Ваучерите - нови, съществени промени във връзка с документирането и данъчното третиране по ЗКПО и ЗДДС считано от 01 януари 2019 г.

Данъчно облагане на ваучери за храна над необлагаемите 60 лв. на месец

 

Осчетоводяване на ваучери, раздавани на служителите

 

Отразяване като аванс или текущ приход на сума, получена от продажба на ваучери

С измененията и допълненията на данъчните закони (обн. ДВ бр. 98/27. 11. 2018 г., в сила от 1. 01. 2019 г.) са внесени промени в ЗКПО и ЗДДС, свързани с ваучерите, както следва:
 
 
Допълненията и новите изисквания се изразяват в след­ното:
а/ в чл. 209, ал. 2 е въведена нова т. 6, която изброява изчерпателно изискванията, на които трябва да отговаря образецът на ваучера за храна. Към досегашните изисквания на чл. 209, ал. 2 към лице да осъществява дейност като оператор на ваучери за храна се добавят изискванията на новата т. 6, а именно - да разполага с об­разец на ваучер за храна, който отговаря на изчерпателно посоче­ните изисквания в т. 6:
- документът да бъде индивидуализиран (подобно на данъчните документи), като притежава номер и серия;
- да съдържа данни за идентифициране на оператора;
- да съдържа данни за идентификация на работодателя, който поръчва ваучерите за храна;
- да съдържа номинална стойност (цифром и словом) и срок на валидност;
- да съдържа изрична забрана за покупка на алкохолни из­делия и тютюневи производства;
- да съдържа изрична забрана за връщане в налична стой­ност на разлика от покупката до номинала на ваучера за храна; 
- да има най-малко 5 способа за защита;
- да съдържа номер и дата на индивидуалната квота, по която се предоставят ваучерите за храна;
- да има място за дата и печат на доставчика.
 
Видно от новите изисквания за наличието на определени реквизити върху образеца на ваучер за храна, същият почти се приравнява на изискванията по отношение на фактура, записани в чл. 114 от ЗДДС. Това усложняване бихме си обяснили с новото обстоя­телство, че ЗДДС приема ваучерите като платежно средство, т. е. те като паричен еквивалент трябва да внасят сигурност у притежа­телите и да гарантират разплащане по доставките, имащи за предмет стоки и услуги, в т. ч. и храна като социални придобивки.
 
б/ изменения и допълнения получава и ал. 3 на чл. 209 във връзка с правото да извършват дейност като оператори на ваучери за храна лицата, за които в ал. 2 конкретно е посочено на какви изисквания трябва да отговарят.
 
С новата редакция на ал. 3 към чл. 209 са посочени 6 основания, при наличие на някое от които министърът на финансите, издал разрешението за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна, може да отнеме разрешението.
 
 
С Директива 2016/1065 се цели еднакво третиране на вау­черите в ЕС, избягване на двойно данъчно облагане или необлагане
 
 
С промените на ЗДДС, в сила от 1 януари 2019 г. се въвеждат към § 1 от ДР на ЗДДС три нови определения:
- с т. 88 - "Ваучер";
- с т. 89 - “Ваучер за конкретна цел"
- с т. 90 - "Многоцелеви ваучер".
 
Няма да цитираме изцяло новите определения, а само ще от­бележим характерни моменти, свързани с тях:
- с определението за "ваучер" се дава обща представа за него като инструмент, за който законовата норма дава задълже­ние да бъде приет като заплащане или част от заплащане за пре­доставяне на стоки или услуги;
- за "ваучерът с конкретна цел" е характерно, че мястото на доставката и размерът на ДДС за стоките и услугите, които ще се предоставят срещу ваучера, могат да бъдат определени в момента на предоставяне на ваучера;
- като "многоцелеви ваучер" се определя този ваучер, който е различен от ваучер с конкретна цел.
 
Най-общо казано, при продажбата на "ваучер за конкретна цел" (ВКЦ), ДДС ще се начислява:
- от данъчно задължено лице, което действа от свое име;
- от данъчно задължено лице, което действа от името на друго данъчно задължено лице, или в тези случаи продажбите се смятат за доставка на стоките и ус­лугите, за които се отнася съответният ваучер за конкретна цел.
 
