Ред за консервиране на ДМА

Консервираните дълготрайни активи са дълготрайни активи, които са изведени от употреба (не се ползват в дейността на предприятието) за период не по-кратък от дванадесет месеца, и за които се очаква предприятието отново да ги въведе в употреба (точка 1, буква „г“ от СС 4 – Отчитане на амортизациите).

В счетоводните стандарти няма определени срокове за периода на консервация на актива, но можем да кажем, че минималният такъв е една година (дванадесет месеца), видно от самото дефиниране на понятието консервирани активи.

За да се пристъпи към консервация на даден дълготраен актив, е необходимо да се спазят изискванията на СС 4 като за целта ръководството на предприятието следва да определи комисия от експерти, които да съставят документ (обикновено това е протокол за консервация на дълготрайни активи), в който следва да се посочи икономическа обосновка за вземането на решение за консервацията на активите; план с конкретните процедури за осъществяване на консервацията; изискванията, при изпълнението на които ще се осъществи повторното въвеждане на активите в употреба, както и прогноза за осъществяването на тези изисквания.

Обръщаме внимание, че при консервирането на дълготрайните активи, същите не се отписват от счетоводството на основание точка 11.3 от СС 16 – Дълготрайни материални активи и точка 8.3. от СС 38 - Дълготрайни нематериални активи. В същото време цитираните разпоредби изискват при наличие на разходи за извеждане от употреба и последващо въвеждане в употреба на дълготраен активи същите да се отчитат като текущи разходи и в края на всеки отчетен период предприятието да проверява консервираните активи за обезценка по реда на СС 36 – Обезценка на активи.
 
Във връзка със счетоводните и данъчни амортизации на консервираните активи следва да имате предвид следното:
- В съответствие с разпоредбата на точка 1, буква „г“ от СС 4 консервираните активи за целите на стандарта представляват „неамортизируеми“ активи, поради което за тях престава да се начислява амортизация от месеца, следващ месеца на извеждането им от употреба (т. 6.2. от СС 4). Съответно за тях ще започне да се начислява амортизация отново, когато бъдат въведени в употреба, за което следва да се състави документ, удостоверяващ датата на повторното въвеждане в употреба на актива;

- От гледна точка на ЗКПО и определяне на данъчните амортизации приложение намират разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и 2 от ЗКПО. Съгласно тях начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва през период, по-дълъг от дванадесет месеца. Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл този период, и се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план. Съответно при определянето на данъчния финансов резултат за годината, през която е изтекъл дванадесетмесечният срок годишната данъчна амортизация на данъчно задълженото лице се намалява с размера на начислената данъчна амортизация за актива през дванадесетте месеца, през които активът не се е използвал. С размера на това намалението по изречение първо се коригират стойностите на данъчния амортизируем актив към датата на преустановяване начисляването на данъчна амортизация, както следва:

1. намалява се начислената данъчна амортизация за актива;
2. увеличава се данъчната стойност на актива.
 

С уважение:
 

Христо Досев, д.е.с.
 

 

Нормативна рамка

СС 16

СС 4

СС 36

СС 38

ЗКПО