Признаване на разходи за експлоатация на лизингов автомобил

За да бъде признат за данъчни цели счетоводният разход, свързан с експлоатацията на автомобили за служебна дейност, е необходима документална обоснованост, доказваща, че изминатият пробег на превозното средство е изцяло във връзка с независимата икономическа дейност на предприятието. Понятието „документална обоснованост" е определено в чл. 10 от ЗКПО, като по силата на ал. 1, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закон за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Първичният документ, доказващ закупуването на гориво, консумативи или услуги по поддръжката на автомобила е фактурата. Необходимо е да има и документ, който да доказва изминатия пробег – пътен лист или пътна книжка. По този начин ще се доказва и дали лекият автомобил се използва за лични цели. Ако автомобилът се използва и за служебни и за лични цели, е необходимо да установите данъчната основа за облагане с данък върху разходите, съгласно разпоредбите на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.

Чл. 215а от ЗКПО дава две възможности за определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите. Едната възможност е общият размер на разходите за съответния период да се умножи с коефициент, определен като съотношение между изминатите километри за лично ползване и общите изминати километри; или съотношение между часовете за лично ползване и общите часове на използването на автомобила. Другата възможност е 50% от разходите за ремонт, поддръжка и експлоатация да се обложат с данък върху разходите.

Ако считате, че автомобилът ще се ползва предимно за служебни цели, то по-добре е да ползвате коефициент на база на изминатите километри. В този случай ще имате по-малка данъчна основа за облагане с данък, но следва да водите стриктна отчетност и в пътните листа да бъде описан точен маршрут и километри.

Следва да имате предвид, че разходите, обложени с данък вълху разходите, са признати за данъчни цели, включително и платения данък върху тях.

Относно вноските по лизинговия договор. Всяка вноска има два компонента-главница и лихва. Вноската по главницата не е разход, тя е погашение по кредит. Вноската за лихвата е финансов разход и този разход е свързан не с ескплоатация на автомобила, а с отпуснатия кредит /лизингът е вид кредит/. Моето мнение е, че те не следва да се облагат с данък върху разходите.
 

С уважение:

Още за данък върху разходите:

Нормативна рамка

ЗКПО