Счетоводно отчитане на разходите за дейността

Разходите представляват пренесени и създадени стойности в процесите на осъществяване на дейностите от предприятието. А в предприятието се осъществява основна или основни дейности и евентуално спомагателна дейност. Не може да съществуват допълнителни и странични дейности.


Всяка осъществявана дейност поражда разнообразни разходи. Те имат различно съдържание и са предопределени от съдържанието на осъществяваните дейности. В теорията и практиката разходите се групират по различни признаци, които няма да бъдат обект на цялостно разглеждане в настоящата статия. За счетоводното отчитане на разходите е важно да се има предвид, че се разглеждат като основни производствени разходи и допълнителни разходи. Тези разходи са за сметка на приходите от продажби на продукцията от основната дейност. Има и разходи, които са директно за сметка на финансовия резултат, като финансовите разходи, разходи от преоценки на активи и пасиви и евентуално други разходи.


Тези сметки са:
С/ка 600 Разходи за материали
С/ка 601 Разходи за външни услуги
С/ка 602 Разходи за амортизации
С/ка 603 Разходи за заплати (възнаграждения)
С/ка 604 Разходи за осигуровки
С/ка 605 Разходи за алтернативни и местни данъци и такси
С/ка 606 Разходи за провизии
С/ка 609 Други разходи

Или когато се извършат производствени разходи те се осчетоводяват като се съставя счетоводната статия
Д с/ки от група 60 Разходи по икономически елементи
    К с/ки за Активи и Пасиви


Конкретните сметки, които се използват за отчитане на разходите по функционално предназначение за дейността под формата на основни производствени и допълнителни разходи са:
С/ка 610 Разходи за основна дейност
С/ка 611 Разходи за спомагателна дейност
С/ка 612 Общи разходи – постоянни
С/ка 613 Общи разходи – променливи
С/ка 614 Разходи за продажба на продукция
С/ка 615 Административни разходи
С/ка 611 Разходи за спомагателна дейност се използва за отчитане само на основните производствени разходи за тези дейности. За тези дейности не се предвиждат отделно допълнителни разходи.


По дебита на тази сметка се записват:

а) Преките основни производствени разходи чрез счетоводната статия
Д с/ка 610 Разходи за основна дейност
    К с/ки от група 60 Разходи по икономически елементи


б) Услугите от спомагателните производства чрез счетоводната статия
Д с/ка 610 Разходи за основна дейност
    К с/ка 611 Разходи за спомагателна дейност

в) Допълнителните основни производствени разходи под формата на постоянни и променливи. Те се разпределят между отделните основни дейности.


Или се съставя счетоводната статия:
Д с/ка 610 Разходи за основна дейност
Д с/ка 700 Приходи от продажба на продукция
    К с/ка 612 Общи разходи – постоянни


Съставя се счетоводната статия
Д с/ка 610 Разходи за основна дейност
    К с/ка 613 Общи разходи – променливи


Тези разходи се осчетоводяват
Д с/ка 614 Разходи за продажба на продукция
Д с/ка 615 Административни разходи
    К с/ки от група 60 Разходи по икономически елементи


Разходите за продажба на продукция се включват към търговската себестойност на продажбите чрез съставяне на счетоводната статия:
Д с/ка 700 Приходи от продажба на продукция
    К с/ка 614 Разходи за продажба на продукция

Административните разходи се наблюдават по статии, утвърдени от ръководството на предприятието. Като такива статии можем да посочим:
- Разходи за заплати
- Разходи за осигуровки
- Разходи за амортизации
- Разходи за охрана на труда
- Разходи за командировки
- Разходи за лек транспорт
- Разходи за външни услуги
- Разходи за местни данъци и такси
- Други разходи


Съставя се счетоводната статия
Д с/ки от група 70 Приходи от продажби
    К с/ка 615 Административни разходи

След като бъдат отчетени всички разходи за основните дейности може да се изчислява себестойността на производствата. Тази себестойност може да бъде:

1. Себестойност на база на основните производствени разходи – определя се на база отчетените по дебита на с/ка 610 Разходи за основна дейност след като се прибавят разходите за незавършеното производство в началото на периода и се елиминират разходите за незавършеното производство в края на периода. Това е фактическата производствена себестойност, чрез която се формира и фактическата себестойност на произведената продукция или оказаните услуги.

2. Себестойност на продажбите – формира се на база на фактическата себестойност на продадената продукция и оказаните услуги, на извършените разходи по продажбата на продукцията, както и на административните разходи. Информация за себестойността на продажбите се получава на база записаните суми по сметките за отчитане на приходите от продажбите (с/ки от група 70 Приходи от продажби) без да се вземат под внимание сумите по счетоводните статии за приключване на тези сметки.