Документиране на разходи за командироване на служители

Съгласно чл. 121, ал. 1 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите се определят с Наредбата за командировките в страната (ПМС № 72 от 30.12.1986 г.). Следователно, за да е налице командировка на работник или служител следва той да пътува по поръчение на работодателя за изпълнение на трудовите си задължения до населено място, което е различно от населеното място, в което се намира мястото на работа, записано в трудовия му договор съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от КТ. Изключение представляват случаите, изрично посочени в чл. 6 от Наредбата, а именно:
1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.;
2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение;
3. пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход - оборот.

Тези лица не се считат за командировани. Наред с това и съгласно ал. 2 от същата разпоредба не се заплащат командировъчни пари на работниците, които получават допълнителни възнаграждения, включващи и командировъчните пари, освен ако с акт на Министерския съвет е предвидено друго.
 
Следователно, ако мястото на работа, записано в трудовите договори на работниците, се намира в населено място, което е различно от седалището на фирмата и работниците пътуват в изпълнение на трудовите си задължения по поръчение на работодателя, пътуването би следвало да се счита за командировка и да се спазят условията и редът за командироване, разписани в Наредбата.
 
Съгласно чл. 228а и 228б от КТ работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото правоотношение в съответствие с изискванията на изпълняваната работа и бъдещото им професионално развитие. Работникът или служителят, от своя страна, е длъжен да участва в организираните или финансираните от работодателя форми на обучение за поддържане и повишаване на професионалната си квалификация и за подобряване на професионалните си умения. Видно от текста на Закона професионалното обучение на работниците и служителите представлява нормативно задължение както за работодателя, така и за работника и разходите, които работодателят извършва в тази връзка, са данъчно признати за целите на ЗКПО, когато са документално обосновани. В това число влизат не само разходите, пряко свързани със самото обучение: лекторски хонорари, наем на зала, кафе паузи, а също и транспорт, нощувки и безплатна храна или дневни командировъчни пари, ако мероприятието се провежда извън населеното място, в което е постоянната месторабота на лицата. При провеждане и документиране на обучение, което се извършва в друго населено място, би следвало да спазят изискванията на Наредбата за командировките в страната.

С уважение:

Нормативна рамка

Закон за професионално обучение

КТ

Наредба за командировките в страната

ЗКПО