Прилагане и доказване на нулева ставка при транспортните услуги - част II

Част първа четете тук >>>

Всичко казано до тук касае доставчиците на международни транспортни услуги, но следва да обърнем внимание и на получателите на такива услуги. Когато получената доставка е извършена от лице, установено в България, данъкът е изискуем от доставчика и отговорността за облагането е негова. Когато обаче получената доставка е извършена от данъчно задължено лице, установено в друга държава, тогава по силата на чл.82 ал.2 т.3 във връзка с чл.21 ал.2 от закона данъкът става изискуем от получателя – данъчно задължено лице.   
           
Чл. 38б от ППЗДДС  определя, че в случаите, когато за доставките, изброени в глава четвърта от ППЗДДС, данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82 от закона, получателят следва да разполага с относимите към него документи по тази глава, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка. 

           
Съгласно чл. 36а, ал. 1 от ППЗДДС, когато на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона данъкът е изискуем от получателя по доставката, за прилагането на нулева ставка в случаите по чл. 36а, ал. 1 и 2 от закона получателят следва да разполага със:
1. фактура за доставката;
2. митническия документ или друг документ за вноса;
3. товарителница или друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната.
 
В този случай, когато данъкът е изискуем от получателя по доставката и данъкът се начислява с протокол по чл. 117 от закона, получателят следва да прецени дали може да докаже нулева ставка за услугата, свързана с вноса, по друг член от глава Трета от ЗДДС. В противен случай, ако притежава документите по чл. 36а, ал. 1 от ППЗДДС и стойността на доставката е включена в данъчната основа по чл. 55 от закона, може да приложи нулева ставка при самоначисляването, на основание чл. 36а, ал. 1 от закона.
 

Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС мястото на доставка при транспорт на пътници е  мястото, където се извършва пътническият транспорт, пропорционално на реализирания пробег. Това означава, че целите на ЗДДС, превозвачите следва да приложат нормите за облагане с ДДС на онази част от транспорта, която се извършва в България.
 

Член 29, ал. 2 определя, че за превоз на пътници по ал. 1 се смята и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника. Не са част от багажа на пътник моторни превозни средства, с които се изпълняват договори за превоз на товари, по отношение на водачите им. Промяната на тази алинея в сила от 01.01.2018, касаеща превозните средства, с които се изпълняват договори за превоз, внася допълнителна яснота, че част от багажа на пътник могат да бъдат само лични МПС, с които не се превозват товари. Тази промяна касае най вече услугите с ферибот.   
 
За доказване на нулева ставка следва да са изпълнени условията на чл. 22 от ППЗДДС, а именно: 
За доказване на международен транспорт на пътници по чл. 29 от ЗДДС доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:
1. лиценз за извършване на международен превоз на пътници;
2. документ, удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.
 
 
Когато данъчно задължено лице получи фактура за пътнически превоз, издадена от доставчик, който не е установен в страната и превозът на пътници или част от него е с място на изпълнение в България,  той следва да издаде протокол по чл. 117 за доставката, която е с място на изпълнение в страната. Това се налага от правилото на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона, а именно - когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6. Ако транспортът отговаря на условията на чл. 29 от закона и данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82, ал. 2 от закона, тогава съгласно чл. 38б, ал. 1 от ППЗДДС, получателят следва да разполага с относимите към него документи по глава трета, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка. И точно тук отново възниква проблем при самооблагането на доставка за самолетен превоз. Малко нелогично е всички получатели на такива доставки да се снабдят с международния лиценз за превоз на пътници на авиокомпаниите, когато тази информация липсва в уеб сайтовете на тези компании. Ясно е, че големите авиопревозвачи имат всички лицензи за тази дейност, но ППЗДДС изисква получателят да притежава относимите документи за доказване на нулевата ставка. В няколко отговора на НАП по поставени въпроси за прилагане на нулева ставка при самоначисляване за получени доставки на самолетен превоз, становището е, че се прилага нулева ставка, без да се споменават условията на ППЗДДС. Отговорността за начисляването на ДДС се пада на данъчно задължените лица и те следва да се съобразяват с нормите на закона и правилника.