Предоставяне на информация от предприятията по реда на ЗДДФЛ - част II

Задължението за предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен може да се раздели на два типа – тази по реда на чл. 73а, ал. 1 и тази по реда на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ[1].

           
Т.е. подаването на съответната справка е свързана с прецизирането дали кумулативното са изпълнени следните условия: доходът, който е начислен или изплатен, дали попада в кръга на двата типа доходи, посочени по-горе; и дали получателят е чуждестранно физическо лице, което се счита за местно такова на държава членка на Европейския съюз.
        
Справката представлява неразделна част от Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (Образец 4001), като в Приложение № 1 (Образец 4011) към нея се посочват начислените или изплатени доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, а в Приложение № 2 (Образец 4021) към нея се посочва информация за доходите от управление и контрол и от участие в управителни и контролни органи на предприятия. И в двете приложения част І се попълва, когато доходите са начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице, а част II се попълва, когато са начислени/изплатени в полза на едноличен търговец или в полза на юридическо лице.

Информацията се предоставя поотделно за всяко физическо и/или юридическо лице, получател на доход. Ако на едно лице са начислени/изплатени доходи от различен вид, информацията се попълва за всеки вид доход поотделно. Данните за лицето - получател на дохода могат да бъдат посочвани на латиница. В полетата на Част І и Част ІІ, предвидени за „Код на държавата” и „Код на държавата, издала идентификационния номер”, се вписва съответстващият ѝ двубуквен код:

 
Информацията се подава в сроковете за подаване на Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвъртото тримесечие, т.е. до 31 януари на следващата година. В случай, че предприятието няма задължение да подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, но има задължението да декларира информация по реда на чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятието е длъжно да подаде декларацията за четвъртото тримесечие, като попълни съответно Приложение № 1 и/или Приложение № 2 към нея и съответно да я подаде само по електронен път в компетентната ТД на НАП в срок до 31 януари на следващата година.  
 
           
Имайки предвид, че ЗДДФЛ има своя собствена дефиниция на понятието трудови правоотношения, то тогава в справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ ще подлежат на посочване следните доходи, определени в § 1, т. 26, букви от „а” до „к” от ДР на ЗДДФЛ:
а) правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда;
б) правоотношенията с държавни служители и правоотношенията между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи или упълномощени от тях длъжностни лица - от една страна, и служещите в съответните министерства - от друга, както и служебните правоотношения между началника на Националната служба за охрана, от една страна, и офицерите и сержантите - от друга;
в) правоотношенията с членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители по Закона за съдебната власт, включително с кандидатите за младши съдии и младши прокурори във връзка с получаването на възнаграждение за периода на обучението им, както и правоотношенията по Закона за Конституционен съд;
г) правоотношенията между Българската православна църква или друго регистрирано вероизповедание по Закона за вероизповеданията - от една страна, и нейните (неговите) служители с духовно звание - от друга страна;
д) правоотношения с лица, получаващи доходи от изборни длъжности;
е) правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната;
ж) правоотношенията между работодател по § 1, т. 27 от ДР и българско или чуждестранно физическо лице, когато тези правоотношения се установяват по договор за предоставяне на персонал между работодателя и трето лице;
з) правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ;
и) правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, извън случаите по чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ;
к) правоотношенията със специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определени по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.
           
Диференцирано в т. 9.1 на Част II от Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ се представят доходи от т.н. специалната категория труд:
- на борда на кораб (код 01);
- шофьор (код 02);
- в строителството (код 03);
- наем на персонал (код 04);
- на борда на въздухоплавателно средство (код 05);
- на петролна платформа (код 06);
- артист/спортист (код 07)
           
В т. 10 на Част ІІ от Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ се посочва общият размер на начисления и/или изплатения доход през годината, а в т. 11 се посочва общият размер на дължимия данък. Данните в тези полета се попълват в левове и стотинки до втория десетичен знак. Информацията се предоставя поотделно за всеки работник/служител – чуждестранно физическо лице, местно на държава – членка на Европейския съюз, получател на доход от трудово правоотношение, като за всяко лице поотделно се попълва Част ІІ. Ако на едно лице са начислени/изплатени доходи по повече от едно трудово правоотношение, информацията се попълва за всяко правоотношение поотделно. Данните за лицето - получател на дохода в Част ІІ могат да бъдат посочвани на латиница.
           
Срокът, в който работодателите предоставят информацията посредством справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ, е до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите. Спазвайки изискванията, регламентирани посредством Заповед № ЗЦУ – 1501 от 17.11.2014 година на Изпълнителния Директор на НАП, справката следва да се подаде на хартиен носител лично от предприятието или чрез упълномощен представител в офисите на компетентната ТД на НАП на работодателя или по пощата с обратна разписка или по електронен път посредством използване на квалифициран електронен подпис.
 

Тъй като в справката по чл. 73а се посочват изброените данни за физически лица, които са местни на друга държава-членка на ЕС, то от изключителна важност е определянето на статута на всяко едно физическо лице.

Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, без оглед на гражданството е лице, което отговаря на поне един от следните критерии:
- има постоянен адрес в България (по смисъла на Закона за гражданската регистрация); или
- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърля 183 дни); или
- изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
- центърът на жизнените му интереси се намира в България. Центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Чуждестранни физически лица съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон. Условията, визирани в закона, се прилагат алтернативно. Това означава, че ако е изпълнено само едно от тях, въпреки, че лицето не отговаря на останалите условия се счита, че същото е местно лице за целите на данъчното облагане, регламентирани в ЗДДФЛ. Освен горното следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България[3], обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Във всяка една СИДДО има дефиниция на понятието „местно лице” и тя трябва да се вземе предвид при определяне статутът на получателя на дохода. В случай, че местното предприятие платец на дохода изпитва несигурност при определяне на статута на получателя, то следва да има предвид, че качеството „местно лице" може да бъде удостоверено от съответната данъчна служба, както на специално предвидения за тази цел формуляр, част от искането за прилагане на СИДДО, така и съобразно обичайната практика на данъчната администрация на съответната чужда държава (издаване на специално удостоверение).
 

За предприятията, не представили или несвоевременно представили информацията по чл. 73 и чл. 73а, както и за посочване на неверни или непълни данни, чл. 82 от ЗДДФЛ предвижда налагането на глоба или имуществена санкция в размер до 250 лева, освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание. Ако са извършени нарушения за повече от едно физическо лице, глобата или имуществената санкция се налага поотделно за всяко физическо лице. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер до 500 лева.

[3] В случая се визират съответните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане - СИДДО.Справки по чл. 73а, от ЗДДФЛ