Издаване на касови бележки при електронни продажби на ИТ услуги към лица от чужбина
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос:
Фирма „Х” ЕООД е българско юридическо лице, регистрирано по ЗДДС, с предмет на дейност предоставяне на ИТ услуги, в това число хостинг услуги, които се извършват по електронен път. Поради своята специфична дейност, дружеството е регистрирано в МОСС система. Компанията продава цифрови продукти (уеб хостинг) на клиенти от цял свят. Поради спецификата на работата фирмата няма търговски обект в класическата му форма (офлайн магазин), само интернет магазин (онлайн магазин). Дружеството разполага със сървърни компютърни системи, поставени в няколко различни колокационни дейта центрове – в България, в гр. София, и извън територията на страната – в Холандия, Чехия, Латвия, Полша и в САЩ без да има открити каквито и да било временни и/или постоянни стопански обекти, и/или представителства, нито офиси и/или клонове извън територията на България. Дружеството няма открити търговски обекти, дейността се извършва изцяло по електронен път. Процесът на продажби е напълно автоматизиран и се провежда 24 часа/ 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Разплащанията от клиентите сe извършва чрез електронни платежни системи paypal, paysera, 2checkout, bitpay, paymentwall, които съгласно Наредба-18 се приравняват към плащания в брой. Съгласно Директива 2006112ЕО, считано от 1 януари 2015 г. всички далекосъобщителни услуги, услуги по радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, доставени на данъчно незадължено лице, се облагат с данъци в държавата членка, в която клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене, независимо от мястото на установяване на данъчно задълженото лице, което доставя тези услуги.
Съгласно на Директива 2006112ЕО, Член 58
1. Мястото на доставка на следните услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където това лице е установено,
има постоянен адрес или обичайно местоживеене:
а) далекосъобщителни услуги;
б) услуги по разпространение на радио и телевизия;
в) услуги, извършвани по електронен път, по-специално посочените в приложение II.
Съгласно на Директива 2006112ЕО, Член 59
Мястото на доставка на следните услуги на данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно местоживеене:
а) предоставяне или прехвърляне на права върху авторско право, патенти, лицензии, търговски марки и други подобни права;
б) рекламни услуги;
в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, юристи, счетоводители и други подобни услуги, както и обработка на данни и предоставянето на информация;
г) задълженията за въздържане от провеждането или упражняването, изцяло или частично, на стопанска дейност или на право, посочено в настоящия член;
д) банкови, финансови и застрахователни сделки, включително презастраховане, с изключение на отдаването под наем на сейфове;
е) осигуряване на персонал;
ж) отдаване под наем на движими вещи, с изключение на
всички видове превозни средства;
з) услуги по предоставяне на достъп, транспорт или пренос по разпределителни системи на природен газ или на електрическа енергия и предоставяне на други пряко свързани с тях услуги;
и) далекосъобщителни услуги;
й) услуги по разпространение на радио и телевизия;
к) услуги, извършвани по електронен път, по-специално посочените в приложение II.
По този начин „Х” ЕООД предоставя цифрови услуги с място на доставката в тези страни, където клиентите са установени в съответствие с принципите на Директива 2006112 ЕО. „Х” ЕООД предоставя своите услуги на клиенти от България, други страни от Европейския съюз и трети страни извън Европейския съюз. Не се съмняваме, че в случаи на доставката на услуги на територията на България компанията е длъжна да издава касови бележки в случаите, предвидени от Наредба-18. Въпросът, който стои пред „Х” ЕООД, обаче, се отнася изключително за продажбите на цифрови услуги, които се доставят по електронен път, с мястото на доставка извън територията на България. На основание «Ръководство за деклариране на ДДС по режим за съкратено обслужване на едно гише», стр. 28, «Фактуриране»: По отношение на фактурите се прилагат правилата на държавата членка по потребление. Следователно данъчно задължените лица ще трябва да гарантират, че са запознати със съответните правила в държавите членки, в които извършват доставки за клиенти. Информацията относно правилата за фактуриране на държавите членки ще бъде представена също така на уебсайта на Комисията. В разяснения от НАП, е посочено, че «изискването за използване на фискални устройства за регистриране на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство има териториален характер». Такива разяснения са, например «№ 70-00-81-09 ОТ 02.02.2010», «Вх.№ 56 от 18.05.2009 Отг. ОУИ Бургас», «Вх.№ 3_3696 от 22.12.2011 Отг. ОУИ Велико Търново» и много други. Освен описаните по горе разяснения, следва да се вземат предвид техническите ограничения на касовите апарати, одобрени от НАП и СУПТО, които не позволяват да се отразят продажбите, за които е бил начислен и платен ДДС, от клиенти от други страни от Европейския съюз съгласно Директива 2006112 ЕО. Във връзка с описаните по горе две обстоятелства ние правим следният извод: При продажбата на цифрови услуги „Х” ЕООД няма задължение да издава касов бон, за услуги, които се доставят по електронен път с мястото на доставка извън България.
