Отчитане на дистанционни продажби във Великобритания без валиден ДДС номер там

Съгласно изложената фактическа обстановка българско дружество, регистрирано по ЗДДС, закупува стока от държава-членка и я препродава на физически лица в друга държава-членка, в случая Великобритания. Направено е уточнението, че стоката не пристига в България и транспортът на стоката не започва от България.
 
За закупените стоки българското дружество издава протокол по чл. 117 от ЗДДС. Действително, при положение че стоките са придобити от българското дружество по българския му ДДС номер, би могла да е налице хипотезата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно въпросната норма, независимо, че превозът на закупените стоки не завършва на територията на страната, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.
 
Тук обаче е напълно възможно да се възприеме и хипотезата, че не е налице ВОП, а доставка с място на изпълнение на територията на държавата членка, където са закупени стоките, и съответно сделката да е облагаема по тамошното законодателство.
 
В такава хипотеза е от съществено значение да се определи транспортът към коя доставка се отнася.
 
Това е необходимо, тъй като съгласно практиката на Съда на ЕС, когато се извършат две последователни доставки на едни и същи стоки и те се транспортират, важно е да се уточни този транспорт към коя доставка се отнася – към първата или втората, за да може да се определи мястото на изпълнение на доставката, съответно начина на третиране по ДДС.
 
Така в решенията по дело С-245/ 04 и С-430/ 09, Съдът се е произнесъл, че ако:
- първата от двете последователни доставки е доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки и затова има като резултат вътреобщностно придобиване (ВОП), което се облага с данък в държавата-членка на пристигане на пратката или транспорта на стоки, за
- втората доставка се счита, че става на мястото на предхождащото я вътреобщностно придобиване, т.е. в държавата-членка на пристигане на стоките.

 
И обратното, ако:
- доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки, е втора от двете последователни доставки,
- първата доставка, която във всички случай е настъпила преди стоките да бъдат изпратени или транспортирани, се счита че е настъпила в държавата-членка на отпътуване на пратката или транспорта на стоки.

 
По отношение на въпроса към коя доставка следва да се отнесе вътреобщностният превоз, ако последният е извършен от или за сметка на лицето, което участва в двете доставки като пръв получател, съответно и втори доставчик, Директивата не предвижда общо правило в това отношение.
 
Отговорът на този въпрос зависи от общата преценка на всички обстоятелства, които позволяват да се установи коя доставка отговаря на всички условия да се определи като вътреобщностна такава.
 
От практиката на Съда следва и, че освобождаването на вътреобщностна доставка на стока става приложимо само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на лицето, придобило стоката, ако доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и ако вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката.
 
И в допълнение, ако българската фирма е именно в тази хипотеза – транспортът се отнася към първата доставка и тя се определя като вътреобщностна, ще се осъществи вътреобщностно придобиване (ВОП), като ще е налице хипотезата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС за българската фирма. Независимо, че стоката не е транспортирана до територията на страната, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.
 
Втората част от въпроса касае данъчното третиране на последващата продажба на закупените от българското дружество стоки. Според мен, във Вашия случай, те не могат да бъдат третирани като дистанционни продажби с място на изпълнение в България.
 
Правилно във въпроса сте отбелязали, че във случая не е налице изискването чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
      
Така съгласно чл. чл. 14, ал. 1 от ЗДДС дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са изпълнени едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава-членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата-членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
- не са нови превозни средства, или
- не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
- не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

      
Така едната от хипотезите на дистанционна продажба с място на изпълнение в България е, когато стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната ни. (т. 3 от чл. 20, ал. 1).
      
За да е налице дистанционна продажба с място на изпълнение в България, също така не трябва оборотът на българския доставчик от такива продажби да е превишил за текущата (или за предходната) календарна година съответния праг, установен в законодателството на държавата-членка, в която приключва превозът на стоките.
 
Ако са налице по-горните условия, тогава доставките могат да се третират като дистанционни продажби с място на изпълнение България и следователно да бъдат облагани с 20% ДДС.
 
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2. извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка;
3. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.
 
В запитването сте посочили, че предстои регистрация на българското дружество за целите на ДДС във Великобритания.
 
В тази връзка следва да имате предвид, че на основание чл. 20, ал. 5 от ЗДДС, когато не са налице условията на ал. 1, т. 2, мястото на изпълнение е на територията на страната, с изключение на случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка. За извършване на уведомяването не е предвидена специална процедура в ЗДДС.

В този смисъл при прехвърляне на определен стойностен праг на продажбите за текущата или предходната година, всички последващи доставки (включително доставката, с която прагът се надвишава), се облагат в държавата членка, където транспортът приключва. Прагът на продажбите, при надхвърлянето на който за доставчика възниква задължение за регистрация във връзка с дистанционни продажби в държавата членка, където транспортът приключва, се определя от законодателството на всяка държава. Облагането може да се извърши в държавата, където транспортът приключва и ако доставчикът се регистрира за целите на ДДС в тази държава членка за дистанционните продажби по избор, преди да е достигнал задължителния стойностен праг за регистрация.

Доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки при условията на дистанционни продажби се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка, на основание чл. 79, ал. 3, т. 2 от ППЗДДС.                                                                                                                                                                                

При условие че дружеството се регистрира за целите на дистанционните продажби във Великобритания, документирането и отчитането на доставките на стоките при условията на дистанционни продажби ще се извършва по правилата на законодателството на Великобритания. Следва да се има предвид, че издадените във връзка с тези доставки фактури се отразяват и в дневника за продажбите в кл. 23 – „ДО на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, включително ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка“, съответно кл. 18 от справката-декларация по ЗДДС.

До момента, в който мястото на изпълнение на дистанционните продажби е на територията на страната, облагането се извършва чрез прилагане на данъчната ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС - 20 на сто.

Декларирането и отчитането на доставките при условията на дистанционни продажби се извършва по общия ред на закона.
 
В заключение следва да се посочи, че ако дружеството извършва дистанционни продажби и се регистрира за целите на ДДС във Великобритания по избор на основание извършването на такива преди да е достигнало задължителния стойностен праг за регистрация за държавата членка, следва, на основание чл. 20, ал. 5 от ЗДДС, да уведоми териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение на доставките да е на територията на тази държава членка.
 
В ЗДДС и ППЗДДС не е предвиден определен образец на формуляр за деклариране на тези обстоятелства.

Още за ВОП:

Нормативна рамка