Признаване на данъчен кредит по фактури за изплащане на лизингови вноски

За целите на ЗДДС безспорно е налице безвъзмездна доставка от дружеството към едноличния собственик на капитала. От описаното във въпроса може да се предположи, че става въпрос по-скоро за доставка на стока – автомобил, придобит на финансов лизинг, тъй като дружеството заплаща както остатъчните лизингови вноски, така и цената на опцията (остатъчната стойност), за което получава фактура на свое име. Другата хипотеза би била наличие на доставка на услуга – прехвърляне на права за преференциално придобиване на автомобила по лизинговия договор, но в този случай би следвало цената на опцията да е дължима от поемателя (едноличния собственик на капитала) и фактурата да бъде издадена на негово име, тъй като заплащането на цената на опцията за придобиване на лизинговата вещ се счита за отделна доставка от лизинговия договор. В този случай, плащайки цената на опцията, дружеството заплаща чуждо задължение, което не е предмет на ЗДДС, а само обект на регулация по ЗКПО. Предвид изложеното е препоръчително да се проучат внимателно условията по двете тристранни споразумения, за да се определи конкретно какво се прехвърля – автомобил или права за преференциалното му придобиване.
 
Предвид описаното във въпроса приемаме, че става въпрос за безвъзмездна доставка на стока – прехвърляне на собственост върху товарен автомобил. Тъй като за автомобила явно е ползван пропорционален данъчен кредит на основание чл. 71б от ЗДДС, доставката е приравнена на възмездна съгласно чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и за нея следва да се начисли данък. Данъчната основа се определя по реда на чл. 27, ал. 1 от закона към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката и е равна на данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. При определяне на разходите за изхабяване се прилага разпоредбата на чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС. Данъкът се начислява с протокол по чл. 117 от закона.
 
Ако от тристранните споразумения следва, че е налице доставка на услуга – прехвърляне на права по лизингов договор, приравняването ѝ на възмездна се извършва на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, а данъчната основа се определя по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС.
 
За целите на правото на данъчен кредит приравнените възмездни доставки не се различават от останалите обичайни доставки, т.е. ако доставката е облагаема (както е в случая) за доставките на всички стоки и услуги, получени за извършването ѝ, е налице право на пълен данъчен кредит. В конкретния случай това важи както за предсрочно погасените лизингови вноски, така и за доставката по упражняването на опцията (заплащането на остатъчната стойност) и за тези доставки дружеството може да приспадне пълен данъчен кредит. Предвид част от зададените въпроси следва да уточним, че относно правото на приспадане на данъчен кредит дружеството няма възможността да ползва нито пропорционален, нито частичен данъчен кредит върху предсрочно погасените вноски и остатъчната стойност, защото предметът на доставката няма да се ползва нито частично за независима икономическа дейност и за доставки с право на данъчен кредит, нито за освободени доставки или доставки без право на данъчен кредит. Възможността е да се ползва пълен данъчен кредит или да не се ползва изобщо, като неприспадането на данъчен кредит по предсрочно погасените лизингови вноски и остатъчната стойност не променя факта, че е налице приравнена възмездна доставка по чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, тъй като вече е ползван пропорционален данъчен креди по лизинговите вноски до момента, а само ще промени размера на данъчната основа.
 
Наред с това възмездната приравнена доставка на стока по чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС дава право на доставчика на основание чл. 79, ал. 5 от ЗДДС да извърши корекция на ползвания пропорционален данъчен кредит по лизинговите вноски до момента. Корекцията по чл. 79, ал. 5 от ЗДДС е право, а не задължение и може и да не бъде извършвана. Корекцията се изчислява по формулата на т. 2, буква „б” от разпоредбата. По този повод и предвид описаното във въпроса, възникват някои съмнения доколко основателно е приспаднат пропорционален данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 71б от ЗДДС позволява пропорционално приспадане само за доставките на стоки, което означава, че доставката по лизинговия договор би следвало да е приравнена на стокова доставка на основание чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона и съответно целият ДДС следва да е начислен при предаването на стоката. Ако ДДС се начислява върху всяка лизингова вноска би следвало договорът да е класифициран като доставка на услуга, освен ако не се касае за грешка и неправилно тълкуване на закона от лизинговата компания.
 
За целите на ЗКПО безвъзмездното прехвърляне на автомобила или правата за преференциалното му придобиване от дружеството към едноличиня собственик на капитала попадат на първо място в хипотезата на чл. 15 и чл. 16, като сделка между свързани лица. Това означава, че следва да се извърши корекция на данъчния финансов резултат на дружеството и данъчната основа следва да бъде определена така, както ако беше извършена сделка между несвързани лица по пазарни цени. Казано с други думи, ако дружеството прехвърли правото си на закупуване на автомобила на трето несвързано лице, то не би извършило това безвъзмездно, а по пазарна цена и за данъчни цели би следвало да се отчете такъв резултат.
 
Нормативното определение за скрито разпределение на печалба се съдържа в §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО и за да е налице скрито разпределение на печалба е необходимо да са изпълнени едновременно три съществени условия:
- да е извършено разпределение - начисление, изплащане или всякакъв друг вид престация, независимо от нейната форма, т.е. да е налице изходящ поток от ресурси на предприятието;
- това изтичане на ресурси да не е свързано с осъществяваната от предприятието дейност и/или да превишава обичайните пазарни нива;
- разпределението да извършено в полза на акционерите, съдружниците или на свързани с тях лица.
 
Видно от описаното, освен че представлява сделка между свързани лица, която подлежи на регулация по чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, безвъзмедното прехвърляне на автомобила или правата за придобиването му представлява и скрито разпределение на печалба и в тази връзка също настъпват редица данъчни последици:
- счетоводните разходи, отчетени в разпределящото дружество, които представляват скрито разпределение на печалба, са данъчно непризнати на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО. Регулацията се извършва с годишната данъчна декларация за 2020 г.
- съгласно чл. 267, ал. 1 от ЗКПО дружеството, извършило скрито разпределение на печалба, подлежи на имуществена санкция в размер на 20% от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба. Санкцията не се налага, ако разпределящото дружество декларира извършеното скрито разпределение на печалба в годишната си данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за годината, в която е извършено разпределението.
- За данъчни цели скритото разпределение на печалба се третира като дивидент съгласно §1, т. 5, буква „в” от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ и на това основание сумите са облагаеми с окончателен данък по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ. Данъкът се декларира и внася до края на месеца, следващ тримесечието, в което е извършено скритото разпределение.

С уважение:

Още за данъчен кредит:

Нормативна рамка

ЗДДС

ЗКПО

ЗДДФЛ