Прилагане на нулева ставка за доставки на свързани с внос услуги по чл. 36а от ЗДДС

 
С разпоредбата на чл. 36а, ал. 2 от  ППЗДДС е регламентирано, че когато данъкът на основание чл. 82, ал. 1 от закона е изискуем от доставчика по доставката, за прилагането на нулева ставка в случаите по чл. 36а, ал. 1 от закона доставчикът следва да разполага с:
1. фактура за доставката;
2. писмена декларация от получателя по доставката, на чието име е оформен вносът; в декларацията получателят задължително посочва номера на документа, с който е оформен вносът, и описание как е формирана данъчната основа по чл. 55 от закона (стойността на всяко едно увеличение се посочва отделно).

В декларацията, изготвена от вносителя, освен че се посочва номерът на документа, с който е оформен вносът, се вписва отделно и всяко увеличение, така че да е виден размерът на разхода за всяка доставка на свързани с вноса услуги като транспорт, комисионна, опаковка и застраховка. Такова съдържание на декларацията се счита достатъчно за целите на приложението на чл. 36а от ЗДДС, независимо че няма утвърден образец на същата. Предаването на декларацията от лицето, на чието име е оформен вносът, на доставчика е въпрос на търговски взаимоотношения, като за удостоверяване на това предаване (изпращане и получаване) няма нормативно предвиден ред.

           
Доказване на нулева ставка с документите по чл. 36а от ППЗДДС е налице, когато за доставката на услуга е приложима ставка на данъка 20 на сто и получател по нея е вносителят на стоката, предвид което прекият доставчик следва да разполага с документите по чл. 36а от ППЗДДС.

Съгласно чл. 36а, ал. 3 от ЗДДС, когато преди настъпване на обстоятелствата по ал. 1 на същата разпоредба за доставката е издаден документ с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от закона, размерът на начисления данък се коригира:
1. за издадени фактури и известия - по реда на чл.116 от закона;
2. за издадени протоколи - по реда, определен с ППЗДДС


За по-голяма яснота ще разгледаме следния пример.

Български превозвач извършва транспортна услуга към българска фирма с маршрут Варна – София. Приемаме, че превозвачът няма никакви документи за доказване на нулева ставка, при което той издава фактура за доставката с 20% ДДС.

Получателят на транспортната услуга е вносител на стоки и след известно време се снабдява с ЕАД, където в данъчната основа по вноса е включен и разхода за транспорт от Варна до София. В този случай вносителят следва да изпрати декларация към превозвача, в която задължително посочи номера на документа, с който е оформен вносът и описание как е формирана данъчната основа по чл. 55 от закона (стойността на всяко едно увеличение се посочва отделно).  Когато превозвачът се снабди с такава декларация, следва да се увери, че разходът за транспорт по неговата доставка е включен в данъчната основа по вноса и едва след това трябва да анулира издадената фактура с протокол и да издаде нова фактура с нулева ставка. Ако в декларацията, изпратена от вносителя, няма достатъчно категорична яснота, че фактурата за транспорт е включена в данъчната основа по вноса, превозвачът няма да има основания за корекция.

В обратния случай, когато доставката неправилно е документирана като облагаема с нулева ставка с приложение на чл. 36а от ЗДДС, а данъчната основа на вноса не е била увеличена с данъчната основа на свързаните с вноса услуги, налице е основание за приложение на чл. 116, ал. 1 от ЗДДС – фактурата следва да се анулира и да се издаде нова с начислен данък.

При спедиторските услуги следва да се обърне внимание, че чл. 36а от закона ще се приложи само по отношение на доставката на спедиторска услуга, извършена от основен спедитор пряко към получател, на чието име се осъществява вноса на територията на страната.

За прилагане на нулевата ставка на данъка спедиторът следва да разполага с документите по чл. 36а, ал. 2 от ППЗДДС.
 
 
На основание чл. 36а ал.1 от ППЗДДС, когато на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона данъкът е изискуем от получателя по доставката, за прилагането на нулева ставка в случаите по чл. 36а, ал. 1 и 2 от закона получателят следва да разполага със:
1. фактура за доставката;
2. митническия документ или друг документ за вноса;
3. товарителница или друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната.
 
В този случай, когато данъкът е изискуем от получателя по доставката и данъкът се начислява с протокол по чл. 117 от закона, получателят следва да прецени дали може да докаже нулева ставка за услугата, свързана с вноса, по друг член от глава Трета от ЗДДС. В противен случай, ако притежава документите по чл. 36а, ал. 1 от ППЗДДС и стойността на доставката е включена в данъчната основа по чл. 55 от закона, може да приложи нулева ставка при самоначисляването, на основание чл. 36а, ал. 1 от закона. Когато данъкът е изискуем от получателя на доставката се издава протокол, независимо от ставката, съгласно чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС.