Регулации на сделки между свързани лица. Принцип на независимите пазарни отношения. Отклонение от данъчно облагане
Отговор, предоставен отБойчо Момчилов
Още за свързани лица:
Основният режим на данъчно регулиране на сделките между свързани лица е предвиден в чл. 15 - 17 от ЗКПО. В чл. 15 е провъзгласен и основният принцип, с който данъкоплатците следва да се съобразяват, сключвайки сделки между свързани лица, а именно принципът на независимите пазарни отношения (НПО). Този принцип гласи, че ако условията по сключена сделка между свързани лица указват влияние върху данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Следователно прилагането на чл. 15 от ЗКПО изисква установяване на следните кумулативни предпоставки – контрагентите по сделките да са свързани лица, сделките да са сключени при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица, и да оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат. В тежест на органите по приходите е да установят наличието на всички условия за отклонение от данъчно облагане.
Във връзка с понятието „независими пазарни отношения“ и приложението на чл. 15 от ЗКПО трябва да разгледаме и още най-малко две понятия, легално дефинирани в ДР на ДОПК. Това са понятията „пазарна цена” и „методи за определяне на пазарните цени“ или т.нар. „трансферни цени“. По силата на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК пазарната цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната цена се определя според методите, предвидени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК.
На следващо място трябва да отбележим, че употребеният термин „данъчна основа” идва да покаже, че въпросният принцип следва да бъде прилаган към всички видове данъци по ЗКПО. Принципът НПО се прилага чрез сравняване на условията на контролирана сделка с условията на сделки между независими лица. За да бъде такова съпоставяне коректно, икономически значимите характеристики на сравняваните сделки и лица трябва да бъдат достатъчно съпоставими. В тази връзка извършването на анализ на съпоставимостта е от фундаментално значение за определяне на пазарните цени между свързани лица.
В ал. 2 на чл. 16 от ЗКПО са изброени и четири хипотези, при които изрично е прието, че е налице отклонение от данъчно облагане. По-долу ще разгледаме някои по-итересни решения на ВАС, за да видим кога върховната съдебна инстанция приема, че е налице отклонение от данъчно облагане и кога не.
Такъв случай е разгледан например в Решение № 1042 от 24.01.2018 г. на ВАС. Според изложената в него фактическа обстановка, дадено дружество извършва апорт на свои недвижими имоти в отделно дъщерно дружество. В изпълнение на изискванията на Търговския закон при апорта е направена пазарна оценка на тези имоти от три вещи лица. Скоро след това, въпросното дружество, апортирало имотите си, продава дружествените си дялове от дъщерното си дружество на трето несвързано лице, но на значително по-ниска цена от оценката, направена от вещите лица на имотите при апорта.
При тази фактическа обстановка данъчната администрация издава РА, с който на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО приемат, че са налице сделки между несвързани лица, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, поради което данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат предвид тези сделки, а данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от същия вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчното облагане. Органите по приходите приемат, че сделките по продажба на дружествени дялове са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане.
От своя страна ВАС изцяло споделя констатациите и изводите на данъчните органи. Обосновал е извод, че оценката на недвижимите имоти, съдържаща се в заключението на тричленната експертиза, представлява по същество пазарна оценка. Не е възприел като недоказано становището на ревизираното лице, че стойността на дяловете е намалена поради наличие на вещни тежести върху активите и др. настъпили обстоятелства, водещи до по-ниска стойност. По делото не е ангажирана ССЕ относно пазарната стойност на имота и дружествените дялове. Събрани са доказателства за липса на тежести върху активите.
При така изложените съображения касационният съд намира, че е установено наличието на предпоставките по чл. 16, ал. 1 и ал. 3 ЗКПО. Изводите, че пазарната цена правилно е определена от органите по приходите, са законосъобразни и не са оборени от жалбоподателя.
Във връзка с понятието „независими пазарни отношения“ и приложението на чл. 15 от ЗКПО трябва да разгледаме и още най-малко две понятия, легално дефинирани в ДР на ДОПК. Това са понятията „пазарна цена” и „методи за определяне на пазарните цени“ или т.нар. „трансферни цени“. По силата на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК пазарната цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната цена се определя според методите, предвидени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК.
На следващо място трябва да отбележим, че употребеният термин „данъчна основа” идва да покаже, че въпросният принцип следва да бъде прилаган към всички видове данъци по ЗКПО. Принципът НПО се прилага чрез сравняване на условията на контролирана сделка с условията на сделки между независими лица. За да бъде такова съпоставяне коректно, икономически значимите характеристики на сравняваните сделки и лица трябва да бъдат достатъчно съпоставими. В тази връзка извършването на анализ на съпоставимостта е от фундаментално значение за определяне на пазарните цени между свързани лица.
Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО налага регулация над всякакви видове сделки, независимо сключени между свързани или несвързани лица, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Въпросната регулация се състои в определяне на данъчната основа, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
Имайки предвид разпоредбите на чл. 15 и чл.16 от ЗКПО, можем да направим и няколко важни изводи. Когато дадено лице извършва сделки със свързани с него лица, в едно ревизионно производство то е длъжно да докаже съответствието на въпросните сделки с принципа на независимите пазарни отношения, т.е. да докаже, че сделките са извършени по пазарни цени. Това задължение му се вменява от нормата на чл. 116, ал. 2 от ДОПК. Това доказване може да стане само посредством един от нормативно регламентираните методи за определяне на пазарните цени, изчерпателно иаброени § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, и в съответствие с реда и начина на прилагане на тези методи, регламентиран в Наредба № Н-9/ 14.08.2006 г. на министъра на финансите. При сделки между несвързани лица обаче няма такова задължение. Въпросът за пазарната цена в отношенията между несвързани лица може да бъде повдигнат само ако от данъчната администрация се твърди, че с въпросните сделки се цели отклонение от данъчно облагане.
Имайки предвид разпоредбите на чл. 15 и чл.16 от ЗКПО, можем да направим и няколко важни изводи. Когато дадено лице извършва сделки със свързани с него лица, в едно ревизионно производство то е длъжно да докаже съответствието на въпросните сделки с принципа на независимите пазарни отношения, т.е. да докаже, че сделките са извършени по пазарни цени. Това задължение му се вменява от нормата на чл. 116, ал. 2 от ДОПК. Това доказване може да стане само посредством един от нормативно регламентираните методи за определяне на пазарните цени, изчерпателно иаброени § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, и в съответствие с реда и начина на прилагане на тези методи, регламентиран в Наредба № Н-9/ 14.08.2006 г. на министъра на финансите. При сделки между несвързани лица обаче няма такова задължение. Въпросът за пазарната цена в отношенията между несвързани лица може да бъде повдигнат само ако от данъчната администрация се твърди, че с въпросните сделки се цели отклонение от данъчно облагане.
В ал. 2 на чл. 16 от ЗКПО са изброени и четири хипотези, при които изрично е прието, че е налице отклонение от данъчно облагане. По-долу ще разгледаме някои по-итересни решения на ВАС, за да видим кога върховната съдебна инстанция приема, че е налице отклонение от данъчно облагане и кога не.
Такъв случай е разгледан например в Решение № 1042 от 24.01.2018 г. на ВАС. Според изложената в него фактическа обстановка, дадено дружество извършва апорт на свои недвижими имоти в отделно дъщерно дружество. В изпълнение на изискванията на Търговския закон при апорта е направена пазарна оценка на тези имоти от три вещи лица. Скоро след това, въпросното дружество, апортирало имотите си, продава дружествените си дялове от дъщерното си дружество на трето несвързано лице, но на значително по-ниска цена от оценката, направена от вещите лица на имотите при апорта.
При тази фактическа обстановка данъчната администрация издава РА, с който на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО приемат, че са налице сделки между несвързани лица, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, поради което данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат предвид тези сделки, а данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от същия вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчното облагане. Органите по приходите приемат, че сделките по продажба на дружествени дялове са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане.
От своя страна ВАС изцяло споделя констатациите и изводите на данъчните органи. Обосновал е извод, че оценката на недвижимите имоти, съдържаща се в заключението на тричленната експертиза, представлява по същество пазарна оценка. Не е възприел като недоказано становището на ревизираното лице, че стойността на дяловете е намалена поради наличие на вещни тежести върху активите и др. настъпили обстоятелства, водещи до по-ниска стойност. По делото не е ангажирана ССЕ относно пазарната стойност на имота и дружествените дялове. Събрани са доказателства за липса на тежести върху активите.
При така изложените съображения касационният съд намира, че е установено наличието на предпоставките по чл. 16, ал. 1 и ал. 3 ЗКПО. Изводите, че пазарната цена правилно е определена от органите по приходите, са законосъобразни и не са оборени от жалбоподателя.

Подобни статии
29Юни2020
За предвидените в българското законодателство мерки за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, т. нар. план BEPS на ОИСР - част II
от Бойчо Момчилов
29 Юни 2020
10Февр2020
Становище относно изпълнение на изискването за инвестиране на преотстъпен корпоративен данък по чл. 189 б, ал. 2, т. 4 от ЗКПО
от PortalSchetovodstvo.bg
10 Февр 2020
19Юни2019
Относно проверките на НАП за значими количества материални запаси по балансите на предприятията, в сравнение с приходите от продажби
от Евгени Рангелов
19 Юни 2019
30Май2019
Промени в реда за облагане, деклариране и внасяне на данъците по ЗКПО при заличаване на ДЗЛ
от Евгени Рангелов
30 Май 2019
05Апр2019
Oпределяне на пазарна лихва по заеми между свързани лица (нефинансови предприятия)
от Бойчо Момчилов
05 Апр 2019
19Март2019
Сделки с лица, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим
от Бойчо Момчилов
19 Март 2019