Признаване на данъчни цели на разходи за транспорт и нощувки при командироване

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за командировките в страната не се считат командировани лицата, изпълняващи служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение. При тълкуване на разпоредбата както в административната, така и в съдебната практика се приема, че при изпращане на строителни работници за работа на обект в друго населено място е налице командироване само тогава, когато от анализа на заповедите за командировка и трудовите договори следва, че мястото на командироване не съвпада с определеното място на работа в трудовите договори.

В Наредбата за командировките в страната няма изрична регламентация, както и забрана за издаване на обща командировъчна заповед за пътуване на група лица до едно и също населено място с обща задача. В рамките на ревизионни производства обаче подобни заповеди не се приемат безрезервно от НАП, като съдебната практика е различна. Във всички случаи общата заповед трябва да съдържа освен имената и точните дати на командироване на всички лица, така и конкретните задачи на всяко лице. Съответно от доклада за командировката следва да е видно какви конкретни задачи е свършило всяко от лицата.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от НКС заповедта за командировка или командировъчното удостоверение се заверява и датира от упълномощено служебно лице и се подпечатва с печата на предприятието, в което е командировано лицето. В случаите, когато командировката е на обект, където няма печат, заверката се извършва само с подпис на отговорно служебно лице. Следователно, ако работниците са командировани в обект на възложителя, то следва командировъчната заповед/ удостоверение на бъде най-малкото подписана от упълномощено служебно лице на приемащото предприятие и липсата на подобен подпис би представлявала липса на задължителен реквизит.

Относно данъчното признаване на разходите следва изрично да уточним, че разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО визира разходи за пътуване и престой, които имат характера на възстановени суми на пътуващите лица, т.е. суми, които пътуващото лице е заплатило за своя сметка и които му се възстановяват от командироващия. В случая обаче, доколкото става ясно от въпроса, командированите пътуват с общ транспорт, който е организиран от и платен директно от работодателя и разходите във връзка с този транспорт не попадат в обхвата на чл. 33 от ЗКПО, а се разглеждат през общите ограничения за свързаност с дейността. Следователно, за целите на данъчното признаване на разхода за транспортна услуга на строителните работници е без значение дали те са получили дневни пари или не.

Относно документа за нощувката важи същият принцип – ако всяко командировано лице само преценява и избира мястото за нощувка и съответно заплаща сумата за своя сметка по-редно е документът за нощувката да е издаден на името на лицето. Когато обаче, особено при командироване на по-голяма група лица, работодателят сам преговаря за конкретни условия по настаняването на командированата група и заплаща нощувката на всички лица директно към мястото за настаняване, фактурата би следвало да се издаде на предприятието, като съответно разходът не попада в хипотезата на чл. 33 от ЗКПО. Както вече сте посочили, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т.7 от ЗДДС налице е право на приспадане на данъчен кредит.

 

С уважение:

Още за разходи:

Нормативна рамка

ЗКПО

Наредба за командировките в страната

ЗДДС