Прилагане на СИДДО и данък при източника при покупка на нестандартен софтуер от Швейцария

От гледна точка на материалният данъчен закон в лицето на ЗКПО, удържането на данък при източника по реда на чл. 195, ал. 1 във връзка с изплатените доходи от авторски и лицензионни възнаграждения (чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО) не правят разграничаване между стандартен или нестандартен софтуер, каквато разлика се прави за целите на ЗДДС, с цел да се определи дали става въпрос за доставка на стока, или за доставка на услуга.

За да се удържа данък при източника, следва да е налице такова плащане, при което се получава правото на ползване на авторските права върху съответният софтуер. Ако посредством покупката на софтуера Вашето предприятие придобива правото на собственост върху софтуера и в последствие продава този софтуер на свои клиенти, смятаме, че в случая плащането не е свързано с ползване на авторски права, а е свързано с придобиване правото на собственост върху стока (софтуер). При придобиване на пълното право на собственост върху обект на авторското право (в случая софтуера), не са налице авторски и лицензионни възнаграждения, тъй като последните по същество са плащания за ползване (наемане) на правата за извличане на икономически изгоди, при които платеца на дохода не става собственик, а само временен наемател на авторските права.

След като нямаме плащане за ползване на авторски права, не е налице доход от авторски и лицензионни възнаграждение и съответно ЗКПО не изисква да облагаме плащания за подобен доход. След като ЗКПО не предвижда облагане на дохода, няма защо да се насочваме към прилагането на СИДДО, тъй като към СИДДО следва да се насочим едва тогава, когато местното данъчно законодателство облага определен доход, с цел да установим дали в СИДДО се съдържат по-благоприятно данъчно третиране. 

Христо Досев, д.е.с.

 

Още за данък при източника:

Нормативна рамка

ЗКПО

ЗДДС