Отчитане на апортна вноска при разлика между балансова стойност и стойността на инвестицията

Търговският закон (ТЗ) урежда начина на извършване на непарични вноски в капитала на дружествата.

Непаричната вноска се оценява от 3 независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала. Заключението се представя в Tърговския регистър със заявлението за вписване.

Окончателната оценка на апорта се дава от съдружниците, като се спазва разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ТЗ, която гласи, че оценката на непаричната вноска в дружествения договор не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица.

Важно е да се отбележи, че законово е определено оценката на непаричната вноска да се определи от три вещи лица. С така определената оценка, активът влиза в имуществото на дружеството - приобретател и се отразява по съответните имуществени счетоводни сметки. Със същата стойност се отразява и инвестицията при вносителя.

ТЗ допуска окончателната оценка на приетия като апорт актив да бъде дадена от съдружниците, но при ограничението тя да не надвишава оценката, дадена от вещите лица. Разликата между двете оценки от гледна точка на дружеството - приобретател е винаги положителна и следва да се третира като част от собствения капитал на дружеството.

Счетоводни записвания при инвестиращото дружество са свързани с отчитане на придобитата инвестиция с оценката на апорта, дадена от  3 независими вещи лица (справедлива стойност на актива) и намаление на активите, които са внесени.

Разликите между справедливата стойност на апортирания актив и неговата балансова стойност се отчитат в печалбата или загубата. В случая се прилагат счетоводните принципи за размяна на несходни (нереципрочни) активи в параграф 5.1. от Счетоводен стандарт 16 – Дълготрайни материални активи. Подобни са и разпоредбите в аналогичния международен счетоводен стандарт. При нереципрочните трансфери, едната страна дава или получава собственост без другата страна да прави същото. Често това включва предприятието и неговите собственици, като непарични активи разменени за дялове/акции.

Разликата между определената справедлива стойност на инвестицията и балансовата стойност на апортирания актив - положителна или отрицателна, представлява резултат от сделката по апорт. В ЗКПО няма специален ред за третиране на този резултат и той е данъчно признат текущ счетоводен приход или разход.

Относно преоценката на имотите, следва да се има предвид, че такава не е допустима съгласно СС 16, защото единственият подход за оценка на дълготраен материален актив след първоначалното му признаване е по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка.
 

С уважение: