Отчитане на разходи, направени във връзка с организиране на национален конгрес

За да дадем отговор на поставените въпроси, следва да определим икономическата същност на стопанската операция, погледната през призмата на всички налични факти и обстоятелства. На база на изнесените обстоятелства можем да заключим, че икономическият смисъл на всички предприети от предприятието действия всъщност представляват организиране на конгрес, който от гледна точка на дефиницията на понятието, дадено в § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО покрива смисъла на „разходи за реклама“, тъй като мероприятието в крайна сметка има за цел да популяризира на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Тоест всички съвкупно и взаимно свързани разходи, които предприятието е предприело, следва да се квалифицират като разходи за реклама за целите на материалният данъчен закон, които биха се признали за данъчен разход, ако са документално обосновани и са спазени всички останали изисквания на ЗКПО.

Смеем да твърдим, че разходите за нощувки на гостите и таксите за участие, както и други подобни като разходи за храна, напитки, транспорт и други подобни, направени именно във връзка с провеждането на конгреса не трябва да се разглеждат поотделно, а трябва съвкупно да се разглеждат като част от целият процес по организиране на мероприятието – конгреса. Изрично съгласно чл. 62, ал. 2 от ППЗДДС от обхвата на представителните и развлекателни разходи, за които ЗДДС не дава право да се приспада данъчен кредит, са изключени разходите за нощувки, консумация на храна и напитки, когато тези разходи са отчетени във връзка с организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност. Ето защо според нас подобни разходи не трябва да се считат за представителни разходи, а за разходи за реклама, поради което за същите предприятието ще има право на данъчен кредит, при спазване на общите изисквания на ЗДДС и ППЗДДС.

По отношение на документалната обоснованост законите не дават отговор за това какви документи следва да бъдат съставени, поради което ние също няма да изкажем мнение по този въпрос. В крайна сметка задача на данъчно задълженото лице е да може да докаже със съответните документи действително извършените разходи и тяхното естество и икономическа същност.

В случай че за направените разходи от дружеството за организиране на конференции, семинари, мероприятия, срещи и други подобни с клиенти не са изпълнени кумулативно условията те да се третират като разходи за реклама по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО, същите ще се третират като представителни разходи, за които дружеството няма да има право да приспада данъчен кредит (чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС) и съответно за същите ще се приложи разпоредбата на чл. 204, т. 1 във връзка с чл. 10, ал. 6 от ЗКПО и съответно ще се дължи 10% данък върху разходите.
 

Христо Досев, д.е.с.

 

Още за разходи:

Нормативна рамка

ЗКПО

ЗДДС

ППЗДДС