Подаване на ГДД от СОЛ за изравняване на осигуровки

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗДДФЛ не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:
- доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
- доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:
а) данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42, и
б) лицето не ползва данъчни облекчения по реда на чл. 23, и/или
- необлагаеми доходи с изключение на посочените в чл. 13, ал. 1, т. 29, и/или
- доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 с изключение на доходите по чл. 50, ал. 1, т. 3, и/или

Независимо от изброените по-горе обстоятелства местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация, ако през данъчната година са придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителната разпоредба, т.е. като съдружници или еднолични собственици на капитала, полагащи личен труд в собствените си дружества.
 
Следователно от съществено значение за възникване на задължение за подаване на ГДД по чл 50 от ЗДДФЛ е дали лицето е получило възнаграждение за положен личен труд в дружеството. Осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица – съдружници и еднолични собственици на капитала на търговски дружества, са задължение на самото лице, а не на дружеството, независимо че може да се плащат чрез него и не представляват разход на дружеството. По тази причина е честа практика в дружеството да се начислява възнаграждение за личен труд в размер, равен на сумата на задължителните осигурителни вноски върху минималния осигурителен праг за самоосигуряващите се лица, като дължимото възнаграждение се прихваща със сумата на осигурителните вноски. В тази хипотеза сумата на осигурителните вноски на самоосигуряващото се лице се отчита като разход за възнаграждение за личен труд, не е дължим ДДФЛ и лицето на практика не получава възнаграждение. В този случай обаче, за целите на задължението за подаване на ГДД по чл 50 от ЗДДФЛ, се счита, че лицето е получило възнаграждение по §1, т. 26 , буква „и” от ДР на ЗДДФЛ и е задължено да подаде декларация на основание чл. 50, ал. 3 във връзка с чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ.
 
Във връзка с гореизложеното във втория случай за лицето няма да възникне задължение за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, ако в дружеството не е начислено никакво възнаграждение за личен труд, включително и прихванато срещу дължими осигурителни вноски.
 
В първия случай за лицето не би възникнало задължение за подаване на ГДД по чл 50 от ЗДДФЛ, ако:
- не е получавало възнаграждение за личен труд, включително и в смисъла, разгледан в детайли по-горе
и
- придобитите през 2018 г. доходи от трудови правоотношения отговарят на условията на чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДФЛ, цитирани в началото на това изложение.

С уважение:

Още за ГДД:

Нормативна рамка

ЗДДФЛ