Отчитане на задържани суми по гаранции в строителството

Честа практика е строителните предприятия да поемат гаранции за добро изпълнение на строителния обект за определен срок, като в някои случаи съгласно клаузите по договора от плащането се задържа определена сума до изтичане на гаранционния срок.
 

Независимо дали конкретният договор за строителство попада в обхвата на СС 11 Договори за строителство или в обхвата на СС 18 Приходи като приход от стопанската операция се признава пълният размер на стойността по договора без приспадане на задържаната гаранционна сума. Приходът се признава към момента, в който са изпълнени условията за това съгласно изискванията на приложимия счетоводен стандарт (СС 11 или СС 18). Същевременно се признава текущо вземане от клиент в размер на нетната дължима сума без стойността на гаранцията, а задържаната сума по гаранцията се отчита като отделен разчет, най-често по счетоводна сметка “Задържани суми по гаранции”.
 

Поетите от предприятието ангажименти по договор с гаранция за добро изпълнение представляват правно задължение по смисъла на СС 37 Провизии, условни задължения и условни активи и в изпълнение изискванията на стандарта се провизират. Размерът на провизията е най-добрата приблизителна оценка на предприятието за разходите, които се очаква да възникнат в изпълнение на задълженията по поетата гаранция към датата на баланса. Оценката може да се основава на минал опит, мнения на специалисти и др., като се вземат предвид всички възможни резултати, както и обстоятелства, настъпили като следствие от събития след датата на баланса. Гаранционната сума по договора рядко може да се приеме за единствен критерий за оценка размера на провизията, тъй като тя не отразява непременно действителните бъдещи разходи, които се очаква да възникнат в изпълнение на задълженията по гаранцията. Възможно е предприятие, поело гаранция за добро изпълнение в определен размер, да има оправдани очаквания за безпроблемно протичане на гаранционния срок без да се налагат допълнителни разходи на база увереността си в качественото изпълнение на строителните работи и качеството на вложените материали. В този случай провизия не се признава, въпреки че съгласно клаузите на договора е налице ангажимент и задържана сума по гаранция.
 

Провизията се начислява като задължение за провизии и като друг текущ разход в периода на признаване на прихода за да се осигури съпоставимост на приходи и разходи. Когато в следващ отчетен период възникнат разходи, свързани с изпълнение на ангажиментите по гаранцията те се отчитат в намаление на начислената провизия без да се отчита текущ разход за периода.
 

Провизиите трябва да бъдат преразглеждани към датата на всеки баланс и преизчислявани с цел да се отрази текущата най-добра оценка. Ако вече не е вероятно да бъде необходим изходящ поток ресурси, включващи икономически ползи, за погасяване на задължението, поддържането на провизията следва да се прекрати. Съгласно НСФОМСП нереализираните провизии се отписват на приход.
 

За целите на ЗКПО начислените счетоводни разходи за провизии за задължения не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане и формират данъчна временна разлика, която се обръща в годината на погасяване на провизираното задължение по реда на чл. 38 от закона. Счетоводното отчитане на тези временни разлики се извършва по реда на СС 12 Данъци от печалбата.