Счетоводна политика - Признаване на актив като дълготраен (нетекущ)

Всяко едно предприятие, което притежава дълготрайни активи (материални и/или нематериални) е длъжно да впише в своята счетоводна политика праг на същественост, под който съответните активи независимо от факта, че ще бъдат използвани за период повече от един отчетен период, същите ще бъдат текущо отчитани на разход.
 

Съобразявайки се с прага на същественост на данъчните амортизируеми активи, определен в ЗКПО, най-често предприятията приемат за счетоводни цели прага за признаване на активите като дълготрайни да бъде в размер на 700 лева. Това обаче по никакъв начин не пречи отчитащите се предприятия, с оглед на тяхната дейност да избират и оповестят в своята счетоводна политика праг на същественост, който да е по-нисък (например 500 лева) или по-висок (например 800 лева).
 

Регламентирайки и оповестявайки в своята счетоводна политика прага на същественост за първоначално признаване на даден актив като дълготраен, отчитащото се предприятие определя критериите, по които за счетоводни цели (а в отделни случаи и за данъчни цели – когато счетоводния праг на същественост е по-нисък от 700 лева), следва дадена инвестиция да се отчита в текущата печалба или загуба.
 

Например дружеството „Транспорт логистик” ЕООД е приело в своята счетоводна политика праг на същественост от 700 лева, под който закупените активи следва текущо да се отчетат на разход. В същото време предприятието закупува лек автомобил на стойност 600 лева. Спазвайки своята счетоводна политика то следва да отчете като текущ счетоводен разход покупката на автомобила, без да има право да го завежда като дълготраен амортизируем актив (подобно ще е третирането и за данъчни цели и разхода по закупуването на  автомобила, при спазване на общите разпоредби на ЗКПО, ще бъде признат за данъчни цели без да се квалифицира автомобила като данъчен актив и без да се включва в данъчния амортизационен план по смисъла на ЗКПО). 

автор: Христо Досев, д.е.с.