Предоставяне на информация от предприятията по реда на ЗДДФЛ - част I

Освен подаването на годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността в съответствие със ЗКПО, предприятията, които се явяват платци на доходи имат задължение по реда на ЗДДФЛ да предоставят съответната искана информация в справка по образец. Основанието за подаване на подобна информация е регламентирана в Част пета, Глава тринадесета на ЗДДФЛ, като чл. 73 от материалния данъчен закон регламентира задължението за предоставяне на информация от платци на доходи, а чл. 73а регламентира задължението за предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен. Обръщаме внимание на факта, че подобно задължение да предоставят информация по реда на чл. 73 и чл. 73а имат както предприятията, но така и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
 

Справка по чл. 73 ал. 1 от ЗДДФЛ

Преди да подходим към разясняване на реда, начина и сроковете за подаване на справката по чл. 73 ал. 1 от ЗДДФЛ, която предприятията - платци на доходи, изготвят в съответствие с изискванията на материалния данъчен закон, следва много ясно да очертаем и изброим за кои доходи подлежи предоставянето на информация. ЗДДФЛ е идентифицирал доходите, за които се подава информация в следните 4 групи:

I. Доходи по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6 от ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;
II. Доходи по Глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс[1] (ДОПК);
III. Доходи от прехвърляне на права или имущество, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ[2]; и
IV. Доходите по по чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 9, 20, 21 и 24, в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лева.

 

Доходите, които са изплатени на физическите лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество. Тук влизат доходите от наем, които се облагат по реда на чл. 31 от ЗДДФЛ, за които облагаемия доход се намалява с 10 на сто разходи за дейността и съответно за които годишната данъчна основа се определя по реда на чл. 32 от ЗДДФЛ.

Доходите от прехвърляне на права или имущество, с изключение на доходите по чл. 13, ал. 1, т. 3,  за които облагаемия доход се определя по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ и се включват доходите от:
а) продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество;
б) продажба или замяна на пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;
в) продажба или замяна на произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;
г) продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута;
д) предоставяне на имущество по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху имуществото;
е) прехвърляне на предприятието на едноличния търговец със заличаване на едноличния търговец.

 

Изплатените през годината доходи от други източници по смисъла на чл. 35 от ЗДДФЛ, както и онези доходи, които се облагат с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ. В тази група влизат придобитите от физическите лица през данъчната година доходи от:

а) обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;
б) парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;
в) лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по чл. 38, ал. 13;
г) производствени дивиденти от кооперации;
д) упражняване на права на интелектуална собственост по наследство;
е) всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане;
ж) които се облагат с окончателни данъци по реда на Глава шеста от ЗДДФЛ и които се отнасят до придоби доходи от:

- чуждестранни физически лица, които се облагат по реда на чл. 37 от ЗДДФЛ, а именно: обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; стипендии за обучение в страната и чужбина; лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг с изключение на лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от държавата или общините и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост; възнаграждения по договори за франчайз и факторинг; авторски и лицензионни възнаграждения; възнаграждения за технически услуги; награди и възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица - общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници; доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия; доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на недвижимо имущество; вноски по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на недвижимо имущество; доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, с изключение на доходите от замяна по чл. 38, ал. 5.;
- местни и чуждестранни физически лица, които се облагат по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ. Те включват: доходи от дивиденти[3] в полза на едноличен търговец; доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България; доходите, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане; облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки "Живот"; доходите от продажба или замяна на движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците; доходите от лихви по заеми, предоставени от член кооператорите на кооперацията; доходи от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците, начислени/изплатени от предприятия и самоосигуряващи се лица; доходи от лихви по банкови сметки.
 
Общото правило, което важи за всички подлежащи на деклариране доходи в справката по чл. 73 ал. 1 от ЗДДФЛ е, че предприятието – платец на доходи следва да впише в нея не нето изплатения доход, а брутните суми на изплатения доход, както и сумата на авансово удържания данък, ако последната е задължение за удържане от самото предприятие. Фактът, че предприятието няма задължение да удържа авансово данък, не е основание съответният доход да не бъде посочен в справката.

Пример 1: Предприятие изплаща доход на адвокат (или нотариус), който е самоосигуряващо се физическо лице, регистрирано по ЗДДС. За предоставената услуга адвоката (нотариуса)[4] издава фактура на обща стойност 2 400 лева, в т.ч. 400 лева начислен ДДС. След като физическото лице е декларирало пред платеца на дохода, че за съответният отчетен период е самоосигуряващо се лице, предприятието – платец на дохода няма задължението да му удържа авансов данък[5]. В тази ситуация предприятието следва да декларира изплатения доход в справката по чл. 73 ал. 1 от ЗДДФЛ, като в колона 9 (Размер на дохода) от Част II на образеца на справката посочи сумата в размер на 2 000 лева (бруто сумата без начисления ДДС), а в колона 10 (Размер на удържания данък) посочи сумата в размер на 0 лева.
          
