Подаване на ГДД по чл 50 от гръцkи гражданин във връзка с негов доход от българска фирма

Съгласно чл. 8, ал. 9 от ЗДДФЛ, доходите от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната са от източник в страната. Поради тази причина и предвид изискването на чл. 7 от ЗДДФЛ, според което чуждестранните физически лица са носители на данъчни задължения за данъците за придобитите от тях доходи от източник в страната, то за дейността си по продажба на билки, набрани на територията на страната, същите следва да бъдат обложени по реда на ЗДДФЛ. След като доходите на чуждестранните физически лица от селско, горско, ловно и рибно стопанство в страната не са изрично регламентирани да се облагат с окончателен данък по реда на чл. 37 и/или чл. 38 от ЗДДФЛ, то тогава те се облагат по общия ред на материалния данъчен закон. В този случай приложима ще е разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „а” от ЗДДФЛ, според която дължимият данък в размер на 10% се определя, като от придобитият доход се приспаднат 40% нормативно признати разходи. Дружеството платец на дохода ще има задължението да документира удържането на данъка посредством издаването на сметка за изплатена сума по образец. Удържаният авансов данък за дохода от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ се удържа и внася от платеца се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В същия срок удържаният данък се декларира с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. Предприятието платец на дохода ще има и задължението да посочи изплатения доход и авансово удържания данък в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, която се подава в компетентната ТД на НАП в срок до 28 февруари на следващата година.

ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФ подават местните физически лица. В определени случаи чуждестранните физически лица имат задължението да подават ГДД по чл 50, ал. 1, а именно:
1. Когато чуждестранните лица са придобили доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 (чл. 50, ал. 2 от ЗДДФЛ);
2. Когато чуждестранните лица са придобили доходи, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29 (чл. 50, ал. 2 от ЗДДФЛ);
3. Когато чуждестранните лица са придобили доходи от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, букви "е" и "и" от ДР на ЗДДФЛ (чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Облагането на доходите от друга стопанска дейност на физическите лица, които не са регистрирани като търговци, е дефинирано в чл. 29 от ЗДДФЛ, а редът за определяне на годишната данъчна основа за тези доходи е разписан в чл. 30 от закона. Следователно доходите от друга стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци и които не се облагат с окончателен данък по глава шеста от ЗДДФЛ се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа и когато такива доходи са изплатени в полза на чуждестранни физически лица тези лица имат задължението да подадат годишна данъчна декларация на основание чл. 50, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Обръщаме внимание, че Законът за ограничаване на плащанията в брой действа на териториален принцип, без оглед на това дали получателят на дохода е местно или чуждестранно лице. Това означава, че ако разплащанията по изкупуване на билките е станало на територията на Р. България, то тогава за всяка една сделка, равна, или надвишаваща сумата от 10 000 лева, разплащанията по нея (дори и на части) следва да се извършат само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Когато предприятие е плащало в брой, дори отделното плащане да е под 10 000 лева по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лева, чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой предвижда налагането на имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане. При повторно[1] нарушение имуществената санкция е в размер на 100 на сто от направеното плащане. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.

Още за ГДД по чл 50:

Нормативна рамка

ЗДДФЛ

ЗОПБ