Промяна на счетоводната политика

Редът за промяната на счетоводната политика на всяко едно предприятие също е обект на принципни изисквания на приложимите счетоводни стандарти. И тъй като редът на промяната на счетоводната политика е събран и поместен в стандарта, регламентиращ начина на отстраняване на фундаменталните грешки, след като сме отворили дума за СС – 8, е редно да поясним кога и как следва да променяме своята счетоводна политика.
 

По начало счетоводното ни законодателство не гледа с „добро око” на промените в счетоводната политика. В утвърдените с чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството основни счетоводни принципи под точка 6 е записано, че предприятието при възможност следва да запази своята счетоводна политика от предходния отчетен период. Със спазването на този счетоводен принцип се цели постигането на съпоставимост на счетоводните данни докладвани във финансовите отчети, както и съпоставимост при извършване на икономически анализ посредством изчисляване на различни показатели от данните във финансовите отчети.
 

Според параграф 8.1. от приложимия за целта СС 8 – „Нетни печалби или загуби, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика” промяна в счетоводната политика може да се прави само и единствено по два повода:
 

- На първо място това са случаите, когато промяната на счетоводната политика следва да се извърши, когато това се изисква по закон или от счетоводен стандарт. Общо взето този момент можем да го оприличим като задължителна промяна в счетоводната политика. Този акт на действие не е свързан с волята на ръководството на отчитащото се предприятие и зависи единствено от промени, влезли в сила по законов ред.
 

Обръщаме внимание на обстоятелството, че промяна в счетоводната политика би могла да възникне в резултат на приемането на нов счетоводен стандарт или от изменението или допълнението на съществуващ счетоводен стандарт. Обикновено обаче подобни изменения в приложимата счетоводна база така са прецизирани, че със самата промяна на стандарта се посочва и начина на представяне на подобни сделки и събития за изминалите периоди. Т.е. със самата промяна на счетоводния стандарт се регламентира и съответната промяна в счетоводната политика по отношение на идентичните сделки и събития така, че от една страна да се постигне желаният ефект на съпоставимост на докладваната счетоводна информация и от друга страна да не се допусне ситуацията на практическа неприложимост от нововъведените изисквания на стандарта и съответно да не се получи така, че разходите по набавянето на сравнителната информация (т.е. преизчисленията) да нахвърлят ползите от същата счетоводна информация, която биха получили нейните потребители.

- На второ място приложимия счетоводен стандарт допуска все пак и доброволна промяна на счетоводната политика, породена от волята на ръководството на отчитащото се предприятие. Тази доброволна промяна обаче не може да става безразборно и без основателен довод. Като такъв оправдан стандарта приема само случаите, при които промяната в счетоводната политика в крайна сметка ще доведе до по-достоверно представяне на стопанските събития в изготвяния по реда на счетоводните стандарти финансови отчети. Не може да се счита за доброволна промяна в счетоводната политика онази, която цели улесняване или опростено преставане на активите, пасивите, собствения капитал и паричните потоци различно от досега използваните методи на докладване. В този смисъл едно от изискванията на СС – 8 е предприятието да оповести причината за промяната на счетоводната политика, което предполага даване на аргументиран отговор за по-достоверно и по-коректно представяне на счетоводната информация във финансовите отчети в резултат на тази доброволна промяна на счетоводната политика.

 

Независимо кое налага промяната в счетоводната политика на предприятието, приложимия в случая национален счетоводен стандарт СС – 8 е регламентирал два подхода на осъществяване на тази промяна.
 

По смисъла на параграфи 8.3.1. и 8.3.2. препоръчителния подход изисква промяната в счетоводната политика да се прилага с обратна сила (т.е. да се използва и при докладване на информацията от предходните сравними отчетни периоди) и всички корекции да засегнат неразпределената печалба от минали години. Задължително е при промяната на счетоводната политика да бъде преизчислена сравнителната информация и при възникване на данъчен ефект от съответната промяна на счетоводната политика, той да бъде отразен в отчета за приходите и разходите за предходния отчетен период посредством корекция на неразпределената печалба на дружеството (а ако тя е недостатъчна или липсва такава – като корекция на непокритата загуба).

Единствено когато ефекта от промяната на счетоводната политика не може надеждно да бъде изчислен (определен), едва тогава препоръчителния подход допуска промяната на счетоводната политика да не се прилага с обратна сила (т.е. да не се преизчисляват сравнимите предходни периоди.

Параграфи 8.4.1. и 8.4.2. на СС – 8 регламентират така наречения допустим алтернативен подход на промяна в счетоводната политика. Според този подход ефекта от промяната следва да се представи в текущия финансов резултат посредством включването и в състава на другите приходи или другите разходи на годината, през която се извършва самата промяна на счетоводната политика. Подобно и при допустимия алтернативен подход на отстраняване на фундаменталните грешки, СС – 8 изисква при този начин на промяна на счетоводната политика да се изготвя допълнително към годишния финансов отчет - проформа отчет за приходите и разходите, счетоводен баланс, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал, в които позициите от предходния и текущия период се посочват във вид като че ли новата счетоводната политика е била прилагана винаги.

 

Щом като НСФОМСП предлагат два различни подхода за отразяване промените в счетоводната политика, отчитащото се предприятие може да избере само единия от двата варианта. И този избор както се досещате става със самото вписване на избрания подход в счетоводната политика на предприятието. В крайна сметка дори и реда на промяната на счетоводната политика е елемент от тази счетоводна политика и следва да намери своя израз при писането и утвърждаването ѝ.

автор: Христо Досев, д.е.с.