В контекста на горния пример предприятията – платци на доходи следва да обръщат специално внимание на обстоятелствата, когато заплащат хонорари на адвокат, защото трябва да съобразят дали получават правната услуга от физическо лице, упражняващо свободна професия или от адвокатско дружество. В случай, когато услугата е получена от адвокатско дружество, няма да е налице състава на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, поради което подобни плащания не се включват в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
 
Пример 2: Предприятие изплаща доход на физическо лице по повод получена от него транспортна услуга по извън трудово правоотношение (граждански договор). За договорената услуга в размер на 4 500 лева, след приспадане на 25 на сто разходи, предприятието издава сметка за изплатени суми, в която удържа от дължимото възнаграждение авансов данък в размер на 337,50 лева (за улеснение в изчисляването условно приемаме, че физическото лице е осигурено на друго основание върху доход в размер на максималния месечен осигурителен доход). В тази ситуация, независимо от факта, че предприятието е изплатило нето сумата в размер на 4 162,50 лева (4 500 лева – 337,50 лева = 4 162,50 лева) то в Част II от справката по чл. 73, ал. 1 по образец предприятието следва да впише в колона 9 (Размер на дохода) сумата в размер на 4 500 лева, а в колона 10 (Размер на удържания данък) сумата в размер на 337,50 лева.
 

Като специфично правило по отношение на попълване на справката можем да изтъкнем изискването на чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ. На база на цитираната норма от материалния данъчен закон, в справката по чл. 73, ал. 1, доходите по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ следва да се включат както следва:
- Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в справката за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента;
- Доходите от скрито разпределение на печалбата, които по смисъла на § 1, т. 5, буква „в” от ДР на ЗДДФЛ се третират като дивидент, в справката за данъчната година, през която са начислени сумите;
- Доходите от ликвидационен дял в справката за данъчната година, през която е начислен ликвидационния дял;
- Доходите от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, които не се облагат с окончателен данък, а с данък по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ в справката за данъчната година, през която е осъществено прехвърлянето им, а не за данъчната година на изплащането им.

Ето защо при изплащане на доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, както и доходи от прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, справката по чл. 73, ал, 1 следва да се изготвя, като счетоводителят се води от счетоводния принцип на начисляването, а не от принципа на плащането (уреждане на задължението).
 
Пример 3: Предприятие взема решение на 30 ноември 2017 година да разпредели дивидент на своите съдружници в размер на 130 000 лева. Дължимия 5% данък върху бруто начислената сума за дивиденти е начислена в размер на 6 500 лева и внесена в компетентната ТД на НАП на 31 януари 2018 година[6]. От общо дължимата нето сума в размер на 123 500 лева (130 000 лева – 6 500 лева удържан данък = 123 500 лева), предприятието е изплатило през 2017 година на съдружниците сума в размер на 100 000 лева, като остатъкът от 23 500 лева е изплатен на съдружниците през 2018 година. При попълване на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчната 2017 година, предприятието платец на дохода от дивиденти следва в Част II от справката по чл. 73, ал. 1 по образец да впише в колона 9 (Размер на дохода) сумата в размер на 130 000 лева, а в колона 10 (Размер на удържания данък) сумата в размер на 6 500 лева. По отношение на това решение за разпределяне на дивидент, взето на 30 ноември 2017 година не е налице информация, която да следва да се посочи в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за следващата 2018 година.
 
Има редица случаи, при които изплатеният от предприятието доход се счита за необлагаем такъв за получателя – физическото лице. Фактът, че съответният доход е освободен от облагане по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ, не значи, че същият не следва да се включи в справката по чл. 73 ал. 1 от ЗДДФЛ при положение, че е сред изброените доходи, подлежащи на деклариране в т. от 1 до 4 на чл. 73, ал. 1.

Пример 4: Предприятие закупува от физическо лице лек автомобил за сумата от 4 900 лева, като договорът за покупко-продажба е изповядан пред нотариус на 1 декември 2017 година. Сумата на продавача е заплатена на две части – 3 000 лева на 1 декември 2017 година и остатъка от 1 900 лева на 10 януари 2018 година. Съответният автомобил е бил притежание на физическото лице за период от 18 месеца. Съобразно изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „а” от ЗДДФЛ, целия доход за физическото лице се счита за необлагаем. Въпреки това предприятието се явява платец на доход, като съответните плащания са направени в рамките на две финансови години. След като конкретната фактическа обстановка не попада в изключенията на чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ (начислен дивидент, ликвидационен дял или продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи), то предприятието следва да включи сумата на изплатения доход за данъчната година, през която е извършило плащането, без значение, че за получателя – физическото лице, целият доход се счита за необлагаем. Ето защо за данъчната 2017 година, предприятието в Част II от справката по чл. 73, ал. 1 по образец следва да впише в колона 9 (Размер на дохода) сумата в размер на 3 000 лева, а в колона 10 (Размер на удържания данък) сумата в размер на 0 лева. Съответно за следващата 2018 година трябва да посочи в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ в колона 9 (Размер на дохода) сумата в размер на 1 900 лева, а в колона 10 (Размер на удържания данък) сумата в размер на 0 лева.
 
Не е рядкост, когато предприятията плащат доходи на физически лица, които са  освободени от облагане на основание чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 9, 20, 21 и 24 от ЗДДФЛ. Това са: доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ; доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия; доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори; доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица; лихвите и отстъпките от български държавни, общински и корпоративни облигации; паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (т. 20); наградите, които се дават във вид на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност от развлекателни автомати по смисъла на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън посочените в т. 20; както и доходите, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя. Независимо от факта, че тези доходи са необлагаеми предприятието – платец следва да ги посочи в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчната година, през която е направено плащането, само и единствено, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на всяко едно отделно физическо лице превишава 5 000 лева.

Пример 5: Предприятие (земеделска кооперация) е начислило на всеки един член-кооператор – физическо лице рента за ползване на земеделска земя за стопанската 2017 година (т.е. периода от 1 октомври 2016 година до 1 октомври 2017 година) в размер на 6 000 лева. През 2017 година то е изплатило на всеки един кооператор сумата от 4 900, а през 2018 година сумата от 1 100 лева. Имайки предвид, че през всяка една от двете данъчни години – 2017 и 2018 година предприятието не е платило сума, превишаваща 5 000 лева за всяко отделно физическо лице, предприятието не посочва никаква сума в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 и за 2018 година.

Ако допуснем, че предприятието е платило на всеки един член-кооператор през 2017 година сума в размер на 5 100 лева и съответно през 2018 година сума в размер на 900 лева, то тогава за данъчната 2017 година, предприятието в Част II от справката по чл. 73, ал. 1 по образец следва да впише за всяко едно физическо лице в колона 9 (Размер на дохода) сумата в размер на 5 100 лева, а в колона 10 (Размер на удържания данък) сумата в размер на 0 лева. Съответно за следващата 2018 година предприятието няма да има задължение да посочва изплатените суми в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, тъй като те не превишават размера от 5 000 лева за всяко едно физическо лице.

Важно е да се поясни, че в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ не се включват доходите на чуждестранни физически лица, установени в държава – членка на Европейския съюз, за които се подава информация в НАП за целите на автоматичния обмен по реда на чл. 73а, който ще разгледаме след малко.

 

При попълването на справката е необходимо да се има предвид, че данните се описват за всяко лице поотделно, а когато на едно физическо лице са изплатени повече от един вид доход, съгласно номенклатурата към утвърдения образец, данните се посочват поотделно и за всеки вид доход. Нашият съвет е преди да се почне да се попълва справката, много внимателно да бъдат прочетени указанията към нея, като това ще спести редица трудности и неудобства на предприятията. За да се ориентирате как точно да декларирате всеки един доход, преди това се запознайте обстойно с номенклатурата и съответстващия код на всички доходи, подлежащи на вписване. Съгласно 4-те типа доходи, регламентирани в чл. 73, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, номенклатурата на кодовете, които следва да се посочват в справката е следната:
- Част І - Доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа – кодове от 301 до 30714; от 401 до 403 и от 601 до 606;
- Част ІІ - Доходи от прехвърляне на права или имущество – кодове от 501 до 509;
- Част ІІІ - Доходи по глава шеста от ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с окончателен данък, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от ДОПК – кодове от 801 до 821; и
- Част ІV – Необлагаеми доходи, които на основание чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ се описват в справката, ако годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лева – кодове от 901 до 907.

________________________________________

[1] Когато се прилага особеният ред по ал. 1 за удостоверяване на основанията за ползване на данъчни облекчения съгласно СИДДО, платецът на доходи на чуждестранни физически или юридически лица, който е задължен да удържа и внася окончателен данък съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица или Закона за корпоративното подоходно облагане, декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите. Когато са изплатени доходи на повече от пет лица, декларацията се подава само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

[2] Доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби.

[3] § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ определя, че понятието дивидент включва доходите от акции, доходите от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; и скрито разпределение на печалбата.

[4] Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ "Лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

[5] На основание чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.

[6] Съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 2 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент

Част втора четете тук >>>