Облагане на еднократна помощ при кончина на служител

Съгласно чл. 205 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, какъвто е и конкретният случай, се облагат при условията и по реда на Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 от същия закон. На основание чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи, при: раждане или осиновяване на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството – общо до 2400 лв. Следователно прилагането на цитираната разпоредба е обвързано с наличието определени условия, а именно:
- плащането да е с характер на еднократна помощ, която се предоставя при настъпване на конкретното събитие – раждане или осиновяване на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството;
- еднократната помощ за съответното събитие да е предоставена от работодателя за сметка на социалните разходи.

Ако едно от визираните условия не е налице, цитираната разпоредба не се прилага и съответната сума се включва на общо основание в облагаемия доход от трудови правоотношения.

В конкретния казус еднократната парична помощ е поради смърт на служител, като това събитие е сред посочените в чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ. Предвид това посочената разпоредба може да бъде приложена и сумите, предоставяни от работодателя по този повод, не следва да се третират като облагаем доход по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако са в размер до 2400 лв.

За да бъдат признати за данъчни цели по смисъла на ЗКПО, предоставените социални придобивки, следва да са намерили отражение в счетоводството на дружеството като разходи за социални придобивки, при спазване на принципа за документална обоснованост на стопанските операции.

Т.е. този вид социални разходи, независимо че са в парична форма, ще са данъчно признат разход ако отговарят и на изискванията на  т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО. А това означава, да е регламентирано, че социалните разходи са достъпни за всички наети в дружеството, например чрез заповед на ръководството и също така разходът да бъде оформен с първичен счетоводен документ.
 

С уважение:

Още за социални разходи:

Нормативна рамка

ЗКПО

ЗДДФЛ