Осчетоводяване на апортна вноска от съдружник в ООД - сграда

Търговският закон (ТЗ) урежда начина на извършване на апорт (непарична вноска) в капитала на търговски дружества.

Вноската в дружество с ограничена отговорност се оценява от 3 независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала. Заключението се представя в Tърговския регистър със заявлението за вписване.

Окончателната оценка на апорта се дава от съдружниците, като се спазва разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ТЗ, която гласи, че оценката на непаричната вноска в дружествения договор не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица.
 
Счетоводното отчитане на апорта в приемащото дружество се определя съгласно параграф 4.7. буква “в” от СС 16 – Дълготрайни материални активи, който гласи, че дълготрайните материални активи получени в резултат на апортна вноска по реда на ТЗ първоначално се оценяват по оценка, приета от съда и всички преки разходи, необходими за привеждане на актива в работно състояние.

Когато оценката на апорта приета от общото събрание на съдружниците в дружеството е идентична с оценката на вещите лица, счетоводните записвания биха могли да бъдат следните:
Дт с/ка Сгради                                           250,000
            Кт с/ка Регистриран капитал                      250,000

Когато оценката на апорта, приета от общото събрание на съдружниците в дружеството, е по-ниска от оценката на вещите лица, счетоводните записвания биха могли да бъдат следните:
Дт с/ка Сгради                                           250,000
Кт с/ка Регистриран капитал – с оценката, приета в дружествения договор
Кт с/ка Други резерви – с разлика между двете оценки.
 
Счетоводните записвания при инвестиращия съдружник, в случая едноличен търговец (ЕТ), са свързани с отчитане на придобитата инвестиция с оценката на апорта, дадена от 3 независими вещи лица (справедлива стойност на актива), и намаление на актива - сградата, който е внесени.

Разликите между справедливата стойност на апортирания актив и неговата балансова стойност се отчитат в текущата печалба или загуба. В случая се прилагат счетоводните принципи за размяна на несходни (нереципрочни) активи по параграф 5.1. от Счетоводен стандарт 16 – Дълготрайни материални активи. Подобни са и разпоредбите в аналогичния международен счетоводен стандарт. При нереципрочните трансфери, едната страна дава или получава собственост без другата страна да прави същото. Често това включва предприятието и неговите собственици, като непарични активи разменени за дялове/акции.

Счетоводните записвания в конкретния случай биха могли да бъдат следните:
Дт с/ка Инвестиции                      250,000
Кт с/ка Сгради                                                      30,000
Кт с/ка Приходи от инвестиции                           220,000

Разликата между определената справедлива стойност на инвестицията и балансовата стойност на апортирания актив в случая положителна, представлява резултат от сделката по апорт. В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), по реда на който се формира облагаемия доход на ЕТ, няма специален ред за третиране на този резултат и той е данъчно признат текущ счетоводен приход. Съгласно чл. 48, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) данъчната ставка е в размер на 15 %.
 
От гледна точка на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) апортът представлява извършване на непарична вноска в търговско дружество, срещу която апортиращият получава дялове/ акции от капитала на търговското дружество. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗДДС при извършване на непарична вноска в търговско дружество не е налице доставка на стока или услуга към приобретателя от апортиращия. Следователно сградата, която е апортирана в дружеството ООД, не е предмет на доставка по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и в този смисъл по отношение на нея не възникват задължения по ЗДДС. В този случай лицето, което получава стоката по смисъл на ЗДДС, е правоприемник на всички права и задължения по ЗДДС във връзка с нея, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. Това означава, че например, ако по някаква причина дружеството ООД извърши със сградата освободена доставка, то ще трябва да извърши корекция на данъчния кредит, независимо че данъчният кредит е ползван от съдружника ЕТ. Ако съдружникът ЕТ не е упражнил правото си на данъчен кредит за апортираната сграда, то дружеството ООД може да го упражни. Също така, ако съдружникът ЕТ не е имал право на данъчен кредит за апортираната сграда, а обстоятелствата водещи до липса на право на данъчен кредит, не са налични при дружеството ООД, то дружеството ООД може да упражни правото на данъчен кредит.

Специфичните условия за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит при правоприемство по чл. 10 от ЗДДС в резултат на апорт, са регламентирани в чл. 60 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
 

Още за апорт:

Нормативна рамка

СС 16

МСС 16

ТЗ

ЗДДФЛ

ЗКПО

ЗДДС

ППЗДДС