Данъчно събитие и изискуемост на ДДС при ВОП на стоки
Отговор, предоставен отБойчо Момчилов
Още за ВОП:
Съгласно чл. 63 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Тоест тази норма препраща към общите правила на ЗДДС за определяне на момента на възникване на данъчно събитие и по точно към нормите чл 6 от ЗДДС и на чл. 25 от ЗДДС, според които доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл. 25 данъчно събитие е доставката на стоки.
От тълкуването на въпросните норми стигаме до заключението, че както при доставките на територията на страната така и при ВОП, данъчното събитие възниква при прехвърляне на правото на собственост върху определена стока.
Най-често условията на външнотърговския договор се договарят съгласно съответната версия на международните правила за условията на доставка ИНКОТЕРМС. Тези правила уреждат отношенията във връзка с натоварването, превоза и разтоварването на стоката, както и момента, в който рискът преминава от продавача в купувача и се прилагат само ако страните по договора изрично са се позовали на тях. В международната търговия е прието като момент, в който купувачът на стоката получава правото да се разпорежда с доставената стока, да се приеме моментът, в който рисковете по доставката й преминат върху него. Така например при сделки договорени при условията на термините от категориите „С“ на ИНКОТЕРМС 2010 продавачът е изпълнил задълженията си по продажбата, когато предаде стоката на превозвача, а не когато стоката достигне до местоназначението си.
Аналогични правила съдържа и чл. 186а от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно който рискът от случайно погиване или повреждане на родово определени вещи преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие на страните или му бъде предадена, а при доставка на купувачи в други населени места – от момента в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните не е уговорено друго.
При липса на уговорка за прилагане правилата на ИНКОТЕРМС при доставката на стока, съгласно чл. 67, ал. 1 от Кодекса на международното частно право, придобиването и прекратяването на вещни права върху превозвани вещи се уреждат по правото на държавата по тяхното местоназначение. Когато предмет на доставката е индивидуално определена вещ, прехвърлянето на собствеността настъпва по силата на самия договор без да е нужно да се предаде вещта – чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. При договори за прехвърляне на собственост върху родово определени вещи собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени – чл. 24, ал.2 от ЗЗД. Ако няма уговорено друго, предаването на родово определени вещи се извършва в седалището на продавача в момента на предаване на стоката на спедитора, превозвача или купувача /чл. 68, б. “в“ от ЗЗД/.
При същинската дистанционна продажба обаче, страните могат да се уговарят, че предаването ще стане на място, различно от установеното по чл. 68 от ЗЗД. В този случай, продавачът ще трябва да превози продадената стока не само на свои разноски, но и на свой риск до уговореното място. На това място той трябва да предаде стоката. Там следователно ще бъде местоизпълнението на задължението му за предаване.
Тоест за да определи датата на данъчното събитие, било то при ВОП или при сделки на територията на страната, трябва много внимателно на първо място да се изследва какво са се договорили страните относно местоизпълнението на задължението да се предаде стоката и ако няма изрични договорки между продавача и купувача, да се приложат общите правила за определяне на местоизпълненито за предаване на стоката.
Определянето на датата на данъчното събитие и изискуемостта на данъка е важно и с оглед спазването на правилото на чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, съгласно което протоколът за извършен ВОП се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
С оглед правилното тълкуване и прилагане на горепосочените норми следва да се има предвид и становището на данъчната администрация изложено в Писмо на НАП с изх. N: 91-00-25 от 02.01.2009 г. относно изискуемост на ДДС при ВОП в случаите на издадена фактура от доставчика преди датата на възникване на данъчно събитие.
Така ако дружество, регистрирано в Германия например, издаде на българско дружество фактура в края на даден, а стоката която продава, е натоварена в началото на следващия, като условията за доставката са франко EXW, тоест местоизпълнението за предаване на стоката е седалището на продавача. В такъв случай изискуемостта на ДДС за българското дружество настъпва не на датата на издаване на фактурата, а на датата на натоварването на стоката, това е датата на данъчното събитие, от тази дата настъпва изискуемостта на данъка и от нея започва да тече 15 дневния срок за начисляване на данъка с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Документът подлежи на включване в дневника за продажбите за периода на издаване, а в дневника за покупките – в този или в един от следващите 12 данъчни периода.
