Задължени лица, срокове и доходи за подаване на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ

   
Всяка година предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО – изплатили доходи на физически лица, различни от трудовите възнаграждения, са задължени да изготвят и подадат справка по образец в Националната агенция за приходите (НАП). При преобразуване (чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне) или прехвърляне на предприятието, справката се представя от правоприемника. Образецът й се утвърждава със заповед на министъра на финансите, изготвя се на основание чл. 73 от ЗДДФЛ и се подава в срок до 30.04. на следващата година в ТД на НАП по месторегистрация на платеца на дохода. Когато предприятието е прекратено чрез ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, справката се подава по реда и сроковете за представяне на данъчната декларация за последния данъчен период, съгласно чл. 162 от Закона за корпоративното подоходно облагане, или по-конкретно:
- чрез ликвидация – справката се представя на датата на подаване на искането за заличаване;
- при несъстоятелност – лицето, изпълнявало длъжността синдик, подава справката в 30-дневен срок от датата на заличаване на данъчно задълженото лице;
- място на стопанска дейност на чуждестранно лице – справката се представя на датата на прекратяване на дейността;
-  прекратено неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, подава справката на датата на прекратяването;
 
Справката се представя на хартиен носител, а когато предприятията и самоосигуряващите се лица са изплатили/ начислили доходи през данъчната година на повече от 5 физически лица, задължително я подават на електронен носител (чл. 73, ал. 5 от ЗДДФЛ). За целта НАП имат разработен софтуер, наличен на тяхната страница. В справката всеки доход е идентифициран с код и текстова част, съдържащи се в номенклатурата към образеца.


На деклариране в справката подлежат единствено доходите, посочени в чл. 73, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДФЛ, а именно:

1. Доходите по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6 от ЗДДФЛ, които подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, т.е. тези доходи подлежат на деклариране и от получателите им. Съгласно точките, тук се включват доходите от друга стопанска дейност и е важно да отбележим, че само посочените в чл. 29 от ЗДДФЛ; доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; доходите от източници по чл. 35 ЗДДФЛ, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по ЗДДФЛ. Като примери за доходи от друга стопанска дейност можем да посочим възнагражденията, получени от упражняване на свободни професии (нотариуси, одитори, адвокати и т.н.); възнагражденията по извънтрудови правоотношения (граждански договори); доходите на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, регистрирани или не като земеделски стопани за производство на продукция от селското стопанство. В категорията доходи от други източници попадат обезщетенията и неустойките за пропуснати ползи, парични и предметни награди от игри и конкурси и други доходи, които законотворецът е систематизирал в чл. 35 от ЗДДФЛ.
 
2. Доходите по глава VІ от ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с окончателен данък, с изключение на тези, които се декларират по реда на чл. 142, ал. 5 от ДОПК. Съгласно текста на тази точка в справката се включват доходите, конкретизирани в чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ, изплатени в полза на местни и чуждестранни физически лица. В чл. 38, ал. 1, т. 2 попадат доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, за които чл. 73, ал. 3 императивно определя, че се посочват в справката за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента или за данъчната година на начисляване на ликвидационния дял. Част от другите доходи по чл. 38 са: от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава XІX, раздел II от ЗКПО; от допълнително доброволно осигуряване, от застраховки "Живот"; от продажба или замяна на движимо имущество, предадено на лица, имащи право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци по Закона за управление на отпадъците; доходите от наем на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците, а от 01.01.2015г. се облагат и доходите от лихви по банковите смтки на физически лица.

Отбелязаното изключение по-горе се отнася за доходи в полза на чуждестранно физическо лице в размер до 500 000 лв. годишно, за които са приложени данъчни облекчения съгласно СИДДО, свързани с прилагане на по-ниска данъчна ставка или освобождаване от облагане в България. В тези случаи платецът на дохода е длъжен да декларира в срок до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения.

3. Доходите от прехвърляне на права или имущество, без значение дали са облагаеми или не. Изключение правят необлагаемите доходи от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ, ако са в размер до 5000 лв. (виж чл. 73, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3) т.е. превишавайки прага, подлежат на вписване в справката. При сделките (продажба, замяна или друго) с акции, дялове, компенсаторни инструменти и други по чл. 33, ал. 3, доходите се включват в справката за данъчната година на прехвърлянето – чл. 73, ал. 3.

4. Доходите по чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 9, 20, 21 и 24, в случаите когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв., т.е. ако изброените доходи са до 5000 лв., не се включват в справката. Част от доходите, попадащи в тази категория, са: доходи от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР, които вече споменахме по-горе; доходи от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия и др; паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта; доходи, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя;

 
За непредставяне, не подаване в срок или попълване на невярна информация в справката, законодателят е предвидил глоба или имуществена санкция в размер до 250 лв. (виж чл. 82 от ЗДДФЛ), която се налага поотделно за всяко физическо лице. При повторно нарушение, размерът й до 500 лв.

Антония Съменова