Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Изписване на стоки под себестойност

Елена Илиева Отговор, предоставен от
Елена Илиева
на 05 Юни 2020 favorite
Въпрос:

Дружество, занимаващо се с продажба на стоки (магазин малък), има среден месечен оборот от 25000 лева. За някои от стоките, които са пред изтичане на срока на годност, е прието да се изписва на 0,01 ст. конкретният артикул, за да може складовата наличност да е реална и да отговаря и в счетоводно-складовия софтуер, които е вързан към НАП. Допустимо ли е изписването на стока по ЗКПО под себестойност и това изписване дали е в някакво нарушение с информационните потоци, които отиват в НАП относно склада? Какъв е допустимият процент, които може да бъде изписан като брак, липса или кражба? След като лицето е упражнило правото на ползване на данъчен кредит, трябва ли да прави корекция по повод изписаната стока за 0,01 ст.?


Отговор:
В ЗКПО няма регулация относно изписването на стоково-материалните запаси при тяхното потребление. Материята е регулирана със счетоводното законодателство и съгласно т. 9.1, 9.2 и 10 от СС 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси" единствено допустими са методите:
- конкретно определената стойност;
- първа входяща - първа изходяща (fifo) стойност;
- средно претеглена стойност;
- последната входяща - първа изходяща (lifo).
 
Всички тези методи се базират на отчетната стойност на стоково-материалния запас, който подлежи на отписване и не допускат подобно намаление на тази стойност, както описаното във въпроса.
 
Когато даден стоково-материален запас е негоден за използване, той следва да се бракува. Това важи в частност и за хранителните стоки с изтекъл срок на годност. Стоките с изтичащ, но още неизтекъл срок биха могли да подлежат на обезценка и съответно продажба на по-ниска цена с цел по-бързата им реализация в рамките на срока на годност. При бракуване на стоки с изтекъл срок на годност отчетната им стойност се отписва като „Други разходи" в пълен размер. Ако въпросните стоки не бъдат бракувани, т.е. пълната им отчетна стойност не бъде отписана като разход за брак, а бъдат отписани само количествено и на символична цена, в общия случай това би променило (увеличило) неправомерно отчетната стойност на оставащите стоки на склад от същия вид. Ако използваният метод за отписване е „средно претеглена стойност" тази промяна би могла и да остане незабелязана, но ако се отписва по метода „първа входяща – първа изходяща стойност", както е посочено в допълнителното уточнение към въпроса, дори има опасност по сметка 304 да остане партида само със стойност и без количество. Например:
Закупено на дата 12.02.2020 г.: остатък 10 бр. * 1 лв. = 10 лв.
Закупено на дата 20.02.2020 г.: 100 бр. * 1 лв. = 100 лв.

Ако поради изтекъл срок подлежат на отписване 10 бр. по метода FIFO следва да се отпише цялото количество от 12.02.2020 г. Ако то бъде отписано по цена 0,01 лв., партидата ще остане с нулево количество и със стойност 9,90 лв.

В същия пример, но при прилагане на средно претеглена стойност, би се получил като краен резултат след отписването остатък от 100 бр. на обща стойност 109,90 лв. и единична цена 1,10 лв., вместо 1,00 лв.
 
Ако под „информационните потоци, които отиват в НАП относно склада" се има предвид данните, които СУПТО предоставя на НАП при поискване, би следвало контролиращият орган да може да получи пълен достъп до информацията, която се съдържа в СУПТО и ако въпросните несъответствия на отчетните стойности на стоките на склад се съдържат в СУПТО, то те ще бъдат видими и за контролиращите.
 
Съгласно чл. 28, ал. 2 и ал. 3, т. 3 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси, освен когато разходите се дължат на изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери. Съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗДДС корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт.
 
Следователно при бракуване на хранителни стоки с изтекъл срок на годност и в обичайните за съответната дейност размери разходът е данъчно признат за целите на ЗКПО и не се извършва корекция на ползвания при придобиването данъчен кредит.

С уважение:


Нормативна рамка

СС 2

ЗКПО

ЗДДС

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x