Неразпределена печалба и голяма касова наличност

По принцип не съществуват законови ограничения относно размера на касовата наличност на предприятията и голямата касова наличност не е проблем, когато е действителна, т.е. въпросните парични средства са налице и могат да бъдат представени във всеки един момент. Проблематични са случаите, когато касовата наличност, независимо от размера ѝ, е фиктивна, т.е. парите не са налице, тъй като това е индикатор, че са заплащани суми без разходооправдателни документи. Като следствие от това е възможно да е налице отклонение от данъчно облагане и по тази причина касовите наличности в големи размери са обект на особен интерес от страна на НАП в рамките на контролни производства, като в голяма част от случаите се търси скрито разпределение на печалба.
 
За коригирането на фиктивна касова наличност следва да първо място да се установи от какво е породена. Ако причината е липса на разходни документи по получени доставки, те следва да се набавят, но често това не е практически възможно при некоректни доставчици, които са отказали издаването на фактура. Ако причината е изплатени трудови възнаграждения, които не са отчетени по законовия ред, те следва да се отчетат като се внесат дължимите данъци и осигурителни вноски. Много често фиктивната касова наличност е в резултат на теглени суми от собствениците на капитала за лични нужди.
 
Едноличните капиталови дружества – ЕООД, ЕАД, за разлика от ЕТ, са отделни правни субекти от собствениците на капитала си и съответно при тях съществува разделност на имуществото на дружеството от това на собственика, което е свързано както с плюсове, така и с минуси. Основното предимство е, че собственикът на капитала не отговаря с личното си имущество за задълженията на дружеството, а основният негатив е, че реализираната от дружеството печалба не е автоматично доход на собственика на капитала. За да стане тя негов доход е необходимо изрично решение за разпределянето ѝ като дивидент, който подлежи на облагане с окончателен данък, когато е разпределен в полза на физическо лице. Последователността е следната:
1. Едноличният собственик на капитала взема решение за разпределяне на неразпределената печалба като дивидент.
2. Към датата на решението възниква дължимост на данък в размер на 5% от брутната сума на разпределения дивидент, без значение дали е платен ефективно или не.
3. Данъкът се заплаща до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент, като в същия срок се подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.

При изплащане на дивидент в брой следва да се има предвид ограничението от 10 000 лв. по чл. 3 от ЗОПБ, т.е. дивиденти в брой могат да се изплащат до 9999,99 лв. В тези случаи ограничението обхваща всяко отделно решение за разпределяне на дивидент, независимо кога е взето.

С уважение:

Голяма касова наличност без печалба за разпределяне