител