Място на стопанска дейност за чуждестранно ЮЛ с офис в България

Определението за място на стопанска дейност по смисъла на българското данъчно законодателство се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ДОПК и гласи, че "място на стопанска дейност" е:
а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;
б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;
в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.
 
Видно от цитираното определение, за да е налице място на стопанска дейност не е достатъчно да съществува само физическо място, а е необходимо и от това физическо място да се осъществява стопанска дейност в страната. Ако чуждестранното юридическо лице не осъществява стопанска дейност в страната, не е налице място на стопанска дейност тук, независимо че има наето помещение, от което управителят осъществява дейност по управлението на чуждестранния търговец. Ако обаче чуждестранното юридическо лице осъществява стопанска дейност в България, независимо дали е реализирало печалба или не, е налице място на стопанска дейност тук и за тази си дейност чуждестранното юридическо лице е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
 
При определяне наличието на място на стопанска дейност е без значение дали чуждестранното юридическо лице е местно лице на страна членка на ЕС или на трета страна. Ако между България и държавата (независимо коя е тя), на която чуждестранното юридическо лице е местно за данъчни цели, има сключена СИДДО, се прилага определението за място на стопанска дейност, посочено във въпросната спогодба. Независимо от това, съществените елементи на понятието не се различават особено от цитирания текст на ДОПК, т.е. и при тези определения основното изискване е наличието на стопанска дейност в другата държава.
 
Колкото до втория въпрос, относно дължимостта на осигурителни вноски за управителя по българското осигурително законодателство, информацията във въпроса е прекалено оскъдна, за да се даде по-конкретен отговор. Най-общо казано дейността, която се извършва в България и за която е дължимо възнаграждение е основание за задължително осигуряване реда и при условията на КСО и другите подзаконови нормативни актове, уреждащи тази материя. От друга страна, ако е налице международен договор, в чието приложно поле попада дейността на въпросния управител - регламентите на ЕС за координиране на системите за социална сигурност или някакво друго споразумение за социална сигурност, по което Република България е страна, и в този международен договор съществуват разпоредби, които са различни от разпоредбите на КСО, се прилагат правилата на международния договор.

 

С уважение:

Още за място на стопанска дейност:

Нормативна рамка

ЗКПО

СИДДО

ДОПК

КСО