Счетоводно записване за салда по материални запаси и задължения към собственика на ЕООД

Посочената счетоводна статия не би могла да отразява извършена обезценка на материални запаси. По принцип при промяна в отчетната стойност на стоково-материални запаси не се говори за обезценка по смисъла на СС 36, а за спадане на нетната им реализируема стойност под балансовата съгласно СС 2. Във всички случаи обаче намаляването на отчетната стойност на СМЗ до размера на нетната реализируема стойност се отчита като други текущи разходи, т.е. в дебита на счетоводната статия задължително фигурира разходна сметка, а не разчетна. Дори и да се извърши намаляване на отчетната стойност на СМЗ до нетната им реализируема стойност, това не решава проблема с липсата на стоково-материалните запаси, тъй като влияе само върху стойността им, но не и върху количеството. При неотразена липса на стоково-материални запаси те не съществуват в патримониума на предприятието не само стойностно, но и количествено. За данъчни цели счетоводният разход от обезценка е данъчно непризнат в годината на отчитането му на основание чл. 34 от ЗКПО и формира данъчна временна разлика, която се обръща по реда на чл. 35 от ЗКПО.
 
Посочената във въпроса счетоводна статия би могла да отразява по-скоро погасяване на парично задължение в натура, чрез предоставяне на кредитора на налични стоки на предприятието. Тъй като в случая кредитор е едноличният собственик на капитала, за данъчни цели операцията ще се третира при пазарни условия. Ако чрез разпределението в натура се покрива задължение за дивидент е приложима специалната разпоредба на чл. 165 от ЗКПО. В случая обаче е по-вероятно задължението да е натрупано от допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ и към сделката ще се прилага общата разпоредба на чл. 15 от ЗКПО. Наред с това, ако сделката превишава обичайните пазарни нива, т.е. стоките са разпределени при занижени цени спрямо сравнима неконтролирана сделка, тя може да се третира и като скрито разпределение на печалба по смисъла на §1, т. 5, буква „а” от ДР на ЗКПО със съответните му последици. Във всички случаи обаче е препоръчително да са налице доказателства, че разпределението действително е извършено, т.е. стоката е била налична към този момент и е действително предадена на кредитора. В едно контролно производство по ЗКПО ще бъдат изискани оборотни ведомости, от които е видно голямото начално салдо по сметки 303 и 492 и е твърде вероятно да бъдат изискани допълнителни обяснения и документи относно основанието за закриване на салдата.
 
За целите на ЗДДС разпределението в натура е доставка, за която се начислява ДДС по общия ред на закона. В частния случай, когато с разпределението в натура се покрива задължение за дивидент евентуално би могло да се претендира, че сделката е извън обхвата на закона по смисъла на практиката на СЕС, въпреки че, съгласно известната ни административна практика на НАП, приходната агенция не приема безрезервно подобно третиране на материята. В останалите случаи обаче е налице доставка на стока, която е облагаема по общите правила на ЗДДС.

С уважение:

Още за счетоводни статии:

Нормативна рамка

СС 36

СС 2

ЗДДС

ТЗ

ЗКПО