От тълкуването на въпросните норми стигаме до заключението, че както при доставките на територията на страната така и при ВОП, данъчното събитие възниква при прехвърляне на правото на собственост върху определена стока.
От юридическа гледна точка обстоятелства, които определят възникването на данъчното събитие при доставките на стоки са различни и зависят както от вида на съответната стока, така и от договорените условия за предаването ѝ от продавача на купувача.
Най-често условията на външнотърговския договор се договарят съгласно съответната версия на международните правила за условията на доставка ИНКОТЕРМС. Тези правила уреждат отношенията във връзка с натоварването, превоза и разтоварването на стоката, както и момента, в който рискът преминава от продавача в купувача и се прилагат само ако страните по договора изрично са се позовали на тях. В международната търговия е прието като момент, в който купувачът на стоката получава правото да се разпорежда с доставената стока, да се приеме моментът, в който рисковете по доставката й преминат върху него. Така например при сделки договорени при условията на термините от категориите „С“ на ИНКОТЕРМС 2010 продавачът е изпълнил задълженията си по продажбата, когато предаде стоката на превозвача, а не когато стоката достигне до местоназначението си.
Аналогични правила съдържа и чл. 186а от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно който рискът от случайно погиване или повреждане на родово определени вещи преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие на страните или му бъде предадена, а при доставка на купувачи в други населени места – от момента в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните не е уговорено друго.
При липса на уговорка за прилагане правилата на ИНКОТЕРМС при доставката на стока, съгласно чл. 67, ал. 1 от Кодекса на международното частно право, придобиването и прекратяването на вещни права върху превозвани вещи се уреждат по правото на държавата по тяхното местоназначение. Когато предмет на доставката е индивидуално определена вещ, прехвърлянето на собствеността настъпва по силата на самия договор без да е нужно да се предаде вещта – чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. При договори за прехвърляне на собственост върху родово определени вещи собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени – чл. 24, ал.2 от ЗЗД. Ако няма уговорено друго, предаването на родово определени вещи се извършва в седалището на продавача в момента на предаване на стоката на спедитора, превозвача или купувача /чл. 68, б. “в“ от ЗЗД/.
Основните норми, които регламентират местоизпълнението на договорите за покупко-продажба на стоки са чл. 68 от ЗЗД и чл. 330 от ТЗ относно дистанционната продажба на стоки. Така съгласно чл. 330 от ТЗ, ако стока трябва да се изпрати на място, различно от мястото на предаването, разноските по изпращането и превозването са за сметка на купувача. Общото правило, според което се определя местоизпълнението на задължението за предаване на определена стока е регламентирано именно в нормата на чл. 68 от ЗЗД, където се казва, че индивидуално определената вещ трябва да бъде предадена там, където се е намирала по време на сключване на договора, а родово определената вещ – където е седалището на продавача.
При същинската дистанционна продажба обаче, страните могат да се уговарят, че предаването ще стане на място, различно от установеното по чл. 68 от ЗЗД. В този случай, продавачът ще трябва да превози продадената стока не само на свои разноски, но и на свой риск до уговореното място. На това място той трябва да предаде стоката. Там следователно ще бъде местоизпълнението на задължението му за предаване.
Така ако българско дружество закупи някаква стока, която е родово определена вещ, от холандско дружество, например, и холандското дружество, предаде стоката на превозвач и поеме разноските по транспорта на тези стоки, то данъчното събитие ще възникне при предаването на тези стоки на получателя, а не на превозвача. Това ще е така защото местоизпълнението не е седалището на продавача, тъй като той е поел и разноските по превоза. В този случай, местоипъзлнението е седалището на купувача и там се прехвърля собствеността на стоките и съответно на тази дата възниква и данъчно събитие. Обратно ако разноските по превоза се поемат от купувача, това значи, че продавачът е изпълнил задължението си да предаде стоката при седалището на неговото дружество и съответно на тази дата е настъпило и данъчното събитие.
Тоест за да определи датата на данъчното събитие, било то при ВОП или при сделки на територията на страната, трябва много внимателно на първо място да се изследва какво са се договорили страните относно местоизпълнението на задължението да се предаде стоката и ако няма изрични договорки между продавача и купувача, да се приложат общите правила за определяне на местоизпълненито за предаване на стоката.
Определянето на точната дата на настъпване на данъчно събитие е от особена важност с оглед определянето на момента на настъпване на изискуемостта на ДДС. Така съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗДДС данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. В тази връзка е важно е да се има предвид и правилото на ал. 4 от чл. 63 от ЗДДС, където са регламентирани случаите когато доставчикът при ВОП е издал фактура преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие. В такива случаи ДДС при ВОП става изискуем на датата на издаване на фактурата. В практиката има много случаи например когато доставчика издава фактура преди да изпълни задължението си да прати и предаде стоката на купувача. Понякога съвсем естествено от купувача се изисква да заплати стоката авансово преди да бъде доставена. В такива случаи следва да се има предвид и правилото на чл. 63, ал. 5 от ЗДДС, което регламентира случаите когато има извършено авансово плащане. Според тази разпоредба така издадената фактура за авансово плащане при извършен ВОП не активира 15 дневния срок, след който настъпва изискуемостта на данъка, а се прилага по-горното правило, тоест изискуемостта на стъпва на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие.
Определянето на датата на данъчното събитие и изискуемостта на данъка е важно и с оглед спазването на правилото на чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, съгласно което протоколът за извършен ВОП се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
С оглед правилното тълкуване и прилагане на горепосочените норми следва да се има предвид и становището на данъчната администрация изложено в Писмо на НАП с изх. N: 91-00-25 от 02.01.2009 г. относно изискуемост на ДДС при ВОП в случаите на издадена фактура от доставчика преди датата на възникване на данъчно събитие.
Според него, щом фактурата е издадена преди датата на данъчното събитие, тя се явява предварително съставена и нейната дата не обуславя изискуемост на ДДС по ВОП. Фактура, издадена преди датата на данъчното събитие не посочва по достоверен начин наличието на данъчно събитие към датата на нейното издаване. Последващото настъпване на данъчно събитие, обаче, валидира така издадената фактура, като обаче това не би могло да има обратно действие, а само такова занапред. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗДДС променя датата на изискуемостта на данъка, когато при настъпило данъчно събитие, но преди настъпването на изискуемостта съгласно общото правило на чл. 63, ал. 3 от ЗДДС, е издадена фактура.
Така ако дружество, регистрирано в Германия например, издаде на българско дружество фактура в края на даден, а стоката която продава, е натоварена в началото на следващия, като условията за доставката са франко EXW, тоест местоизпълнението за предаване на стоката е седалището на продавача. В такъв случай изискуемостта на ДДС за българското дружество настъпва не на датата на издаване на фактурата, а на датата на натоварването на стоката, това е датата на данъчното събитие, от тази дата настъпва изискуемостта на данъка и от нея започва да тече 15 дневния срок за начисляване на данъка с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Документът подлежи на включване в дневника за продажбите за периода на издаване, а в дневника за покупките – в този или в един от следващите 12 данъчни периода.
С уважение:

Подобни статии
14Юли2022
Указание по практическото приложение на пар. 15д от ПЗР на ЗДДС
от PortalSchetovodstvo.bg
14 Юли 2022
14Юли2021
Какво ново в данъчното третиране по ЗДДС на електронната търговия в сила от 01.07.2021 г.
от Бойчо Момчилов
14 Юли 2021
29Юни2021
Дистанционни продажби и новите правила от 01.07.2021 г. Режим в Съюза (OSS) и Режим Внос (IOSS)
от Ели Марова
29 Юни 2021