Облагане на доходите на физически лица при продажба на вземане по договор за цесия

Още за договор за цесия:
Изчисляване на административни разходи, пряко отнесени към освободена доставка

 

В съответствие с установените нормативни порядки, физическото лице продавач спазва изискванията на приложимия материален данъчен закон и за финансовата 2016 година подава ГДД по чл 50 от ЗДДФЛ, тъй като е придобило през съответната финансова година доходи, които подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа (чл. 50, ал. 1, т. 1). Подавайки своята ГДД, физическото лице, освен че трябва да декларира придобитите облагаеми доходи[1], но и съответно следва да определи и облагаемия доход съгласно приложимите данъчни правила, върху който ще дължи данък. В конкретния случай физическото лице следва да определи своя облагаем доход по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, регламентиращ определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута. Независимо от факта, че в действителност през 2016 година физическото лице не е получавало парични постъпления от продажбата на дружествените дялове, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ този доход от продажба на имущество по чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ (акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи и търговия с чуждестранна валута) се смята за придобит към датата на прехвърлянето. А в разглеждания казус прехвърляне на собствеността върху дружествените дялове в местното юридическо лице – ООД става с нотариално заверен договор именно през 2016 година. Ето защо и самата ГДД по чл 50 от ЗДДФЛ следва да се подаде от физическото лице за финансовата 2016 година, а не през следващата 2017 година, когато е допустимо съгласно договора за прехвърляне продавачът да получи паричната си престация по сделката.

За да направим казуса интересен, нека направим допускането, че купувачът не спазва крайния срок за плащане, определен в договора за прехвърляне на дружествените дялове, поради което сумата, дължима от купувача в полза на продавача, не е преведена в срок до 31.03.2017 година.

След като в посочения срок физическото лице не е получило плащането за продажбата на дружествените дялове в ООД-то, то решава да минимизира своите загуби и да потърси друг източник на доходи. В тази връзка на 18.04.2017 година то сключва няколко договори за цесия с различни лица, с които договори прехвърля вземането си по договора за продажба на дружествените дялове на нови пет местни физически лица. Естествено и съвсем с духа на икономическата логика, сумата по договорите за цесия е по-ниска от договорената в договора за продажба на дяловете и в тази връзка лицето подава коригираща декларация по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, в която посочва по -нисък облагаем доход по чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, съответно по-нисък размер на дължимия данък за довнасяне за 2016 година. Физическото лице в случая разсъждава, че последващото прехвърляне на своето вземане с договор за цесия на по-ниска цена е обективно доказателство за намаляване размера на дохода, който той действително ще получи в резултат на продадените дружествени дялове. Заедно с декларацията лицето подава искане за прихващане и възстановяване, с което се претендира възстановяване на разликата между внесената в законово установения срок сума за данък върху доходите за 2016 г. и данъка определен в подадената коригираща декларация.

Въпросите са свързани с това правилно ли е подадена коригиращата декларация и налице ли е надвнесен данък и налице ли е облагаем доход за лицето на база договора за цесия. Има ли правно основание местното физическо лице да претендира, че реализира по-малка печалба от продажбата на дружествените дялове в ООД-то и съответно да изисква възстановяване на вече платения в предходната година (2016 г.) данък по подадената от него ГДД по чл 50 от ЗДДФЛ за финансовата 2016 година.


За 2017 година изразеното мнение на данъчната администрация е, че лицето няма да реализира облагаем доход, предвид факта, че не реализира печалба от сключените договори за цесия. Тоест при прехвърляне на вземане, чиято стойност е по-ниска от тази, която новият кредитор би имал право да получи от длъжника, физическото лице не реализира доход, който да подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ. Интересното в случая е фактът, че НАП не се изказва по въпроса дали съответното физическо лице има задължение да подава и през 2017 година (при равни други условия) ГДД по чл 50 от ЗДДФЛ, независимо, че на практика не е налице доход, подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Без да се впускаме в излишни разсъждения, нашето мнение по този въпрос е, че декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 година трябва да се подаде, тъй като подаването ѝ не е свързано с наличието на облагаем доход и дължим данък, а е свързано с придобиването на доход, който подлежи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 (чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ).

По наше мнение, разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ, която приема, че при сделки с финансови активи, доходът се приема, че е придобит на датата на сделката и свързаната с нея разпоредба на чл. 33, ал. 3, която определя, че облагаемият доход от сделки с финансови активи е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, може да доведе до коренно различно данъчно облагане на едни и същи сделки като вид и сума, но в зависимост от това дали същите са извършени в една или в две различни финансови (данъчни) години.