Облагане на продажби от ФЛ на алкохолни напитки през сайт на регистрирана по ДДС в Шотландия фирма

§1, т. 10 от ДР на ЗДДФЛ относно значението на понятието „предмети за колекции" препраща към разпоредбите на ЗДДС и съгласно §1, т. 21. от ДР на ЗДДС "предмети за колекции" са пощенски или гербови марки с клеймо или без клеймо, при условие че не са в употреба, както и колекции и колекционерски предмети, представляващи интерес от гледна точка на ботаниката, зоологията, минералогията, анатомията, историята, археологията, палеонтологията, етнографията или нумизматиката. Следователно скъпи и/или уникални напитки не представляват предмети за колекции по смисъла на данъчното законодателство и съответно доходът от продажбата на такива предмети не попада в хипотезата на чл. 33, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ.

За данъчното облагане на дохода от продажбата на напитките са възможни две хипотези – продажба на лично имущество – движими вещи, като доходът е освободен от облагане на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ или доход от извършване на стопанска дейност като търговец, който се облага по реда за еднолични търговци, включително и когато лицето не е регистрирано като едноличен търговец по реда на Търговския закон (чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ).

Преди да разгледаме характеристиките, които дефинират двата вида доходи, за да завършим темата за доходите от продажба на движимо лично имущество, ще споменем, че декларирането на тези доходи не е задължително, но е възможно по желание на лицето на основание чл. 50а от ЗДДФЛ. Необлагаемите доходи от продажба на движимо имущество на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ могат да се декларират в приложение №13, част І, ред 1003 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва сделки по покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид. Следователно, за да се определи препродажбата на стоки като търговска дейност, следва тя да се извършва по занятие, т.е. да се цели печалба (независимо дали действително е реализирана или не) и дейността да не се извършва инцидентно. При тълкуване на понятието „инцидентност" в част от административната практика на НАП се набляга главно на броя на извършените сделки, като се основава на практика на ВАС, съгласно която лицето осъществява дейност редовно, ако извърши три или повече от три продажби в рамките на 12 последователни месеца, с цел реализиране на печалба. В други становища на НАП се приема схващането на Съда на Европейския съюз, съгласно което броят и мащабите на осъществените продажби сами по себе си не са определящ критерий, който да изключи възможността тези сделки да представляват обикновено управление на имущество (в частност продажба на лични вещи). Определящи би следвало да са действията на лицето при извършването на сделките и ако то предприема действия и използва методи, които са обичайни за един търговец, то и при единични продажби сделките би следвало да се разглеждат като търговски. За определянето на дохода е абсолютно без значение дали за покупката на напитките лицето притежава фактура от доставчика или не. Ако продажбите могат да се определят като търговска дейност, доходът подлежи на облагане по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ, като дейност на едноличен търговец и се декларират в приложение №2 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Дейността е и основание за задължително самоосигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.

Така, както е описан казусът, считаме, че става въпрос по-скоро за аукционна продажба на скъпи лични вещи, а не за търговска дейност, но не изключваме и възможността, особено при наличие на по-голям брой продажби, НАП да счете при едно контролно производство, че е налице търговска дейност.

 

С уважение:

Още за данъчно облагане:

Нормативна рамка

ТЗ

ЗДДФЛ

КСО