Прилагане и доказване на нулева ставка при транспортните услуги - част I

Нормите, които касаят прилагането на нулева ставка при транспортните услуги са чл. 29, чл. 30, чл. 36а и чл. 37 от ЗДДС, както и чл. 22, чл. 23, чл. 36, чл. 36а и чл. 39 от ППЗДДС.
 
Тъй като мястото на транспортните услуги на стоки и транспортът на пътници се определя по различни правила, ще ги разгледаме отделно.
 

 
Чл.30 от закона определя, че облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
 

Доказването на нулевата ставка на международен транспорт на стоки става с изпълнение на изискванията на чл. 23 и чл. 36а от ППЗДДС.
 
Ако транспортът отговаря на условията на чл. 30, ал. 1, т. 1 и т. 2 доставчикът може да приложи нулева ставка, ако разполага с:
- лиценз за извършване на международен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен;
- международни превозни документи, в които е вписан като превозвач - товарителница, коносамент, авиотоварителница или друг международно признат превозен документ или копие от тях;
- фактура за доставката.
Видно от тази норма е, че ако фирмата превозвач няма лиценз за извършване на международен превоз на товари, тя не може да приложи нулева ставка по чл. 30, ал. 1, т. 1 и т. 2 и следва да обложи доставката с 20%.
 
За пример нека разгледаме транспортна услуга от България до Турция като превозвачът има международен лиценз за транспортна дейност и в международната товарителница /CMR/ е вписан като превозвач.
- В първия случай получател на услугата е българска фирма и за българския превозвач са изпълнени условията за прилагане на нулева ставка, съгласно чл.23 от ППЗДДС. Превозвачът издава фактура с нулева ставка.
- Във втория случай случай получател на услугата е фирма, установена в Гърция и регистрирана по ДДС в Гърция. Мястото на доставка на транспортната услуга ще е в Гърция /чл.21 ал.2/ и не може да се приложи нулева ставка. Превозвачът не начислява ДДС и следва да включи фактурата във VIES  декларацията
 
Ако транспортът е по чл.30 ал.1 т.3 , т.е  между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2, тогава не се изисква лиценз за международен превоз, но доставчикът следва да притежава:
- превозни документи, в които доставчикът е вписан като превозвач;
- копие от митнически документ за превоз между две митнически учреждения, в която е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът;
- фактура за доставката
 
 
Това правило се прилага и по отношение на частта на транспорта на територията на страната, когато същият е част от международния транспорт по ал. 3 на чл. 23 от ППЗДДС и е извършен от същия превозвач.
 
Например ако български превозвач извършва транспортна услуга от Русия до Турция и получател на услугата е  фирма установена в България, тогава съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на доставка ще е в България, независимо от дестинацията на транспорта. Българският превозвач прилага нулева ставка съгласно чл. 23, ал. 3 от ППЗДДС. Доказателство за нулевата ставка ще бъдат транспортните документи, доказващи маршрут от трета страна до трета страна.


Трябва да се прави разграничение кога се прилага нулевата ставка по чл. 30 и кога по чл. 36а. Ако доставчикът може да докаже нулевата ставка по чл. 30 с документите регламентирани в ППЗДДС, тогава чл. 36а е неприложим за тази доставка. Освен това следва да се има предвид, че чл. 30 от ЗДДС се прилага при всяка услуга по транспорт на стоки по веригата изпълнител – подизпълнител, осъществена на територията на страната, която е част от международен транспорт, без значение кой е доставчикът и получателят по конкретната доставка, докато чл. 36а от закона намира приложение само по отношение на доставката, по която получател е лицето, на чието име е оформен вносът, за доставката е приложима ставка на данъка 20 на сто и стойността й е включена в данъчната основа по чл. 55, ал. 1 от ЗДДС.


В декларацията, изготвена от вносителя, освен че се посочва номерът на документа, с който е оформен вносът, се вписва отделно и всяко увеличение, така че да е виден размерът на разхода за всяка доставка на свързани с вноса услуги като транспорт, комисионна, опаковка и застраховка. Такова съдържание на декларацията се счита достатъчно за целите на приложението на чл. 36а от ЗДДС, независимо че няма утвърден образец на същата. Предаването на декларацията от лицето, на чието име е оформен вноса, на доставчика е въпрос на търговски взаимоотношения, като за удостоверяване на това предаване (изпращане и получаване) няма нормативно предвиден ред.

Съгласно чл. 36а, ал. 1 от ЗДДС нулевата ставка се прилага само, ако съответният разход на основание чл. 55 от ЗДДС е включен в данъчната основа при вноса, поради което трябва безспорно да бъде доказано, че разходът е включен като увеличение в данъчната основа при вноса.
           

Съгласно чл. 36а, ал. 3 от ЗДДС, когато преди настъпване на обстоятелствата по ал. 1 на същата разпоредба за доставката е издаден документ с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от закона, размерът на начисления данък се коригира:
1. за издадени фактури и известия - по реда на чл. 116 от закона;
2. за издадени протоколи - по реда, определен с ППЗДДС

Корекция на начисления данък по чл. 36а, ал. 1, т. 1 от закона се извършва след снабдяване с горепосочените документи. В тези случаи дружеството – доставчик следва да анулира издадената фактура с начислен данък и да издаде фактура с нулева ставка на данъка съгласно чл. 116 от ЗДДС.

Така например ако български превозвач извършва транспортна услуга към български вносител с маршрут Варна – Пловдив и  превозвачът не може да докаже нулева ставка по чл. 23, ал. 2 от правилника, тогова той издава фактура за доставката с 20% ДДС.

След няколко дни българската фирма – вносител се снабдява с ЕАД, където в данъчната основа по вноса е включен и разхода за транспорт от Варна до Пловдив. В този случай вносителят следва да изпрати декларация към превозвача, в която задължително посочва номера на документа, с който е оформен вносът и описание как е формирана данъчната основа по чл. 55 от закона (стойността на всяко едно увеличение се посочва отделно). Когато превозвачът се снабди с такава декларация, следва да се увери, че разходът за транспорт по неговата доставка е включен в данъчната основа по вноса и едва след това трябва да анулира издадената фактура с протокол и да издаде нова фактура с нулева ставка. Ако в декларацията изпратена от вносителя, няма достатъчно категорична яснота, че фактурата за транспорт е включена в данъчната основа по вноса, превозвачът няма да има основания за корекция.

В обратния случай, когато доставката неправилно е документирана като облагаема с нулева ставка с приложение на чл. 36а от ЗДДС, а данъчната основа на вноса не е била увеличена с данъчната основа на свързаните с вноса услуги, налице е основание за приложение на чл. 116, ал. 1 от ЗДДС – фактурата следва да се анулира и да се издаде нова с начислен данък.

При спедиторските услуги следва да се обърне внимание, че чл. 36а от закона ще се приложи само по отношение на доставката на спедиторска услуга, извършена от основен спедитор пряко към получател, на чието име се осъществява вноса на територията на страната.

 
Когато превозвач извършва услуги в качеството си на подизпълнител по повод транспорт на стоки, които се внасят в страната, разпоредбата на чл. 36а от закона не се прилага. При предоставянето на транспортни услуги от подизпълнител към пряк доставчик на спедиторски услуги, нулевата ставка на данъка е приложима само когато са изпълнени изискванията на чл. 30 от закона. В тази връзка, когато за транспортната услуга са приложими разпоредбите на чл. 30 от ЗДДС, за доказване на нулевата ставка доставчикът следва да разполага с документите по чл. 23 от ППЗДДС.

Част втора вижте тук >>>