Продажбата на "многоцелеви ваучер" (МЦВ) няма да се счита, че е налице доставка, т. е. ще се прилага действащото до 01.01.2019 г. законодателство. При този ваучер доставката ще настъпи, когато се предадат фактически стоките или услугите на потребителя.
 
С други думи, от 1 януари 2019 г. данъчното третиране по ЗДДС на ваучерите ще става в зависимост от това в коя категория попадат ваучерите - ВКЦ или МЦВ.
 
 
За данъчното третиране на ВКЦ след 1. 01. 2019 г. в ЗДДС е включен нов чл. 131а със следните разпоредби:
- в ал. 1 се посочва, че продажбата на ВКЦ от данъчно за­дължено лице, което действа от свое име, е доставка на стоките и услугите, за които се отнася ваучерът. Това означава, че данъчно задълженото лице, което предоставя ВКЦ, трябва в момента да на­числи ДДС (обикновено 20% или 9%, когато става въпрос за хотел­ско настаняване). В следващия момент - при предоставяне на стоките или услугите от доставчика на потребителя, респ. Лицето, което представя ваучера, не е налице доставка, съгласно чл. 131а, ал. 3.
 
ПРИМЕР: Магазин за обувки продава ваучери, които могат да се използват само в него. Магазинът е в България и данъчната став­ка е 20%. Явно става въпрос за ВКЦ. Ако заплащането на ваучера става с налични пари или дебитна карта, магазинът трябва при получаване на сумата за издаде фискален бон с 20% ДДС. Ако приносителят на ВКЦ представя ваучера при покупката на обувки, доставчикът не трябва да начислява 20% ДДС и продажбата трябва да се маркира на ЕКАФП без ДДС. Доставката, както по­сочихме, цитирайки чл. 131а, ал. 1 се счита за извършена при плодажбата на ваучерите. При фактическото получаване на стоките или услугите няма доставка, съгласно чл. 131а, ал. 3.
 
ВНИМАНИЕ!!! ЗДДС не регламентира ред за сторниране на на­числен ДДС при продажбата на ваучери (ВКЦ), ако ваучерите не се из­ползват в тяхния конкретен срок на валидност.
 
Следва да отбележим, че ако с ВКЦ се заплаща само част от дадена доставка, а разликата се заплаща от лицето, представило ва­учера, с налични пари, с ДДС следва да се обложи цялата стойност на стоката, предмет на доставката.
 
Пример: Продаден е ВКЦ за 50 лв. и лицето го представя в предвидения търговски обект, но стоката, която избира, струва 80 лв. Доставката ще се отчете така:  продажба/ фактическо предоставяне на стоката с ВКЦ за 50 лв., без да се начислява ДДС, тъй като данък е начислен от доставчика при продажбата на ваучера (ВКЦ). Купувачът плаща в наличност разликата от 30 лв. плюс 6 лв. начислен ДДС, за което му се издава касов бон от ЕКАФП.
 
- съгласно ал. 2 на чл. 131а продажбата на ВКЦ от данъчно задължено лице, което действа от името на друго данъчно задължено лице, се смята за доставка на стоките или услугите, извършена от това друго данъчно задължено лице.
 
Пример: Данъчно задължено лице е издател на ваучер за кон­кретна цел (ВКЦ) във връзка с извършвани от него козметични услуги. ВКЦ се разпространяват чрез друго данъчно задължено лице (разпространител), който продава ваучерите на клиенти от името на изда­теля им. За услугата издателят заплаща комисионно възнаграждение на разпространителя. Върху ВКЦ е обозначена стойност и е посочено, че ще бъде приет като средство за разплащане от ателиетата на извършителя на козметични услуги. В случая издателят на ваучерите и доставчикат са едно и също лице (данъчно задължено лице). При продажбата на ваучеритете на крайните потребители – клиенти - разпространителят действа от името на издателя. В този случай облагането с ДДС се извършва от издателя на ваучерите, а не от разпространителя.
 
- съгласно ал. 4 от чл. 131а, когато данъчно задължено лице, предоставило стоките или услугите срещу приемане на ВКЦ за пла­щане, респ. частично плащане, е лице, различно от издателя на ваучери, при предоставянето на стоките или услугите е налице доставка към издателя на ваучера.
 
Пример: Дружество "Алфа” е издател на ВКЦ, които могат да се ползват само в магазини в България на други доставчици, с 20% данък. Дружество "Алфа" ще начисли ДДС 20% при продажбата на ваучери. В случая се приема, че купувачът използва ваучерът (ВКЦ) в друго дружество "Бета" и то извършва доставка към дружество "Алфа". За целта "Бета" ще издаде фактура на "Алфа", тъй като е налице дос­тавка от "Бета" към "Алфа", с начислен 20% ДДС, а дружество "Алфа" ще има право на данъчен кредит по общия ред.
 
 
По новото определение на т. 90 от § 1 към ДР на ЗДДС "многоцелеви ваучер" е ваучер, различен от "ваучер за конкретна цел".
 
Нови правила за данъчно третиране на МЦВ са включени в промяната на ЗДДС, в сила от 1 януари 2019 г., с чл. 131б, а именно:  
- съгласно ал. 1 продажбата на МЦВ от данъчно задължено лице, което действа от свое име, не се смята за доставка на сто­ките или услугите, за които се отнася ваучерът.
- доставката, съгласно ал. 2, се осъществява при фактическото предоставяне на стоките или услугите, когато те се получават сре­щу представен ваучер (МЦВ) като заплащане или част от заплащане на доставката.
- в ал. 3 на чл. 131б е посочено, че продажбата на МЦВ от данъчно задължено лице, когато то действа от името на друго данъчно задължено лице, не се смята за доставка от това друго данъчно задължено лице.
 
От това правило можем да направим извод, че при продажбата на МЦВ не е налице доставка, както за лицето, което продава вау­чера от чуждо име, така и за лицето, при което може да бъде из­ползван ваучерът;
 
- ако след изтичане срока на валидност на МЦВ същият бъде задържан и не е настъпило фактическо предоставяне на стоки или услуги, то задържането не се смята за доставка на стоките или услугите.
 
Примери:
 
а/ по чл. 131б, ал. 1
Данъчно задължено лице извършва продажба на МЦВ във връзка със здравни услуги в лечебно заведение на друго данъчно задълже­но лице (разпространител). Разпространителят продава ваучери на краен потребител/ клиент от свое име. Клиентът получава услугата, като представя ваучера. Ваучерът е МЦВ, тъй като при продажбата му не може да се определи вида и стойността на услугата. В този случай продажбата на МЦВ не е доставка и не се облага с ДДС, вкл. и продажбата на ваучера от разпространителя, който действа от свое име.
 
б/ по чл. 131б, ал. 2
Фактическото извършване на услугата на лицето, представило ваучера за тази услуга, е доставка от доставчика към крайния по­требител, съгласно чл. 131б, ал. 2.
 
ВАЖНО!!! По отношение определянето на данъчната основа на доставката следва да се прилага новата разпоредба на чл. 26, ал. 10. Тази разпоредба регламентира, че данъчната основа на доставката на стоки или услуги срещу предоставен многоцелеви ваучер (МЦВ) е равна на платената за ваучера сума или, при липсата на информация за тази сума, на паричната стойност, посочена върху самия ваучер, без ДДС, свързани с доставката на стоките или услугите. Ако ваучерът се ползва за няколко частични плащания, данъчната основа трябва да бъда равна на съответна част от паричната стойност, без ДДС.
 
в/ по чл. 131б, ал. 4
Дружество "Алфа" е издател на МЦВ, които могат да се полз­ват за покупка на стоки и услуги и за хотелско настаняване с 9% ДДС. През м. февруари 2019 г. е продаден МЦВ на стойност 200 лв. със срок на валидност 31.03.2019 г. Не е начислен ДДС, тъй като това е МЦВ, а не ваучер за конкретна цел. Ако към 31.03.2019 г. ваучерът не е използван - няма дос­тавка и не се начислява ДДС.
 
