Отразяване в дневниците на плащания във фирма за бързи кредити

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставките се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Когато става въпрос за доставка на финансова услуга – договаряне, отпускане и управление на кредит срещу насрещна престация (лихва), възнаграждението за доставката представлява насрещната престация, т.е. само лихвата и евентуалните такси, дължими за администриране на кредита. Връщането на заемната сума (главницата) не е възнаграждение по доставка. Видно от цитирания нормативен текст неустойките за забава, както и неустойките за предварително погасяване не се смятат за възнаграждение по доставка. В дневника за продажбите като данъчна основа на освободената доставка по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се посочва само сумата на дължимите лихви и такси. Сумата на падежиралите главници, както и дължимите неустойки не се декларират за целите на ЗДДС.

Финансовата услуга по отпускане на кредити представлява доставка с непрекъснато изпълнение и данъчното събитие на тези доставки се определя съгласно специалните разпоредби на чл. 25, ал. 4 и 5 от ЗДДС. Съгласно текста на тези норми при доставка с непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките. От описаното във въпроса може да се предположи, че плащанията по кредитите – главница и лихва, са дължими ежемесечно и в този случай лихвите се включват в дневника за продажбите за данъчния период, в който са станали дължими, независимо дали са платени или не. Ако таксите се дължат за период една година или по-кратък, те се включват в дневника за данъчния период, в който са станали дължими. Ако периодът на дължимост на таксите е по-дълъг от една година в дневника за продажбите за м. декември на всяка календарна година се включва частта от таксата, която се отнася за тази календарна година, независимо че съгласно договора за кредит за нея не е настъпила дължимост към този момент. За годината на окончателното погасяване на кредита дължимата такса се включва в дневника за данъчния период (месеца), в който е станала дължима.
 
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставките се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Когато става въпрос за доставка на финансова услуга – договаряне, отпускане и управление на кредит срещу насрещна престация (лихва), възнаграждението за доставката представлява насрещната престация, т.е. само лихвата и евентуалните такси, дължими за администриране на кредита. Връщането на заемната сума (главницата) не е възнаграждение по доставка. Видно от цитирания нормативен текст неустойките за забава, както и неустойките за предварително погасяване не се смятат за възнаграждение по доставка. В дневника за продажбите като данъчна основа на освободената доставка по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се посочва само сумата на дължимите лихви и такси. Сумата на падежиралите главници, както и дължимите неустойки не се декларират за целите на ЗДДС.

Финансовата услуга по отпускане на кредити представлява доставка с непрекъснато изпълнение и данъчното събитие на тези доставки се определя съгласно специалните разпоредби на чл. 25, ал. 4 и 5 от ЗДДС. Съгласно текста на тези норми при доставка с непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките. От описаното във въпроса може да се предположи, че плащанията по кредитите – главница и лихва, са дължими ежемесечно и в този случай лихвите се включват в дневника за продажбите за данъчния период, в който са станали дължими, независимо дали са платени или не. Ако таксите се дължат за период една година или по-кратък, те се включват в дневника за данъчния период, в който са станали дължими. Ако периодът на дължимост на таксите е по-дълъг от една година в дневника за продажбите за м. декември на всяка календарна година се включва частта от таксата, която се отнася за тази календарна година, независимо че съгласно договора за кредит за нея не е настъпила дължимост към този момент. За годината на окончателното погасяване на кредита дължимата такса се включва в дневника за данъчния период (месеца), в който е станала дължима.

 

С уважение:

Още за дневник продажби:

Нормативна рамка

ЗДДС