Регистрация по ДДС в Нидерлания при закупуване на акцизна стока от тамошен данъчен склад
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос:
Българско дружество, регистрирано по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, извършва следните сделки: Купува акцизна стока /бира/ от данъчен склад в Нидерландия от регистриран в него търговец. Получаваме от доставчика фактура с 0% ДДС /нямаме движение на стоката в данъчния склад при покупката/. Продава стоката на чуждестванни ЮЛ от Великобритания и Ирландия. Стоките се изпращат в друг данъчен склад на клиента в Ирландия под митнически режим. Изпращането на стоката от Нидерландия се организира от нашият данъчен склад, за което получаваме фактура с 0% ДДС за услугата /транспорт, изготвяне на ЧМР, изготвяне на изходящ ЕАД и други разходи и материали по организация на изпращането/. В нашата фактура за продажба не начисляване ДДС, като в допълнение посочване данните на данъчния склад и чл. 138 от директира 2006/112/ЕС.
1. Подлежим ли на ДДС регистрация в Нидерландия? Имаме ли някакви данъчни задължения за деклариране в Нидерландия?
2. Получените фактури от доставчика подлежат ли на деклариране в нашия дневник покупки?
3. За получените фактури от данъчния склад следва ли да извършим самоначисляване на ДДС, имаме ли право на данъчен кредит за тези доставки. Ние правим самоначисляване и посочваме протокола в двата дневника, това вярно ли е?
4. За продажбите към крайните клиенти издаваме фактура по българското законодателство с основание за неначисляване по чл. 86, ал. 3 и чл. 17 от ЗДДС и посоваме в допълнение данните на данъчния склад и чл. 138 от Директира 2006/112/ЕС. Посочените фактури декларираме в колона 23 от дневник продажби и клетка 18 от СД по ЗДДС. Това коректно ли е?
Българско дружество, регистрирано по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, извършва следните сделки: Купува акцизна стока /бира/ от данъчен склад в Нидерландия от регистриран в него търговец. Получаваме от доставчика фактура с 0% ДДС /нямаме движение на стоката в данъчния склад при покупката/. Продава стоката на чуждестванни ЮЛ от Великобритания и Ирландия. Стоките се изпращат в друг данъчен склад на клиента в Ирландия под митнически режим. Изпращането на стоката от Нидерландия се организира от нашият данъчен склад, за което получаваме фактура с 0% ДДС за услугата /транспорт, изготвяне на ЧМР, изготвяне на изходящ ЕАД и други разходи и материали по организация на изпращането/. В нашата фактура за продажба не начисляване ДДС, като в допълнение посочване данните на данъчния склад и чл. 138 от директира 2006/112/ЕС.
1. Подлежим ли на ДДС регистрация в Нидерландия? Имаме ли някакви данъчни задължения за деклариране в Нидерландия?
2. Получените фактури от доставчика подлежат ли на деклариране в нашия дневник покупки?
3. За получените фактури от данъчния склад следва ли да извършим самоначисляване на ДДС, имаме ли право на данъчен кредит за тези доставки. Ние правим самоначисляване и посочваме протокола в двата дневника, това вярно ли е?
4. За продажбите към крайните клиенти издаваме фактура по българското законодателство с основание за неначисляване по чл. 86, ал. 3 и чл. 17 от ЗДДС и посоваме в допълнение данните на данъчния склад и чл. 138 от Директира 2006/112/ЕС. Посочените фактури декларираме в колона 23 от дневник продажби и клетка 18 от СД по ЗДДС. Това коректно ли е?
Отговор:
Във въпросите не се уточнява дали става дума за Република Ирландия (Ейре) - страна членка на ЕС, или за Северна Ирландия - част от Обединеното Кралство, което се оттегли от Европейския съюз и вече е „трета държава". След изтичането на 31.12.2020 г. на преходния период правилата на Съюза относно общия режим за облагане с акциз вече не се прилагат по отношение на Обединеното кралство. Независимо от това, в съответствие с член 8 от Протокола за Ирландия/ Северна Ирландия, който е част от Споразумението за оттегляне, правилата на Съюза в областта на акцизите продължават да се прилагат в Северна Ирландия и след края на преходния период и движението на акцизни стоки между Съюза и Северна Ирландия ще бъде третирано като движение в рамките на Съюза, т.е. за целите на облагането с акциз на стоки няма разлика дали сделката е с Република Ирландия или със Северна Ирландия.
По първия въпрос:
Тъй като стоката се купува от данъчен склад в Холандия и се превозва от Холандия до Ирландия мястото на изпълнение на доставките е в Холандия и е приложимо холандското данъчно законодателство. За доставките не се дължи български ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Задължението на българското дружество за регистрация по ДДС в Холандия зависи от разпоредбите на холандското ДДС законодателство. Съгласно чл. 283, § 1, буква „в" от Директива 2006/112/ЕС режимите за прагово освобождаване на малки предприятия не се прилагат за доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчно задължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС, т.е. прагът за задължителна регистрация се прилага само за местни доставчици и по правило за неустановените данъчно задължени лица възниква задължение за регистрация още при извършването на първата облагаема доставка.
В случая обаче става въпрос за вътреобщностна доставка на акцизни стоки, която е освободена от облагане съгласно чл. 138, § 2, буква „б" от Директива 2006/112/ЕС. Възможно е в тези случаи холандското ДДС-законодателство да предвижда облекчен режим и за българското дружество да не възниква задължение за регистрация. Най-точна информация бихте могли да получите от местен специалист, който познава в детайли холандското ДДС-законодателство.
По втория и третия въпрос:
Фактурите, издадени от чуждестранни данъчно задължени лица съгласно правилата на чуждо данъчно законодателство, не са данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не се включват в дневника за покупките.
Мястото на изпълнение на изброените услуги, извършени от данъчния склад, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато са предоставени на данъчно задължено лице и е там, където е установен получателят или негов постоянен обект, ако услугите са предоставени на постоянен обект. Щом въпросните услуги са предоставени на дружество, установено в България, те попадат в обхвата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и за тези услуги получателят следва да си самоначисли български ДДС с протокол по чл. 117 от закона.
За самоначисления данък възниква право на данъчен кредит по общите правила на закона, т.е. правото на приспадане е налице, когато услугите се използват за извършване на облагаеми доставки. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС за целите на правото на приспадане на данъчен кредит за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната. Извършваните вътреобщностни доставки на акцизни стоки с място на изпълнение на територията на Холандия биха били облагаеми с нулева ставка на данъка, ако бяха извършени на територията на България, следователно за самоначисления данък възниква право на данъчен кредит съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, самоначисляването на български ДДС за получените услуги с протокол и включването му в дневника за покупките и дневника за продажбите е правилно.
По четвъртия въпрос:
Доставките на стоки, които се транспортират от данъчен склад в Холандия до данъчен склад в Ирландия са с място на изпълнение извън територията на България на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и за тях не се дължи български ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 79, ал. 3, т. 1 от ППЗДДС доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка (в случая Холандия), извършена от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка. Следователно, съгласно правилата за фактуриране, регламентирани в чл. 111а от ЗДДС, който възпроизвежда нормите на чл. 219а от Директива 2006/1128/ЕС, доставката би следвало да се фактурира според правилата на холандското данъчно законодателство.
Документите за доставките се отразяват в дневника за продажби за данъчния период, през който са издадени, като за тях се попълва информацията в колони от 1 до 8 и колона 23 „Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС" от дневника за продажбите.
По първия въпрос:
Тъй като стоката се купува от данъчен склад в Холандия и се превозва от Холандия до Ирландия мястото на изпълнение на доставките е в Холандия и е приложимо холандското данъчно законодателство. За доставките не се дължи български ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Задължението на българското дружество за регистрация по ДДС в Холандия зависи от разпоредбите на холандското ДДС законодателство. Съгласно чл. 283, § 1, буква „в" от Директива 2006/112/ЕС режимите за прагово освобождаване на малки предприятия не се прилагат за доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчно задължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС, т.е. прагът за задължителна регистрация се прилага само за местни доставчици и по правило за неустановените данъчно задължени лица възниква задължение за регистрация още при извършването на първата облагаема доставка.
В случая обаче става въпрос за вътреобщностна доставка на акцизни стоки, която е освободена от облагане съгласно чл. 138, § 2, буква „б" от Директива 2006/112/ЕС. Възможно е в тези случаи холандското ДДС-законодателство да предвижда облекчен режим и за българското дружество да не възниква задължение за регистрация. Най-точна информация бихте могли да получите от местен специалист, който познава в детайли холандското ДДС-законодателство.
По втория и третия въпрос:
Фактурите, издадени от чуждестранни данъчно задължени лица съгласно правилата на чуждо данъчно законодателство, не са данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не се включват в дневника за покупките.
Мястото на изпълнение на изброените услуги, извършени от данъчния склад, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато са предоставени на данъчно задължено лице и е там, където е установен получателят или негов постоянен обект, ако услугите са предоставени на постоянен обект. Щом въпросните услуги са предоставени на дружество, установено в България, те попадат в обхвата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и за тези услуги получателят следва да си самоначисли български ДДС с протокол по чл. 117 от закона.
За самоначисления данък възниква право на данъчен кредит по общите правила на закона, т.е. правото на приспадане е налице, когато услугите се използват за извършване на облагаеми доставки. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС за целите на правото на приспадане на данъчен кредит за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната. Извършваните вътреобщностни доставки на акцизни стоки с място на изпълнение на територията на Холандия биха били облагаеми с нулева ставка на данъка, ако бяха извършени на територията на България, следователно за самоначисления данък възниква право на данъчен кредит съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, самоначисляването на български ДДС за получените услуги с протокол и включването му в дневника за покупките и дневника за продажбите е правилно.
По четвъртия въпрос:
Доставките на стоки, които се транспортират от данъчен склад в Холандия до данъчен склад в Ирландия са с място на изпълнение извън територията на България на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и за тях не се дължи български ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 79, ал. 3, т. 1 от ППЗДДС доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка (в случая Холандия), извършена от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка. Следователно, съгласно правилата за фактуриране, регламентирани в чл. 111а от ЗДДС, който възпроизвежда нормите на чл. 219а от Директива 2006/1128/ЕС, доставката би следвало да се фактурира според правилата на холандското данъчно законодателство.
Документите за доставките се отразяват в дневника за продажби за данъчния период, през който са издадени, като за тях се попълва информацията в колони от 1 до 8 и колона 23 „Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС" от дневника за продажбите.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
16Март2023
Документиране на сделка по закупуване на стока от ОАЕ, която ще се плати на чешка фирма
от Елена Илиева
на 16 Март 2023
17Март2023
Рискове във връзка със ЗКПО и ЗДДС при учредяване на право на строеж във връзка с бартер
от Теодоси Георгиев
на 17 Март 2023
14Март2023
Закупуване от Германия на доставени от САЩ машини, които ще се продават на българска фирма и после на фирма от Близкия исток
от Теодоси Георгиев
на 14 Март 2023
27Февр2023
Прилагане на специален ред за облагане на маржа при продажба на лек автомобил
от Елена Илиева
на 27 Февр 2023
10Март2023
Регистрация по ДДС в Германия във връзка сдоговор за изработка, доставка и монтаж на сглобяема къща за ФЛ
от Теодоси Георгиев
на 10 Март 2023