 
В нов чл. 131в са дадени няколко специални разпоредби във връзка с данъчното третиране на ваучерите, а именно:
- в ал. 1 на чл. 131в е пояснено, че когато продажбата на ваучери се извършва от данъчно задължено лице, което действа от името на друго данъчно задължено лице, и за услугата по продажбата е договорено възнаграждение за продавача на ваучерите, е налице облагаема доставка на услуга. Явно продажбата с комисиона на ваучерите от друго лице, от името на друго лице, е отделна дос­тавка на услуга, независимо дали ваучерите за ВКЦ или МЦВ.
 
Пример: Дружество "Алфа" продава ваучери за фитнес зала от името на дружество "Бета", което е собственик на залата за фит­нес. Двете дружества са регистрирани по ЗДДС. За договореното въз­награждение по продажбата на ваучери дружество "Алфа" ще издаде фактура на дружество "Бета" с 20% ДДС. За дружество "Бета” възниква право на данъчен кредит по общия ред.
 
ВАЖНО!!! В ал. 2 на чл. 131в е изрично посочено, че разпоредбите на чл. 131а и чл. 131б не се прилагат за определени случаи:
а/ за инструментите, които дават право на притежателя да получи отстъпка при получаване на стоките или услугите, но не дават правото на получаване на самите стоки и услуги.
 
Пример: Дружество, което притежава верига от магазини дава отстъпка на клиент, който извърши покупки над 1000 лева. Отстъп­ката се ползва срещу талон в размер 10% при следваща покупка от магазин на веригата магазини.
 
б/ по отношение на билетите за пътуване, за кино, за музеи и други подобни, както и по отношение на пощенските марки и други.
 
Пример: Предварителното закупуване на билети в тези слу­чаи не се третира като продажба на ваучер.
 
в/ ваучерите за храна, издадени от лице, получило разрешение от министъра на финансите да извършва дейност като оператор на ваучери за храна, по реда на чл. 209 от ЗКПО.
 
Пример: Работодател закупува ваучери за храна от лице, ко­ето действа като оператор с разрешение на министъра на финансите и има утвърдена индивидуална квота. При продажбата на ваучерите за храна от оператора на работодателя няма доставка във връзка с ваучерите. Такава има, когато лице от персонала на работодателя, получило ваучери, закупи хранителни стоки от определените за това магазини, т.е. ДДС ще се начисли от търговеца - продавач на хранителните стоки по общия ред и ще се издаде касов бон.
 
Видно е, че разпоредбите на чл. 131а и чл. 131б не намират приложение както при употреба на ВКЦ, така и при използване на МЦВ.
 
Трябва да се отбележи, че посочените правила за данъчно третиране на ваучерите се отнасят за случаи, при които ваучерите се предоставят възмездно. Ако ваучери се предоставят безвъзмездно (примерно от работодател на работници), то предоставянето няма да бъде облагаемо данъчно събитие. Това означава, че безвъзмездно предоставените ваучери са извън обхвата на новите правила на ЗДДС. Това не се отнася за случаите, когато дадено лице получава ваучер като възнаграждение, или като част от пакет за възнаграждение, и лицето, предоставящо ваучера, го е купило преди това от друго лице.
 
Пример: Хотел предоставя ваучер за безплатна нощувка на заминаващи си гости, като безплатната нощувка ще се ползва по-късно, заедно с други нощувки. Това е ваучер за отстъпка, който не е обхванат от новите правила. Ако обаче предприятие с туристическа дейност закупи ваучери от търговец на кафе, който рекламира стоката си, и предостави безплатно тези ваучери, с оглед да привле­че клиенти за туристическата си дейност, ваучерите ще попаднат в обхвата на новите правила на ЗДДС.
 
Да отбележим, че използването на електронни пари, предпла­тени валутни карти, кредитни карти или електронни платежни систе­ми за заплащане на реални или цифрови стоки или услуги, не попада в описанието за ваучер в Директивата. Аналогично онлайн кредити­те не се считат за ваучери, тъй като не са инструменти, описани в Директивата.
 
Освен това, когато доставчикът на ваучери е данъчно незадължено лице, или е данъчно задължено лице, което не действа в качеството на такова, тогава продажбата на ваучер, дори за конкрет­на цел, не може да се яви данъчно събитие -нито за самия ваучер, нито по отношение на стоките или услугите, за които се отнася.
 
