Счетоводни операции при скрито разпределение на печалба и платен 5% данък

В счетоводното законодателство липсва термин „скрито разпределение на печалба” и съответно липсва и пряка регламентация за неговото отчитане. Терминът е дефиниран в §1, т. 5 от ДР на ЗКПО и представлява суми, които са начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица (с изключение на дивидентите) и имат следните характеристики:
- не са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или
- превишават обичайните пазарни нива.

Във въпроса явно е допусната грешка относно датата на изплащане на скритото разпределение на печалбата и ще разгледаме две възможни хипотези.
 
Ако изплащането е извършено през 2018 г. е възможно то да се третира като авансов дивидент, ако дружеството е реализирало достатъчно текуща печалба, която да подлежи на разпределяне. В този случай се прави междинно счетоводно приключване и съответно се изготвя междинен финансов отчет съгласно изискванията на СС 34, заделя се разход за междинни данъци от печалбата и ако полученият финансов резултат е балансова печалба тя може да се разпредели като авансов дивидент. Тези суми, независимо че за данъчни цели и съобразно административната практика на НАП се третират и декларират като скрито разпределение на печалба, за счетоводни цели представляват дивидент и се отчитат като такъв, но спрямо резултатите от изготвения междинен финансов отчет. Ако няма неразпределена печалба – авансова или от предходен период, както и друг източник на собствения капитал, от който да се разпределят дивиденти (например от резерви), тези суми могат да се отчетат като други разходи, с които при изготвяне на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. ще се увеличи счетоводният финансов резултат на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО.
 
За целите на подоходното облагане на физическите лица, в чиято полза е извършено скрито разпределение на печалба, тези суми се третират и облагат като дивиденти съгласно §1, т. 5, буква „в” от ДР на ЗДДФЛ. Данъкът за тези суми се определя върху брутния размер на сумата и е дължим в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което сумите са начислени. Данъчното задължение се декларира с декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ в срока за плащане на данъка.