Счетоводни записвания за заприхождаване на закупено на лизинг МПС

Съгласно СС 17 - Лизинг, лизингов договор е споразумение, по силата на което наемодателят предоставя на наемателя срещу еднократно плащане или серия от плащания (наем) правото на ползване на определен актив за договорен срок. Съгласно стандарта се разграничават два вида лизинг: финансов лизинг, при който наемодателят прехвърля на наемателя в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива, като в крайна сметка правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено и експлоатационен лизинг - всеки друг лизингов договор, при който не са налице изискванията за финансов лизинг.
 
Стандартът пояснява, че разграничаването между финансов лизинг и експлоатационен лизинг при тяхното текущо отразяване и периодично представяне във финансовите отчети се извършва в съответствие с принципа "предимство на съдържанието пред формата" (същност на сделката, а не форма на договора).

 
Критериите за класифициране на един договор като финансов лизинг са представени в параграф 3.3. от СС 17. Лизингов договор се класифицира като финансов лизинг, когато наемодателят прехвърля на наемателя всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. Лизинговият договор по принцип се класифицира като финансов лизинг, когато:
а) наемодателят прехвърля на наемателя собствеността върху актива към края на срока на лизинговия договор;
б) наемателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата, на която опцията става изпълнима, като в началото на лизинговия договор в голяма степен е сигурно, че опцията ще бъде упражнена;
в) срокът на лизинговия договор покрива по-голямата част от икономическия живот на актива, дори ако правото на собственост не е прехвърлено;
г) в началото на лизинговия договор сегашната стойност на минималните лизингови плащания се равнява на справедливата стойност на наетия актив, и
д) наетите активи имат специфичен характер, като само наемателят може да ги експлоатира без извършването на съществени модификации.
 
Когато става въпрос за финансов лизинг, следва да се уточнят следните понятия:

Финансирането – това е сумата, с която лизингодателят приема да финансира предоставянето на финансираната вещ. Сумата на финансирането е част от цената на придобиване на актива.

Остатъчна стойност на актива – това е дължима сума, различна от дължимите вноски по договора за финансов лизинг и представлява цената, която дружеството следва да плати за придобиване на собственост над актива, ако изрично е изявило желание за това.
 
1. Признаване на актив:
В зависимост от това дали дружеството ще се възползва от правото си да придобие актива с последната вноска има следните два варианта:
- Собствеността на актива няма да бъде прехвърлена с последната вноска:
Дт МПС 41,330 (ав.вноска+сумата на финансирането)
   Кт Задължения по лизинг 41,330 лв. (ав. вноска + сумата на финансирането)
- Собствеността на актива ще бъде прехвърлена с последната вноска:
Дт МПС 45,440 лв. (ав. вноска + сумата на финансирането + сумата на ост.стойност)
   Кт Задължения по лизинг 45,440 лв. (ав.вноска + сумата на финансирането + сумата на ост. стойност)
 
2. Признаване на лихвата:
- Първоначално:
Дт с/ка Финансови разходи за бъдещи периоди съгласно погасителен план
Кт с/ка Задължения по лизинг съгласно погасителен план
- Текущ финансов разход се начислява при издадена фактура от лизингодателя
Дт Разходи за лихви съгласно фактура
Кт Финансови разходи за бъдещи периоди съгласно фактура
 
При експлоатационни лизингови договори наемателят отчита като разходи за външни услуги начислените наемни вноски.