Отписване на заеми и лихви по давност

На първо място следва да отбележим, че в случая е налице договор с международен елемент, за който следва да се определи приложимото право, но във въпроса няма достатъчно данни за да се извърши подобна преценка. Ще базираме отговора на разпоредбите на българското облигационно право, но с особената уговорка, че е твърде вероятно в случая приложимо право да е испанското.
 
Съгласно чл. 111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват:
- вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
- вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
- вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, се погасяват с изтичане на петгодишна давност (чл. 110 от ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 110 от ЗЗД). Тъй като за заемите е договорен срок за връщане от 24 месеца първият заем става изискуем на 8.07.2013 г. и съответно давността за главницата по него изтича през м. юли 2018 г. По подобен начин следва да се изчисли общата погасителна давност и на другите два кредита.
 
Дарението представлява договор, за чиято валидност е необходимо да съществуват две насрещни волеизявления с това съдържание. Институтът на погасителната давност лишава кредитора от възможността да иска принудително изпълнение от длъжника и го „наказва” за неговата пасивност при отстояване на правата му на кредитор. Във всички случаи обаче тази пасивност не може да се приравни автоматично на дарствено волеизявление и в този смисъл изтичането на погасителната давност не превръща автоматично дадено вземане в дарение, още повече че дори и при изтекла погасителна давност длъжникът може да изпълни задължението си доброволно, т.е. вземането си съществува, но не може да се търси съдебна защита за него.
 
За счетоводни цели погасените по давност задължения могат да бъдат отписани при условие, че предприятието няма намерение да погаси задължението си доброволно, въпреки изтеклата погасителна давност. Тъй като в случая става въпрос за взаимоотношения между свързани лица, като кредитор е фирмата майка, би следвало да се отчете и възможността да бъде искано изпълнение и по извънсъдебен ред. Накратко, към отписване на изтекли по давност задължения е редно да се пристъпи едва при наличие на достатъчна сигурност, че задължението няма да бъде изпълнено.
 
Съгласно Кодекса на международното частно право относно сключването, действителността и изискванията за форма на договорите, както и относно погасителната давност се прилага правото, което урежда самия договор. Подобни са и разпоредбите  на регламент ЕО/593/2008 относно приложимото право към договорни задължения (Регламент „Рим I“). Следователно, ако приложимото право по договора е испанското следва да се съобразят давностните срокове и изискванията за действителност на дарствените взаимоотношения, предвидени в тази правна система.

С уважение:

Счетоводни операции за неустойка при прекратяване на договор