Ваучери за подаръци, събития и поощрения. Документиране и счетоводно отчитане. Данъчни аспекти

Още за ваучери:

След появата на ваучерите за храна през 2003 година, които придобиха популярност поради изгодните данъчни и осигурителни облекчения, в последните години предприятията, които имат финансови възможности, все повече прилагат в практиката си други видове ваучери за осъществяване на търговски и социални цели. Можем да срещнем:
- ваучери за поощрение или признателност за извършена ра­бота в определен период от време;
- ваучери за награждаване на лица за кръгли годишнини, рож­дени дни и други професионални празници;
- ваучери за подаръци по случай коледни и великденски празници;
- ваучери за подаръци или отстъпки на клиенти, постигнали определен брой покупки на стоки (бонуси).
- ваучери за заплащане на транспортни разходи във връзка със служебната ангажираност на длъжностни лица - обикновено за градска пътна мрежа или район на обслужване.
 
За разходите, свързани с тези ваучери, предприятието тряб­ва да познава и точно да прилага нормативните изисквания за:
- документална обоснованост според Закона за счетоводст­вото, чл. 10 от ЗКПО и ЗДДС;
- данъчно третиране на разходите по ЗКПО, ЗДДС и ЗДДФЛ;
- осигуряване или освобождаване от внасяне на осигурител­ни вноски;
- счетоводно отчитане.
 
Следва да отбележим, че при класифицирането на този вид разходи във връзка с данъчното и счетоводното им отчитане често се допускат неточности, погрешно третиране като предста­вителни или социални разходи, вместо за материално стимулиране и пр. Това е така, защото, от една страна нормативната материя не ги третира конкретно и еднозначно, а от друга страна, защото предприятията правят съзнателни нарушения.
 
Във връзка с данъчното третилане на тези разходи има не малък брой становища и отговори на въпроси от НАП, но те трябва да се потърсят и да се намери отговор, който съответства на класифицирания случай. Затова считаме, че коментари като настоящия биха били от полза на колегите за практическата им работа.

 
С чл. 293 и чл. 294 Кодексът на труда /КТ/ дава възможност на предприятията да осъществяват социално-битови и културни мероприятия за своя персонал. Ако те имат финансови възможности и в решенията на Общото събрание или на ръководството са предвидени определени мероприятия, провеждането на мероприятията трябва да става по реда, плиет с годишната план-сметка, а разходите да се документират и третират според изискванията на данъчните закони.
 
В ЗКПО много добре е регламентиран редът за предоставяне на социални разходи в натура на персонала по трудови правоотношения и на лица, наети по договори за управление и контрол, в това число и за ваучери за храна, но няма конкретни норми за третиране на разходи за ваучери за подаръци и поощрения. Считаме, че кумулативното спазване на § 1, т. 24 от ДР на ЗКПО и чл. 204 решават въпросите за предоставяне на социални разходи, които не са предмет на третиране сега.
 
Важно е да се отбележи, обаче, че ако не е налице някое от изискванията за социални разходи в натура (достъпност на придобивките за всички лица от персонала, липса на парични отношения или данъчна задлъжнялост на предприятието), разходите не се признават за данъчни цели като несвързани с дейността по чл. 26, т. 1 от ЗКПО или трябва да се третират и облагат като доход на съответните лица по ЗДДФЛ.
 
Да видим какви нарушения биха могли да се направят при предоставяне на ваучери за поощрения или признателност:
а/ Ако бъдат предоставени ваучери на отделни лица от пер­сонала за поощрение или признателност, във връзка с извършена работа, рожден ден, кръгла годишнина и друго събитие, което засяга само отделното лице/ лица или групи, ще бъде нарушено основното изискване за „достъпност на разхода за всички работници и служите­ли и лица наети по договори за управрение и контрол”. Това нарушение лишава предприятието от възможност да третира разхода като „социален разход в натура“ и да го обложи с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1 от ЗКПО. Вместо такъв разход изплатените поощрения трябва да се третират като доход на съответните лица и да се обложат с данък по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не са изрично посочени този вид доходи като необлагаеми по чл. 24, ал. 2;
б/ Ако между работодателя и лицата, на които се предоста­вят ваучери за поощрения и подаръци, са налице парични отношения, т.е. на лицето се дава и парична сума, разходите също не могат да бъдат приети като социални и приложение ще намери чл. 205 от ЗКПО, който препраща към облагане на получените ваучери като доход по ЗДДФЛ, респ. чл. 24, ал. 1.
 
