Относно проверките на НАП за значими количества материални запаси по балансите на предприятията, в сравнение с приходите от продажби

В началото на 2019 година на сайта на НАП бе публикувана информация, че органите по приходите започват проверки в пред­приятията, по чиито баланси за 2017 година има отчетени големи наличности от материални запаси спрямо приходите от продажби. От проверките на балансите са възникнали съмнения, че част от тези големи наличности на материални запаси /МЗ/ отдавна са про­дадени, без да се оформи и отчете необходимата документация и без да се определят и платят дължимите данъци по ЗКПО и ЗДДС.
 
Тази кампания на НАП е втора. Първата бе проведена в края на 2017 година във връзка с установените по балансите на пред­приятията големи наличности на парични средства в касата. В резул­тат на проверките на повече от 1000 предприятия бяха изпратени специални писма, с които се даваше срок да бъдат отчетени „нереалните“ касови наличности. Беше дадена възможност или да се пред­ставят документи за отчитане на разход или недоказаните суми да се третират като „скрито разпределение на печалбата”. При втората хипотеза трябваше да се подаде коригираща декларация до 30 септември и да се внесе дължимият данък върху дивидентите. По информация от НАП към 28. 03. 2019 г. след започване на проверките за нереално високи стойности на касовата наличност по баланса, отчитаните суми като касова наличност са намалели с 5 милиарда лева, а данъкът върху дивидентите е увеличен със 130 милиона лева.
 
 
Така предприятието ще извърши доброволна корекция и ще внесе дължимия данък. Този ред е различен от възможността да се представи коригирана данъчна декларация за предходната година до 30 септември.
 
Предприятие, което има значителни наличности на МЗ по ба­ланса си, може да реши проблема, като:
- направи корекция, която да отразят за 2018 година, без да се връщат за съответни минали години, и без да прилагат пазарни цени да извършат обезценка на МЗ по СС 2 Отчитане на стоково-материалните запаси. За този случай трябва да се има пред­вид, че възникват данъчни временни разлики и това не решава проб­лема генерално;
-  да третира брак и липси на МЗ, но и това не решава въпроса изцяло за минали години;
Да напомним накратко изискванията на ЗДДС и ЗКПО при отчитане на брак и липси на МЗ.
 
 
- имайте предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, която определя като "стока" всяка движима и недвижима вещ, с изключение на парите и валутата в обращение. Следователно при третиране по ЗДДС като „стока“ ще се имат предвид не само материали и стоки, предназначени за продажба, но и дълготрайни активи по определе­нието в § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС;
- при брак и липси на стоки /в т. ч. МЗ/ данъчно задълженото лице трябва да направи корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 1, за стоките, които са или биха били дълготрайни активи - с формула по ал. 3, т. 1 и 2. Корекцията на ползван данъчен кредит се прави независимо дали е такъв е ползван изцяло, частично или пропорционално, с изключение на случаите, посочени в чл. 80 от закона; за корекцията се съставя протокол, който се отразява в колонка 12 на дневника за продажбите.
 
 
- в състава на МЗ се включват: материали, продукция, стоки и незавършено производство;
- не се признават за данъчни цели съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗКПО отчетените счетоводни разходи от липси и брак на материални запаси;
- не се признават за данъчни цели и отчетените счетоводни разходи във връзка с корекцията на ползван данъчен кредит по чл. 79, съгласно чл. 28, ал. 4 от ЗКПО;
- когато отчетените счетоводни разходи се дължат на причи­ни, посочени в чл. 29, ал. 3, разпоредбите на чл. 28, ал. 2 не се прилагат, но причините за изключение трябва да се докажат документално;
- не се признават за данъчни цели последващите счетоводни разходи по повод на вземане, възникнало във връзка с липси и брак на активи, непризнати за данъчни цели по реда на ал. 1 - 4 на чл. 28;
- не се признават за данъчни цели, възникнали по повод на липси и брак на активи, или вземане свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28. Това е разпоредбата на чл. 29 от ЗКПО.
 
Явно, решаването на проблема за значими, нереални стойнос­ти на материалните запаси по баланса за 2017 г. трябва да намери своето решение съгласно законовите изисквания и преценката на ръководството на предприятието. Особено ако предприятието е попад­нало в „списъка“ на НАП и е получило уведомително писмо. Въпросът може да се реши генерално или комбинирано:
- чрез инвентаризация да се установят неотчетените продаж­би от минали години и същите да се отчетат по реда на СС 8 и чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, а заедно с тях и съответстващите разходи на МЗ. За финансовия резултат, който ще се формира, да се начисли и внесе дължимият корпоративен данък с лихва, както и ДДС от корекцията;
- ако при инвентаризацията се установи, че част от високите наличности на МС се дължат на неотчетени липси и брак, и при това са налице условията за изключенията по чл. 28, ал. 3 от ЗКПО и чл. 80 от ЗДДС; доказани документално, да се оформят счетоводно нуж­ните записвания и намаляване на остатъците на МС, без данъчно тре­тиране;
- ако при извършена инвентаризация се установят условия за липси и брак на М3, да се оформят по предвидения начин, разликите да се отчетат счетоводно и да се третират по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО и чл. 79, ал. 1 и ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. Да се бави уреждането на въпроса повече е грешка, тъй като носи наказателна лихва за невнесени данъци. Особено, ако предприятието е в „списъка“.