Плащане на данък при източника за предоставяне на хостинг на сървър на територията на Русия

С данък при източника се облагат доходите при тяхното изплащане, като дължимостта на данъка и обектите на облагане се определят съгласно разпоредбите на данъчната юрисдикция, на която е подчинен платецът на дохода. Едва след като е налице дължимост на данък съгласно данъчния закон на държавата, от която произхожда доходът, този данък може да бъде обект на преференциално третиране съгласно международен договор за избягване на двойното данъчно облагане, ако България е сключила такъв с държавата, в която се дължи данъкът. В конкретния случай, независимо че сървърът се намира на територията на Русия, ако плащанията за хостинг услуги се извършват от лица, които не са местни за данъчни цели в Русия, източникът на дохода ще бъде държавата, на която платецът на дохода е местно лице за данъчни цели, и дължимостта на данъка при източника ще се определя съгласно разпоредбите на данъчното законодателство на тази друга държава. Съответно, ако е дължим данък за него, ще се прилага СИДДО с държавата на платеца на дохода (ако има сключено такова), а не СИДДО с Русия.
 

Данък при източника може да бъде дължим, ако това е предвидено в руското данъчно законодателство за доходи от хостинг услуги с източник Русия, когато платецът на дохода е местно лице за данъчни цели в Русия. В този случай съответно приложение ще намери и СИДДО, сключено между България и Руската федерация. В чл. 12 ал. 3 от споразумението са дефинирани доходите от авторски права и лицензии, които представляват плащания от всякакъв вид, получени за ползване или за предоставяне правото на ползване на авторско право за всяко литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или записи за телевизионно или радиопредаване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или образец, схема, секретна формула или процес, или за информация относно промишлен, търговски или научен опит, или за ползването или предоставяне правото за ползване на промишлено, търговско или научно оборудване, а така също и за оказване на технически услуги, свързани с използването на това оборудване. Ако услугата, за която е получен доходът, може да се определи като доход от авторски права и лицензии, тъй като по същество представлява предоставяне право за ползване на оборудване – сървър или като техническа услуга, свързана с използване на такова оборудване, доходът от нея може да бъде обложен в държавата, от която произхожда (в случая Русия) в съответствие с нейното национално законодателство. Когато получателят на дохода е действителният ползвател на авторските и лицензионните възнаграждения, наложеният данък няма да надвишава 15% от брутния размер на дохода. Ако услугата може да се класифицира като предоставяне право за ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма и не се предоставят права по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване, доходът не се определя като авторско и лицензионно възнаграждение и не попада в горните разпоредби на СИДДО.

От друга страна, ако предприятието експлоатира сървър с местонахождение на територията на Русия, който е изцяло на негово разположение, независимо дали сървърът е собствен или нает, и използването на този сървър генерира относително самостоятелен поток от икономически изгоди, т.е. дейността не може да се определи като такава с чисто допълнителен, спомагателен или подготвителен характер, мястото, където е разположен сървърът (в случая Русия), може да бъде възприето като място на стопанска дейност на предприятието, ако са изпълнени и другите условия поставени в чл. 5 на СИДДО с Русия. По-специално това е наличието на лице, което не е представител с независим статут, действащо от името и за сметка на предприятието по смисъла на ал. 4 от същия член.
 

Ако на горепосочените основания дейността по предоставяне на хостинг услуги от сървър, ситуиран в Русия, формира място на стопанска дейност в тази държава разпоредбите на чл. 12 от СИДДО с Русия относно облагане на авторски и лицензионни възнаграждения и възнаграждения за технически услуги не се прилагат. На основание чл. 7 от спогодбата печалбата, получена от дейността на място на стопанска дейност в Русия, се облага по руското данъчно законодателство, като на облагане подлежи само тази част от печалбата, която се отнася към това място на стопанска дейност. По-конкретно това са печалбите, които мястото на стопанска дейност би получило, ако би било отделно и самостоятелно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност. При определянето на печалбите на мястото на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.
 

Съгласно чл. 23 от СИДДО с Русия, за избягване на двойното данъчно облагане на доходи, които съгласно спогодбата могат да се облагат и в двете държави, е предвиден методът на обикновения данъчен кредит. Това означава, че получател на доход, който е обложен с данък в Русия, при облагане на световния си доход в България има право да приспадне платения в чужбина (в случая в Русия) данък, но само до размера на българския данък, който е дължим за същия доход. Обръщаме внимание, че разпоредбите на СИДДО не се прилагат автоматично. Ако при изплащане на дохода получателят му не е поискал прилагане на СИДДО съгласно процедурата, предвидена в държавата на облагане с данък при източника, и доходът бъде обложен в нарушение на разпоредбите на съответната СИДДО, при облагане на световния си доход в България лицето няма право да приложи предвидения в спогодбата метод за избягване на двойно данъчно облагане за този доход и следва да плати български данък върху него по общите разпоредби за закона.

 

Нормативна рамка: