Осчетоводяване на финансов лизинг на автомобил

Счетоводното отчитане на лизинговите договори се осъществява съгласно изискванията на Национален счетоводен стандарт 17 „Лизинг”, а за предприятията, прилагащи като счетоводна база международните счетоводни стандарти – МСС 17 „Лизинг”. При счетоводното отчитане на договорите за финансов лизинг между двата счетоводни стандарта съществуват някои съществени различия, главно при признаването на лихвените разходи и в настоящото изложение ще разгледаме само счетоводното третиране на придобиването на автомобил по договор за финансов лизинг съгласно изискванията на Националните счетоводни стандарти.

На основание разпоредбите на СС 17 „Лизинг” при първоначално признаване на лизинговия договор в счетоводството на лизингополучателя лизинговият актив се записва по справедлива стойност или по сегашната стойност на минималните лизингови плащания, ако тя е по-ниска. Минималните лизингови плащания представляват сумата на плащанията по време на срока на лизинговия договор, които лизингополучателят ще извърши или може да бъде задължен да извърши, с изключение на условния наем, разходите за услугите и данъците, дължими от и възстановими на лизингодателя, както и всички суми, гарантирани от лизингополучателя или страна, свързана с лизингополучателя. Тези суми най-често представляват остатъчната стойност, която лизингополучателят следва да заплати по договор за финансов лизинг със задължение за придобиване на актива в края на договора или т.нар. „лизинг със затворен край”. Разходите за услуги и данъци, дължими от и възстановими на лизингодателя обикновено обхващат задълженията на лизингодателя, като формален собственик на автомобила, да заплати данък върху превозните средства по чл. 52 от ЗМДТ, да сключи застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила и др. под., които съгласно клаузите на лизинговия договор са за сметка на лизингополучателя. Когато в договора на лизингополучателя е предоставена опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата на упражняване на тази опция и упражняването на опцията от самото начало на лизинговия договор е сигурно в голяма степен, минималните лизингови плащания представляват минималните плащания, дължими през целия срок на лизинговия договор, и плащането, необходимо за упражняването на тази опция за закупуване.

При изчисляването на сегашната стойност на минималните лизингови плащания сконтовият фактор е лихвеният процент, заложен в лизинговия договор, ако той практически може да бъде определен. Когато не може да бъде определен, се използва диференциалният лихвен процент за задължението на наемателя. Най-често сконтовият фактор (лихвеният процент по лизинга) е записан в договора или може да се определи на база погасителния план, когато такъв е наличен като неразделна част от лизинговия договор. За целите на ЗДДС договорът за лизинг, в който е предвидено задължение за придобиване на актива в края на договора се третира като доставка на стока и лизингодателят е задължен да издаде фактура за цялата стойност на автомобила при предаването му. С промените в закона в сила от 01.01.2014 г., при определени условия е предвидено същото данъчно третиране и за лизинговите договори с опция за придобиване на актива. Стойността на фактурата фактически представлява главницата по кредита, която се олихвява в течение на договора.

Общата сума на дължимите наемни плащания, определени в лизинговия договор се отчита като задължение. Разликата между общата сума на договорените наемни плащания и стойността, по която първоначално се признава наетият актив, се отчита като финансов разход за бъдещи периоди.


За по-добро разбиране ще онагледим материята с пример:

Пример: Дружество сключва договор за финансов лизинг на автомобил. Платена е първоначална вноска по договора в размер на 8400,00 лв. с ДДС. Срокът на договора е 4 години. Плащат се равни месечни вноски в размер на 868,23 лв. Остатъчната стойност е 2100,00 лв. с ДДС. Лизингополучателят притежава опция да придобие актива в края на лизинговия договор при заплащане на остатъчната стойност, която опция той смята да упражни. Тъй като договорът попада в хипотезата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, при предаването на автомобила лизингодателят е издал фактура с данъчна основа 35 000,00 лв. и начислен ДДС 7000,00 лв., общо 42 000 лв. За улеснение на примера приемаме, че:
- предаването на актива е в рамките на 5-дневен срок от заплащането на първоначалната вноска и отделна фактура за плащането не е издадена;
- лизингодателят е избрал лихвата по лизинга да е освободена доставка;
- лизинговият договор е сключен при стандартни условия, между несвързани лица и фактурната стойност е равна на справедливата стойност на актива.
·     
Стойност на минималните лизингови плащания:
първоначална вноска:                        8400,00 лв.
месечни вноски: 48 * 868,23 лв. =  41675,04 лв.
остатъчна стойност (опция):             2100,00 лв.
общо:                                                  52175,04 лв.
     
Лихва съгласно погасителен план:         10175,04 лв.

Дори и да липсва погасителен план като част от лизинговия договор, той може да бъде изготвен на база уговорения лихвен процент и/или стойността на лизингувания актив и общата стойност на лизинговите вноски. Когато липсват достатъчно данни за определяне на лихвения процент по конкретния лизингов договор се прилага диференциален лихвен процент съгласно определението, посочено в СС 17.
     
Сегашна стойност на минималните лизингови плащания:
52175,04 – 10175,04 = 42 000 лв.

Примерни счетоводни записвания:
- за признаване на автомобила като дълготраен материален актив и лизинговото задължение като пасив:
Дт с/ка Транспортни средства                                                   42 000,00 лв.
Дт с/ка Финансови разходи за бъдещи периоди                     10 175,04 лв.
Кт с/ка Задължения по финансов лизинг                     52 175,04 лв.

Когато не е налице право на данъчен кредит за лизингувания автомобил, начисленият от лизингодателя ДДС се явява невъзстановим данък за лизингополучателя и като такъв се включва в отчетната стойност на дълготрайния актив.

Ако лизингополучателят има право на данъчен кредит за лизинговия актив данъкът се отнася на разчет и счетоводните записвания ще бъдат:
Дт с/ка Транспортни средства                                                   35 000,00 лв.
Дт с/ка 4531, Отложен данъчен кредит                                      7 000,00 лв.
Дт с/ка Финансови разходи за бъдещи периоди                     10 175,04 лв.
Кт с/ка Задължения по финансов лизинг                     52 175,04 лв.
- за отразяване платената първоначална вноска:
Дт с/ка Задължения по финансов лизинг                                   8 400,00 лв.
Кт с/ка Парични средства                                                8 400,00 лв.

В течение на срока на лизинговия договор лизингополучателят намалява задължението си с изплатените през срока на договора суми и признава като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи периоди, пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания.

- определяне размера на текущия финансов разход за лихви по лизинга:
относителен дял на вноската: 868,23 лв. : 41 675,04 лв. =        0,020833
текущ лихвен разход за месеца: 10175,04 лв. * 0,020833 =  211,98 лв.

- за отразяване платената месечна лизингова вноска:
Дт с/ка Задължения по финансов лизинг                                      868,23 лв.
Кт с/ка Парични средства                                                   868,23 лв.

- за отразяване текущ финансов разход за лихви по лизинг:
Дт с/ка Разходи за лихви                                                                 211,98 лв.
Кт с/ка Финансови разходи за бъдещи периоди              211,98 лв.

Необходимо е да обърнем внимание, че при признаване на текущ лихвен разход по финансов лизинг съгласно изискванията на СС 17 при погасяване на задължението на равни месечни вноски се явява разлика между признатия за счетоводни цели размер на лихвата и размера ѝ за съответния период, който фактически се съдържа в месечната вноска съгласно погасителния план. Това е така, защото при погасяване на кредит с анюитетни (равни) месечни вноски с времето намалява размерът на лихвата, съдържащ се във всяка от вноските, а погасяваният размер на главницата расте със същата сума с цел да се изравни общият размер на периодичните вноски. От друга страна, равните месечни вноски имат еднакъв относителен дял в общата сума на лизинговото задължение, което дава като резултат равни суми на текущия лихвен разход. За пример можем да вземем три произволни месечни вноски от погасителния план по горния лизингов договор:
 

За всеки от трите периода лизингодателят ще издаде фактура за лихва с различен размер, равен на посочената в третата колона сума. За счетоводни цели обаче, за всеки от трите периода ще бъде признат текущ лихвен разход по лизинга в еднакъв размер – 211,98 лв.

Съгласно изискванията на СС 17 наетият по финансов лизинг актив, в случая автомобил, се третира от лизингополучателя като собствен, без да се прави разлика спрямо същите или сходни активи, придобити по друг начин. Активът се включва в счетоводния амортизационен план и за него се начислява амортизация в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизируеми собствени активи. При определяне срока на годност водещи са очакванията и предварителната оценка на предприятието за периода, в който активът ще бъде използван, като не е непременно необходимо той да е съобразен със срока на лизинговия договор. Въпреки това, когато лизинговият договор е с опция за придобиване на актива и предприятието няма намерение да упражни опцията в края на договора, не би следвало срокът на годност да е по-дълъг от срока на лизинговия договор.

Активът се включва в данъчния амортизационен план в категория V „Автомобили” и за него се начислява данъчна амортизация с пределна годишна амортизационна норма от 25%. Обръщаме внимание, че съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 5 от ЗКПО придобиването на актив чрез сключване на лизингов договор, класифициран като финансов лизинг съгласно счетоводното законодателство, не е основание за разпределяне на този актив в категория VI „Данъчни дълготрайни активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение”.

В счетоводния баланс лизинговият актив се представя в Раздел Б, група „Дълготрайни материални активи”, статия „Транспортни средства” наравно с останалите активи от същия вид. Непогасената част от лизинговото задължение се представя в пасива на баланса, в раздел Б „Задължения”, според статута на лизингодателя – финансово предприятие, доставчик, предприятие от група и др. Частите от лизинговото задължение, които са със срок на погасяване до и над една година от датата на отчетния период се посочват отделно. В отчета за приходите и разходите текущите разходи за лихви по лизинга се представят като финансови разходи. В отчета за паричния поток плащанията по лизинговия договор се представят като финансова дейност. В приложението към годишния финансов отчет на лизингополучателя се оповестяват:
- стойността на получените по лизингов договор активи - поотделно за финансовите и за експлоатационните лизингови договори;
- общата сума на задълженията по лизингови договори;
- сумата, отразена като финансови разходи за бъдещи периоди по финансови лизингови договори.

С уважение:
 

- СС 17

Вижте ЗКПО тук >>>

Вижте промените в ЗКПО тук >>>

 - Транспортни средства

 

-  Финансови разходи за бъдещи периоди

- Задължения по финансов лизинг

- Отложен данъчен кредит

- Парични средства

- Разходи за лихви