ИЗВОД: Тези два най-масови случая, както и други подобни (кръгли годишнини, предоставяне парична награда за смела поетъпка, предоставена награда за постъпка пли обществено бедствие и пр.), налагат извод, че предоставянето на ваучери за подаръци и поощре­ния по случай дати и събития на лицето, формират облагаем доход на съответните лица и следва да бъдат обложени по реда на чл. 35, т. 2 или т. 6 от ЗДДФЛ, като лшцата получили такива доходи ги декларилат с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за обла­гане по общия ред.
 
 
Задължението за начисляване и внасяне на осигурителни вноски върху социалните разходи е регламентирано с чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване. Става въпрос за социални разходи, дадени на лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КТ, предоставяни постоянно или периодично, пряко на лицата в пари или в натура. Осигу­рителните вноски са в размера за фонд "Пенсии" и ДЗПО.
 
ВАЖНО е да се отбележи, че съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски не се правят осигурителни вноски върху социални разходи, предоставени като ваучери за храна, върху доходи, които не са получени пряко от лицата и за събития, които са настъпили случайно.
 
Такива разходи, например, са следните:
- разходи за издръжка на столове - за храната, вкл. за поев­тиняване на храната;
- средства за здравни и лечебни заведения;
- средства за детски заведения, почивни бази, културни потребности и пр.
- за допълнително пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица;
- еднократните помощи, в пари или в натура, за лекарства при продължително боледуване, при раждане, при смърт на член от семейството и други случайни събития за персонала.
 
Какви са нормативните изисквания за начисляване и внася­не на осигурителни вноски за разходите чрез ваучери за подаръци и поощрения:
- разходите за поощрение и признателност всъщност са раз­ходи за материално стимулиране;
- ваучерите за рождени дни и кръгли годишнини не могат да се приемат като свързани със случайни събития. Следователно трябва да се облагат с осигурителни вноски;
- ваучерите за подаръци, свързани с Коледни и Великденски празници също не могат да се третират като свързани със случайни събития (тези дни са известни и обявени предварително като офи­циални празници), съгласно чл. 154 от КТ;
 
По тези въпроси ВАС има много решения, като изводите и ре­шенията са в този смисъл, който посочихме обобщено.
 
Можем да направим извод, че средствата за социални разхо­ди, вкл. и предоставените с ваучери за подаръци и поощрения, ако са предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ, за сметка на средствата за социални разходи, подлежат на облагане с осигури­телни вноски в размер за фонд „Пенсии” и ДЗПО и за здравно осигуряване.
 
ВНИМАНИЕ!!! Сумите за социални разходи, вкл. и предоставе­ните с ваучери, за които се дължат осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен до­ход по съответните икономически дейности, но се вземат предвид при формиране на месечния осигурителен доход на работниците и служителите при съпоставката му до максималния размер на осигурителния доход.
 
 
Разходите за социални придобивки се отчитат чрез сметки­те от група 60 Разходи по икономически елементи:
Д-т с/ка от група 60 Разходи по икономически елементи
К-т с/ка за парични средства, ресурси, разчети
- начислените социални разходи се разпределят по дейности, обекти, звена и пр.;
- поръчаните и доставени ваучери се отчитат като парични еквиваленти в другите парични средства:
Д-т с/ка 509 Други парични средства
анал. сметка за съответния вид ваучери
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
- разходите за отпечатване на ваучери, комисиони и пр.
Д-т с/ка 602 Разходи за външни услуги
/по фактура от оператора/
Д-т с/ка 4531 Начислен данък за покупките
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
- когато са предоставени ваучери на лица от персонала и ДУК, но не е спазено някое от условията по § 1, т. 34 от ДР или други изисквания на закона, и следва да се приложи чл. 205 от ЗКПО, т.е. да се третила като доход на лицето по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ (ако доходът не е посочен като необлагаем в чл. 24, ал. 2), начислената сума се облага с данък върху дохода 10% и върху нея се начисляват осигурителни вноски по размера за фонд „Пенсии” и ДЗПО, както и за здравно осигуряване /чл. 6, ал. 11 от КСО/:
Д-т с/ка 604 Разходи за възнаграждения
/на база представения ваучер/
К-т с/ка 421 Персонал
/включва се във ведомостта за заплати/ и
Д-т с/ка 421 Персонал
К-т с/ка 509 Други парични средства
/изписване на ваучерите/
 
Сумата от ваучера формира доход на лицето, включва се в общия му доход по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ и се облага с данък и се начисляват осигурителни вноски върху общия облагаем доход;
- ако разходите за предоставени ваучери за подаръци и поощрения са отчетени за сметка на предприятието, те не се признават за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 1 от ЗКПО и със сумата се уве­личава счетоводния финансов резултат при преобразуването му;
- за предоставени ваучери на клиенти за достигнат оборот на покупките (бонус), който се признава като отстъпка в следващи покупки:
Д-т с/ка от група 60 Разходи по икономически елементи
К-т с/ка 509 Други парични средства
/с последващо отчитане чрез сметка 615 Разходи по продажби/
- когато са спазени изискванията на чл. 204 и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, предприятието начислява данък върху разходите за социални разходи в натура:
Д-т с/ка 606 Разходи за данъци, такси и други подобни плащания
К-т с/ка 459 Други разчети с бюджета и с ведомства
 
По въпросите, които коментирахме, НАП е изразил становище с писмо № 96-00-650 от 28. 09. 2012 г. и писмо № 23-22-1714 от 4. 10. 2013 г.
 
 
При третирането на данъчните разпоредби в т. 1 съзнателно изключихме третирането на ЗДДС, тъй като ще го разгледаме по-обширно с два казуса, а именно:
 
 
При тези случаи възникват два основни въпроса:
- може ли предоставянето на бонус в тези случаи да се третира като отстъпка; и
- ако се приема като отстъпка, може ли предприятието да намалява данъчната основа при облагане с ДДС?
 
Отговаряйки на тези въпроси, трябва да дадем отговор и на въпроса с какъв документ да се коригира данъчната основа, тъй като този бонус се дава след като е изпълнена доставката/ достав­ките над определен лимит/ стойност, а всяка доставка е обложена по общия ред с ДДС при изпълнението ѝ. Освен това, ако плащането е станало с касова бележка от ЕКАФП, този апарат няма възможност да отразява отстъпката като функция.
 
Какво казва ЗДДС? Съгласно чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС данъч­ната основа се намалява с отстъпката, ако тя се дава при продаж­бата, а ако се дава след това - при предоставянето ѝ, след датата на данъчното събитие.
 
На практика, след като е изпълнил условието за определен оборот на покупките, купувачът представя получените ваучери при следваща покупка и ползва отстъпка от цената на следващата/ вто­рата покупка. В този смисъл е Решението на Съда на ЕС по дело № С/86/99.
 
Ако сумата на отстъпката по ваучерите, които е получил купувачът, е по-голяма от сумата на следващата/ втората доставка, примерно общата сума на ваучерите е 2000 лв., а покупката е за 1800 лв., размерът на отстъпката за втората доставка е равен на цената на отстъпката от първата доставка (получените ваучери). Това е така, защото при плащане с ваучери пари не се връщат!
 
Платената чрез ваучери втора доставка подлежи на задъл­жително регистриране с касов апарат съгласно чл. 118 от ЗДДС. Издава се касова бележка за цялата сума на доставката, а тя може да бъде платена, изцяло или частично, с ваучерите като отстъп­ка от първата доставка.
 
Когато за доставка, за която се предоставят ваучери като отстъпка, не е издадена фактура съгласно чл. 113 от ЗДДС, тогава в Отчета за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС, който се от­разява в дневника за продажбите съгласно чл. 124, ал. 2, се посочва реализираната през периода отстъпка с отрицателен знак!
 
По казуса има становище на НАП с писмо № 24-34-143 от 30. 11. 2011 г.