Голяма касова наличност по баланса или дивидент като скрито разпределение на печалбата

През м. септември 2017 година много предприятия получиха писма от НАП, с които ги уведомяваха, че могат в 14-дневен срок да подадат коригирана данъчна декларация за 2016 година по реда на чл. 103, ал. 1 от ДОПК. Това са случаите, когато НАП установи не­съответствие между данните по подадената данъчна декларация и други данни, с които разполага от проверки. В случая коригираната данъчна декларация не се третира като закъснение по чл. 104, ал. 3 от ДОПК и не трябва да се смесва с коригираната данъчна декларация по чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, която предприятието може да подаде до 30 септември на следващата финансова година за корекция на определеното данъчно задължение за предходната година.

Повод за писмата на НАП бяха констатации, че 1289 предприятия са отчели по балансите си за 2016 година касова наличност в размер над 1 милион лева, а броят на филмите с немалки касови наличности не е малък. Проверките на НАП установяват, че въпросните значителни касови наличности водят начало от много години и еже­годно се увеличават. Като основни причини се установяват:
- плащания за "добри услуги", които не са документирани като разход, но се водят като авансово получени суми от касата;
- авансови плащания на собственика срещу бъдещи печалби, като не се оформя дивидент и не се внася данък по чл. 38 от ЗДДФЛ, нито се оформят заемни отношения.

Фактически, касовата наличност, посочена в баланса, не е реална и паричните средства не са налични!

Явно НАП приема, че в тези случаи има „скрито разпределение на печалбата” по смисъла на определението, дадено в § 1, т. 5, буква „а“ от ЗКПО. При скритото разпределение на печалбата има „изтичане“ на ресурси на предприятието, които не са свързани с дейността му, към негови съдружници, собственици или свързани с тях лица (по смисъла на § 1, 3 от ДР на ДОПК).

Освен това е важно да добавим, че скритото разпределение на печалбата се третира като дивидент за данъчни цели /§ 1, т. 4, буква в от ДР на ЗКПО/ Данъчното третиране е по чл. 194 от ЗКПО: за юридически лица и по чл. 38 от ЗДДФЛ за физически лица.


Писмата и кампанията, която проведе през м. септември 2017 година НАП се отнасяше за балансовата 2016 година и данните, които бяха установени по балансите за тази година. Въпросът със значителните размери на касовата наличност, обаче, не е решен ге­нерално. Защото някои предприятия отказаха да подадат коригиращи данъчни декларации и да начислят 5 % данък, надявайки се, че данъч­ните проверки ще "ги прескочат". Предполагаме, че една част не са добре информирани за последиците при данъчни ревизии.

Годишните финансови отчети за 2017 година вече са съста­вени. Предприятията с високи размери на касовата наличност са има­ли възможност да декларират "скрито разпределение на печалбата", да начислят данък 5 % и да вземат съответните счетоводни запис­вания. Предполагаме, обаче, че не всички салда на касовата налич­ност са уредени документално като разход за дейността на предпри­ятието или са отчетени и декларирани като скрито разпределение на печалбата. Предполагаме, сигурни сме дори, че НАП ще започне провер­ки по годишните отчети за 2017 година, и по-специално на тези пред­приятия, които бяха уведомени писмено през м. септември 2017 г. Целта на проверките е да установи дали касовите наличности са сведени до нормални салда, а ако не са - приложение ще намери санкцията по чл. 267 от ЗКПО. Съгласно ал. 1 на тази норма скритото разпределение на печалбата се облага с 20 % върху сумата на това скрито разпределение (всъщност реална липса на касата). Тази иму­ществена санкция 20 % не се налага, ако предприятието посочи в годишната данъчна декларация, респ. в Раздел VII Деклариране на извършено скрито разпределение на печалбата (чл. 267, ал. 2 от ЗКПО), данни за извършено през годината скрито разпределение на печал­бата. Разбира се, следва да извърши и всички останали действия, които ще посочим по-нататък.


а/ 3а уреждане на получените авансово суми:
- често собственикът на предприятието (или съдружници) ползват служебни банкови карти и извършват покупки за предприятието, които не документират своевременно като разход. В действителност, изтег­лените от банкомат, респ. АТМ устройство суми се отчитат като при­ход за предприятието, за касата му. Касата е задължена със суми, които реално не са постъпили. Ревизията на касата ще отчете лип­са на парични средства и отговорността е на касиера, а за счето­водното нарушение виновен е главният счетоводител;
- собственикът трябва да бъде поканен да представи доку­мент за отчитане разход на предприятието. Ако не може да предста­ви такъв или системно не обръща внимание, тези суми трябва да се отчетат като получени и неотчетени аванси. Счетоводното записване следва да има следният вид:
Д-т с/ка 493 Разчети със собственици
анал. сметка на собственика, съдружник
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
респ. друга сметка, открита за фирмената карта

При системно теглени и неотчетени суми от собственика е целесъобразно, когато сумата стане значителна, да се оформи заем с лихва, определена от ръководството и вземането да се прехвърли по заемна сметка (група 26).

б/ За системно получени авансови суми от фирмената карта или от касата - за лични нужди и издръжка:

По голямата част от натрупаната касова наличност като салдо в баланса е по тази причина.

В тези случаи собственикът приема, че авансово получените суми са срещу бъдещи дивиденти от печалбата. Но на практика този въпрос не се урежда своевременно, след приема на финансовия отчет за годината, с решение на общото събрание, а продължава ред години. Може би поради нежеланието да се внася данък върху дивидентите или други съображения.


Тогава? Единственото правилно решение (ако не са решени посочените изисквания и баланса ще се посочи голям размер на ка­совата наличност, в резултат на предоставени авансово суми на собственика и съдружници за лични нужди) е в годишната данъчна декларация, респ. Раздел VII, да се декларира "скрито разпределение на печалбата" за годината.

Освен декларирането, предприятието трябва да извърши и следното:
- да се начисли и внесе данък 5 % по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ;
- сумите да се отразят в данъчната декларация по чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ;
- сумите да се посочат в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на физически лица (новият срок е 15 март);
- сумата да се отчете като разход и се намали салдото по сметка 501 Каса в левове:
Д-т с/ка 609 Други разходи
К-т с/ка 501 Каса в левове
- отчетеният разход не се признава за данъчни цели и се третира по реда на чл. 26, т. 11 от ЗКПО; 
- да се съобразят изискванията по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК дружеството да няма непогасени публични задължения;
- отчетени суми да се съобразят с чл. 3 от Закона за огра­ничаване на плащанията в брой (виж УК-3 на МФ от 4. 04. 2011 г.).


Накрая считаме за целесъобразно да обърнем внимание и на следните въпроси:
а/ ако получените от собственици и съдружници суми са над "прага" от 10000 лв., целесъобразно е да се оформят повече от едно решение за разпределение на дивиденти, с цел да се спази изиск­ването за прага. За целта да се имат предвид освен посочените указания на МФ УК-3 от 2011 г. и писмо № 24-33-88 от 10. 08. 2011 г. на МФ;
б/ да се има предвид, че вземанията да дивиденти имат 3-годишна давност (Решение № 757 от 8. 02. 2011 г. на ВКС). Това озна­чава, че начислените, но неизплатени 3 години дивиденти, се погася­ват по давност. Трябва да се има предвид и чл. 116, буква „а“ от Закона за задълженията и договорите за прекъсване на давността.
 

Евгени Рангелов