Данъчно събитие и изискуемост на ДДС при ВОП на стоки

Санкция при включен в следващ данъчен период протокол за ВОП

 

Право на приспадане на ДК при ВОП на стоки с превоз, неавършващ в страната, или при определяне като посредник в 3-ранна операция при липса на условия за нея - част I

 

Отчитане правото на пропорционален ДК. Корекции на ползван ДК при промяна на пропорцията за ползване на активи за икономическата дейност и лични нужди - част II

Съгласно чл. 63 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Тоест тази норма препраща към общите правила на ЗДДС за определяне на момента на възникване на данъчно събитие и по точно към нормите чл 6 от ЗДДС и на чл. 25 от ЗДДС, според които доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл. 25 данъчно събитие е доставката на стоки. 
     
От тълкуването на въпросните норми стигаме до заключението, че както при доставките на територията на страната така и при ВОП, данъчното събитие възниква при прехвърляне на правото на собственост върху определена стока.


Най-често условията на външнотърговския договор се договарят съгласно съответната версия на международните правила за условията на доставка ИНКОТЕРМС. Тези правила уреждат отношенията във връзка с натоварването, превоза и разтоварването на стоката, както и момента, в който рискът преминава от продавача в купувача и се прилагат само ако страните по договора изрично са се позовали на тях. В международната търговия е прието като момент, в който купувачът на стоката получава правото да се разпорежда с доставената стока, да се приеме моментът, в който рисковете по доставката й преминат върху него. Така например при сделки договорени при условията на термините от категориите „С“ на ИНКОТЕРМС 2010 продавачът е изпълнил задълженията си  по продажбата, когато предаде стоката на превозвача, а не когато стоката достигне до местоназначението си.

Аналогични правила съдържа и чл. 186а от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно който рискът от случайно погиване или повреждане на родово определени вещи преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие на страните или му бъде предадена, а при доставка на купувачи в други населени места – от момента в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните не е уговорено друго.
           
При липса на уговорка за прилагане правилата на ИНКОТЕРМС при доставката на стока, съгласно чл. 67, ал. 1 от Кодекса на международното частно право, придобиването и прекратяването на вещни права върху превозвани вещи се уреждат по правото на държавата по тяхното местоназначение. Когато предмет на доставката е индивидуално определена вещ, прехвърлянето на собствеността настъпва по силата на самия договор без да е нужно да се предаде вещта – чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. При договори за прехвърляне на собственост върху родово определени вещи собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени – чл. 24, ал.2 от ЗЗД. Ако няма уговорено друго, предаването на родово определени вещи се извършва в седалището на продавача в момента на предаване на стоката на спедитора, превозвача или купувача /чл. 68, б. “в“ от ЗЗД/.
       
   
При същинската дистанционна продажба обаче, страните могат да се уговарят, че предаването ще стане на място, различно от установеното по чл. 68 от ЗЗД. В този случай, продавачът ще трябва да превози продадената стока не само на свои разноски, но и на свой риск до уговореното място. На това място той трябва да предаде стоката. Там следователно ще бъде местоизпълнението на задължението му за предаване. 
     
      
Тоест за да определи датата на данъчното събитие, било то при ВОП или при сделки на територията на страната, трябва много внимателно на първо място да се изследва какво са се договорили страните относно местоизпълнението на задължението да се предаде стоката и ако няма изрични договорки между продавача и купувача, да се приложат общите правила за определяне на местоизпълненито за предаване на стоката.
     
    
Определянето на датата на данъчното събитие и изискуемостта на данъка е важно и с оглед спазването на правилото на чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, съгласно което протоколът за извършен ВОП се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. 
       
С оглед правилното тълкуване и прилагане на горепосочените норми следва да се има предвид и становището на данъчната администрация  изложено в Писмо на НАП с изх. N: 91-00-25 от 02.01.2009 г. относно изискуемост на ДДС при ВОП в случаите на издадена фактура от доставчика преди датата на възникване на данъчно събитие.    
     
    
Така ако дружество, регистрирано в Германия например, издаде на българско дружество фактура в края на даден, а стоката която продава, е натоварена в началото на следващия, като условията за доставката са франко EXW, тоест местоизпълнението за предаване на стоката е седалището на продавача. В такъв случай изискуемостта на ДДС за българското дружество настъпва не на датата на издаване на фактурата, а на датата на натоварването на стоката, това е датата на данъчното събитие, от тази дата настъпва изискуемостта на данъка и от нея започва да тече 15 дневния срок за начисляване на данъка с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Документът подлежи на включване в дневника за продажбите за периода на издаване, а в дневника за покупките – в този или в един от следващите 12 данъчни периода.