 
Като много полезно трябва да се отбележи, че с § 58 от ПЗР на ЗДДС са дадени правила за преходен режим, а именно:
- новите правни норми във връзка с ваучерите, дадени в § 57, т. 3 (за данъчната основа), т. 25 (за новите правила на чл. 131а, чл. 131б и чл. 131в) и т. 36, буква”а” (за определенията на видовете ваучери) СЕ ПРИЛАГАТ ЗА ВАУЧЕРИ, ИЗДАДЕНИ СЛЕД 31 ДЕКЕМВРИ 2018 г.
- както е отбелязано в Директива 2016/1054 разпоредбите във връзка с третирането на ваучери за целите на ДДС не трябва да засягат валидността на законодателството и тълкуването, приети на по-ранен етап от държавите членки до края на 2018 г.
 
Ако ваучерите са издадени преди 31 декември 2018 година, за тях се запазва третирането по ЗДДС през 2018 г., дори когато са ваучери за конкретна цел, които се използват през 2019 г. За тях ДДС ще се използва при фактическото извършване на доставка на стока или услуга.
 
 
От новите определения за ваучери е видно, че правилата, които въвежда Директивата, целят сигурно и еднакво третиране за целите на ДДС. Данъчното третиране при използването на ваучери следва основната цел на системата на ДДС, че ДДС трябва да се на­числява върху цената на потреблението. Следователно, не трябва да има разлика, ако някой плаща с ваучер в размера на цената с ДДС и ако се плаща с други платежни средства - налични пари, кредитни кар­ти. В някои доставки, които се заплащат с ваучер, не е ясна датата на изискуемост на данъка или сумата на ДДС. Затова са въведени два вида ваучери - "Ваучер за конкретна цел" и "Многоцелеви ваучер". Правилата не определят обхвата на ДДС, а само кога се дължи данъкът.
 
От определението за ваучер е видно, че той е инструмент, който води до задължение да бъде приет като плащане или част от заплащане. Въвеждайки ваучерите в платежната система, трябва да се осигури тяхната надежност като платежно средство, да се изключат възможности за злоупотреби, да има сигурност за участниците в тър­говския оборот със стоки и услуги. Данъчното третиране на ваучерите по ЗДДС след 01.01.2019 г. вече ще зависи от това в коя категория са класифицирани. Най-общо ваучерите за конкретна цел ДДС ще се на­числява при предоставянето на ваучерите, а не при използването им.
 
За многоцелевите ваучери се запазва досегашния ред - ДДС ще се на­числява при използването на ваучерите. Трябва, обаче, да се имат пред­вид и специалните разпоредби на чл. 131в от ЗДДС.
 
Мерките, които са взети чрез промяната в ЗДДС, предпола­гат, че участието на ваучерите като средство за заплащане на дос­тавки на стоки и услуги, ще нараства. Това означава, че лицата, които работят в тази сфера, трябва да познават правилата и да извърш­ват определени проверки при приемане и използване на ваучери:
 
 
Целесъобразно е да се извърши проверка в сайта на Министерството на финансите дали въпросното предприятие, което предлага да изработи и предостави ваучери, е оператор с права, дадени му с разрешение от Министъра на финансите, и има индивидуална квота за лимит за опериране с ваучери. Освен това трябва да се провери, пак в сайта на МФ, дали предприятието не е получило отказ за разрешение или разрешението му е било отнето поради неизпълнение на условията.
 
За ваучерите за храна следва да се спазват условията по чл. 209, ал. 2 и 3 от ЗКПО.
 
 
Липсата на определен реквизит може да се окаже проблем при приемане на ваучера като средство за разплащане. За ваучерите за храна изискванията към образеца на ваучера са посочени в чл. 209, ал. 2, т. 6 от ЗКПО.
 
 
ВАЖНО е да се отбележи, че разпоредбите на чл. 131а и чл. 131б се прилагат за ваучери, издадени след 31 декември 2018 г.
 
 
Тази тема е по-обширна и е предмет на следващо изложение.