ДДС облагане на дистанционна продажба

Според изложеното в запитването, данъчно задължено лице извършва дистанционни продажби във Великобритания. 

 

Въпросът, който се поставя, най-общо е трябва ли по някакъв начин да се отчетат пред българските данъчни власти извършените продажби с място на изпълнение Великобритания.

 

В запитването не е посочено дали, въпросното данъчно задължено лице е регистрирано в България по ЗДДС.   Посочено е само, че му подлежи регистрация във Великобритания.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва,

2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва,

3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва,

4. стоките не са нови превозни средства, не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
 

В конкретния случай, за дружеството горната хипотеза ще е налице ако стоката е изпратена от територията на страната до територията на друга държава членка директно на клиент, който е данъчно незадължено лице - физическо лице.

 

Също така за да е налице дистанционна продажба на стоки по смисъла на чл. 14 от ЗДДС трябва лицето продавач да е регистрирано в България по ЗДДС. Щом в запитването е посочено, че се извършва дистанционна продажба приемаме, че въпросното данъчно задължено лице е регистрирано в България по ЗДДС. 

 

Относно мястото на изпълнение на доставените във Великобритания стоки, следва да се има предвид следното.  

        

В поставения от Вас въпрос е посочено, че предстои регистрация на българското дружество във Великобритания по ЗДДС. Според мен обаче, след като се регистрирате по ЗДДС във Великобритания, то извършените от дружеството продажби няма да отговарят на изискванията на дистанционната продажба, а ще бъдат третирани като вътреобщностни доставки (ВОД) и следва да бъдат отчитани пред българските данъчни власти по този ред. 

 

За пълнота на изложението, по –долу ще разгледам и двата режима за отчитане на доставките извършени във Великобритания, съответно и като дистанционни продажби по смисъла на чл. 14 от ЗДДС и като ВОД.   

     

Така на първо място следва да се има предвид, че  мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от закона. Съгласно ал. 1 на чл. 17 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. В нормата на ал. 2 на чл. 17 от закона е указано, че мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
 

По силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. За целите на настоящото становище това вътреобщностно движение на стоките ще бъде наричано за краткост „трансфер на стоки”.
 

В случай, че лицето, което извършва трансфер на стоки, е регистрирано по ЗДДС, но не е регистрирано за целите на ДДС на територията на другата държава - членка, това движение на стоките, по силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, е приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната. 
 

Извън редките случаи, предвиждащи доставката да има характер на освободена съгласно глава четвърта на ЗДДС, налице ще е облагаема доставка с данъчна ставка двадесет процента. Доставката се документира с издаване на протокол съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, който се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, т.е. не по-късно от 15 дни от започване на транспорта. Данъчното събитие на доставката е датата на започването на транспорта по аргумент от чл. 25,          ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Данъчната основа на тази доставка съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността ѝ, а в случаите, когато стоката е внесена, на данъчната основа при вноса. 
 

Това облагане не се прилага, ако преди транспортирането на стоките дружеството се регистрира за целите на ДДС в държавата членка, в която приключва транспортът.
 

Следва да се отбележи, че последващата продажба на стока на територията на  Великобритания е извън обхвата на действие на ЗДДС в България. 

Общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС е, че всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона.
 

Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, дружеството като доставчик е длъжно да издаде фактура не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. 
 

Същевременно в ал. 3 на чл. 113 от ЗДДС са разгледани хипотези, при които фактура може да не се издава, като т. 1 визира доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Предвид това и при положение, че крайните клиенти от държави от ЕС, които ще закупуват стоките са данъчно незадължени физически лица, за дружеството не възниква задължение за издаване на фактура.
 

В контекста на горното следва да се съобрази и нормата на чл. 119, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДДС, където е указано, че за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период най-късно в последния ден на данъчния период. Отчетът за извършените продажби следва да съдържа информацията, определена в разпоредбата на чл. 112 от ППЗДДС.

Съгласно чл. 79, ал. 3 от ППЗДДС доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка:

1. на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка;

2. на стоки при условията на дистанционни продажби се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.

Следва да се отбележи, че издадените във връзка с тези доставки фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, се отразяват и в дневника за продажбите в кл. 23 „ДО на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, включително ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка“, съответно кл. 18 от справката-декларация по ЗДДС.

 

Такъв е режимът на отчитане на дистанционната продажба на стоки, при условие, че получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва,

 

При условие обаче, че Вашето дружество, се регистрира по ЗДДС във Великобритания и то е фактически получател на стоките, транспортирани от България следва  да се има предвид, че съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗДДС като възмездна вътреобщностна доставка се определя изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
 

Следователно, за да е приложим режимът, установен за ВОД в случаите на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:

1. доставчик - регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната към датата на данъчното събитие;

2. получател - същото лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие.

3. изпращането или транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС за целите на неговата икономическа дейност;

4. стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от лицето в рамките на неговата икономическа дейност;

5. транспортът е от или за сметка на лицето.
 

Независимо от факта, че получателят и доставчикът са едно и също лице, в случай, че са изпълнени посочените по-горе условия, изпращането или транспортирането на стоката е приравнено на доставка за целите на ЗДДС в специалната хипотеза на ВОД по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС. Доказването на една доставка като вътреобщностна по смисъла на чл. 7 от ЗДДС е в тежест на доставчика. Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка са регламентирани в разпоредбата на чл. 45 от  ППЗДДС.
 

От изложеното е видно, че за да се приложи нулева ставка за ВОД по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС е необходимо дружеството да е регистрирано за целите на ДДС в съответната държава членка. За тази доставка се подава VIES - декларация за съответния данъчен период. Също така получателят следва да начисли ДДС за придобиването на стоки в държавата членка, съгласно условията за облагане на ВОП.
 

С оглед разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и чл. 25, ал. 3, т. 3 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 възниква на датата, на която започва транспортът на стоките от територията на страната. За тези доставки данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Ако доставчикът е издал протокол преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, то в този случай данъкът става изискуем на датата на издаване на протокола. Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице-доставчик по облагаема доставка, съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. 
     

Данъчната основа на вътреобщностните доставки на стоки по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС се определя по реда на чл. 52, ал. 2 от ЗДДС като това е данъчната основа при придобиването на стоките, себестойността им или данъчната им основа при внос, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3 от ЗДДС. Освен това същата не се увеличава със стойността на услугите по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данък като платец по чл. 82, ал. 2 от закона. 

В случаите на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС за документирането на операцията се издава протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, който следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 117, ал. 2 от ЗДДС. Издаденият протокол се отразява в дневника за продажбите за съответния данъчен период. 

 

Извън горното е важно да се има предвид, че след напускането на Обединеното кралство от ЕС, данъчното третиране на доставките към тази държава може да бъде различно от изложеното в настоящото становище. 

 

 

ЗДДС

ППЗДДС