Осчетоводяване на активи, които ще се отдават под наем

При закупуване на строителен инвентар, от който предприятието ще черпи икономически изгоди под формата на отдаване под наем през повече от един отчетен период, при условие че неговата цена на придобиване надвишава възприетия от ръководството праг на същественост (обикновено е 700 лева), предприятието следва да признае съответните активи като ДМА и съответно да ги включи в счетоводния и данъчния амортизационен план в зависимост от категорията активи, в която те попадат. Така например кулокрана представлява машина, поради което в данъчния план следва да се включи в категория II - машини, производствено оборудване, апаратура, с максимално допустима годишна данъчна амортизационна норма от 30%. В същото време, ако някои от активите не могат да се квалифицират в някои от категориите дълготрайни активи по чл. 55, ал. 1 от ЗКПО, същите следва да се включат в  данъчният амортизационен план в категория VII - всички останали амортизируеми активи, с максимално допустима годишна данъчна амортизационна норма от 15%.

Определянето дали един актив представлява ДМА или материален запас изцяло зависи от преценката на предприятието и неговата счетоводна политика, пречупена през призмата на приложимите за целта НСС. Така например, ако предприятието е закупило активи, които се очакват да бъдат използвани през повече от един отчетен период, но тяхната първоначална оценка е под възприетия праг на същественост, тези активи не се признават като ДМА, а се отчитат като текущ счетоводен разход в момента, в който бъдат вложени в дейността на предприятието.

В случай че част от закупените активи нямат самостоятелно предназначение, а единствено могат да се използват като съставни части, образуващи един актив, то тогава всички тези съставни части (активи) следва да се признаят като един ДМА, стига да отговарят на критериите за признаване като такива (тоест отговаря на определението за ДМА, от актива се очакват икономически ползи през повече от един отчетен период, стойността на актива може надеждно да се определи и същата превишава възприетия праг на същественост). Така например строителното скеле се състои от множество елементи, чиято отделна цена на придобиване е под възприетия праг на същественост, но в същото време тези отделни елементи нямат самостоятелно предназначение и употреба, а от тях се извличат икономически изгоди през повече от един отчетен период като цяло. В този смисъл, след като всички съставни части на скелето формират цена на придобиване, превишаваща прага на същественост и след като предприятието ще използва скелето през повече от един отчетен период, съвсем логично е цялото скеле да се заведе като един ДМА и да се амортизира по време на неговия срок на годност. За данъчни цели подобно скеле би следвало да се включи в данъчният амортизационен план в категория VII - всички останали амортизируеми активи.

Не трябва да се забравя, че ако даден ДМА се състои от съставни части, които поотделно отговарят на критериите за дълготраен материален актив, НСС допуска тези съставни части да се признаят като самостоятелни активи, при положение че същите имат различни полезни срокове на годност. По този начин се дава възможност на предприятието да амортизират всяка една част така, че същата да отговаря на модела на черпене на икономически ползи.
 

С уважение:
 

Христо Досев, д.е.с.
 

 

Нормативна рамка

ЗКПО