Маркиране на касов апарат на продажби на лотарийни билети

Честа практика в търговските обекти за продажба на дребно е да се предлагат за продажба на крайни клиенти и билети за различни лотарийни игри. В повечето случаи търговският обект се явява само разпространител на лотарийните билети, който ги продава от името и за сметка на друго лице - организатор на лотарийната игра, срещу определено комисионно възнаграждение, като взаимоотношенията между разпространителя (търговския обект) и организатора на играта се уреждат с изричен договор.
 
Тъй като търговският обект извършва дейността като посредник от името и за сметка на трето лице за целите на ЗДДС оборотът от продажбата на лотарийните билети, извършвана от името и за сметка на организатора на играта, не е собствен оборот на разпространителя и за него търговският обект не издава данъчен документ за извършена продажба. Когато търговският обект не е регистриран по ЗДДС, оборотът от продажба на лотарийни билети не формира оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от закона. Единствената услуга, която търговският обект – разпространител на лотарийни билети, извършва е посредническата услуга с получател организаторът на хазартната игра, за която получава комисионно възнаграждение съгласно договора помежду им. За услугата следва да се издаде фактура по общия ред на чл. 113 и чл. 114 от ЗДДС и когато търговският обект не е регистриран по ЗДДС сумата на комисионното възнаграждение формира за него оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от закона.
 
Съгласно чл. 4, т. 3 от Наредба Н-18 не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва продажби на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, които:
- съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност;
и
- най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата;
и
- са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с Постановление № 289 на Министерския съвет от 1994 г.

Най-често лотарийните билети отговарят на тези изисквания и съответно за продажбата им може и да не се издава фискален бон на основание чл. 4, т. 3 от Наредба Н-18. Бихме желали да напомним и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18, която гласи, че извън случаите на продажби/ сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира в устройството чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Това означава на практика, че когато търговският обект избере да се възползва от правото си да не издава касов бон при продажбата на лотарийни билети, но постъпленията от тези продажби се съхраняват физически в касата на фискалното устройство, тези суми следва да се отразяват в устройството като "служебно въведени" или "служебно изведени", за да се получи равнение на фактическата касова наличност с показанията на фискалното устройство. В противен случай е препоръчително сумите да се съхраняват извън касата на фискалното устройство.
 
Съгласно чл. 39а от Наредба Н-18 лицата, извършващи продажби на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, водят книга (регистър) за дневните продажби. Регистърът следва да съдържа:
- вид и брой на продадените ценни книжа
-  начален и краен номер от съответния вид, по номинали
- общ оборот за деня.

Лицето, извършващо продажбите по ал. 1, съхранява в търговския обект книгата (регистъра) и копие от документ за получените ценни книжа, издаден по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа.
 
Независимо от разпоредбата на чл. 4, т. 3 от Наредба Н-18 няма пречка да се издава фискална касова бележка от фискално устройство при продажбата на лотарийни билети в търговски обект, като се спазват изискванията на чл. 29 от Наредбата относно регистрирането на продажби, извършвани като комисионер от чуждо име и за чужда сметка. Нормата предвижда два алтернативни варианта за регистриране на този вид продажби:
- чрез фискално устройство на доверителя, т.е. в случая на организатора на хазартната игра;
или
- чрез фискално устройство на търговския обект, извършващ фактическите продажби.
 
В първия вариант продажбите се регистрират по общия ред. Във втората хипотеза, когато продажбите се регистрират от фискално устройство на разпространителя, нормата предвижда устройството да се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. В тези случаи в генерирания дневен финансов отчет на търговския обект се съдържа оборотът на всеки доверител. Продажбата на лотарийни билети следва да се регистрира в данъчна група А на фискалното устройство. Стоките или услугите, отнасящи се към тази данъчна група задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули.
 
Счетоводното отчитане се извършва като разчети с доверител. Тъй като самите лотарийни билети не са собственост на разпространителя, те не се отчитат в баланса на предприятието. Отчитането им би могло да се извършва задбалансово или извънсчетоводно. Отчитат се само постъпилите суми от продажбата на билетите, както и дължимото комисионно възнаграждение. Бихме могли да предложим следните примерни счетоводни записвания:
 
- за получените суми от продажбата на лотарийни билети:
Дт с/ка Каса
Кт с/ка Задължения към Доверители
 
- за дължимата комисионна:
Дт с/ка Вземания от Доверители
Кт с/ка Приходи от услуги
 
- ако дължимата комисионна се приспада от сумите за продадените лотарийни билети:
Дт с/ка Задължения към Доверители
Кт с/ка Вземания от Доверители

С уважение:

Още за Наредба Н-18:

Нормативна рамка

ЗДДС

Наредба Н-18

Последните промени в наредбата вижте тук >>>