Моля, във връзка с по горните разсъждения, с цел правилно прилагане на българското законодателство да отговорите на следните въпроси:
1. Следва ли при извършване на продажбите на цифрови услуги, които се доставят по електронен път, с мястото на доставка извън територията на България, да се издава касов бон съгласно Наредба Н-18 или не?
2. Изискването за използване на фискални устройства за регистриране на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство има ли териториален характер или не?
Фирма „Х” ЕООД е българско юридическо лице, регистрирано по ЗДДС, с предмет на дейност предоставяне на ИТ услуги, в това число хостинг услуги, които се извършват по електронен път. Поради своята специфична дейност, дружеството е регистрирано в МОСС система. Компанията продава цифрови продукти (уеб хостинг) на клиенти от цял свят. Поради спецификата на работата фирмата няма търговски обект в класическата му форма (офлайн магазин), само интернет магазин (онлайн магазин). Дружеството разполага със сървърни компютърни системи, поставени в няколко различни колокационни дейта центрове – в България, в гр. София, и извън територията на страната – в Холандия, Чехия, Латвия, Полша и в САЩ без да има открити каквито и да било временни и/или постоянни стопански обекти, и/или представителства, нито офиси и/или клонове извън територията на България. Дружеството няма открити търговски обекти, дейността се извършва изцяло по електронен път. Процесът на продажби е напълно автоматизиран и се провежда 24 часа/ 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Разплащанията от клиентите сe извършва чрез електронни платежни системи paypal, paysera, 2checkout, bitpay, paymentwall, които съгласно Наредба-18 се приравняват към плащания в брой. Съгласно Директива 2006112ЕО, считано от 1 януари 2015 г. всички далекосъобщителни услуги, услуги по радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, доставени на данъчно незадължено лице, се облагат с данъци в държавата членка, в която клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене, независимо от мястото на установяване на данъчно задълженото лице, което доставя тези услуги.
Съгласно на Директива 2006112ЕО, Член 58
1. Мястото на доставка на следните услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където това лице е установено,
има постоянен адрес или обичайно местоживеене:
а) далекосъобщителни услуги;
б) услуги по разпространение на радио и телевизия;
в) услуги, извършвани по електронен път, по-специално посочените в приложение II.
Съгласно на Директива 2006112ЕО, Член 59
Мястото на доставка на следните услуги на данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно местоживеене:
а) предоставяне или прехвърляне на права върху авторско право, патенти, лицензии, търговски марки и други подобни права;
б) рекламни услуги;
в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, юристи, счетоводители и други подобни услуги, както и обработка на данни и предоставянето на информация;
г) задълженията за въздържане от провеждането или упражняването, изцяло или частично, на стопанска дейност или на право, посочено в настоящия член;
д) банкови, финансови и застрахователни сделки, включително презастраховане, с изключение на отдаването под наем на сейфове;
е) осигуряване на персонал;
ж) отдаване под наем на движими вещи, с изключение на
всички видове превозни средства;
з) услуги по предоставяне на достъп, транспорт или пренос по разпределителни системи на природен газ или на електрическа енергия и предоставяне на други пряко свързани с тях услуги;
и) далекосъобщителни услуги;
й) услуги по разпространение на радио и телевизия;
к) услуги, извършвани по електронен път, по-специално посочените в приложение II.
По този начин „Х” ЕООД предоставя цифрови услуги с място на доставката в тези страни, където клиентите са установени в съответствие с принципите на Директива 2006112 ЕО. „Х” ЕООД предоставя своите услуги на клиенти от България, други страни от Европейския съюз и трети страни извън Европейския съюз. Не се съмняваме, че в случаи на доставката на услуги на територията на България компанията е длъжна да издава касови бележки в случаите, предвидени от Наредба-18. Въпросът, който стои пред „Х” ЕООД, обаче, се отнася изключително за продажбите на цифрови услуги, които се доставят по електронен път, с мястото на доставка извън територията на България. На основание «Ръководство за деклариране на ДДС по режим за съкратено обслужване на едно гише», стр. 28, «Фактуриране»: По отношение на фактурите се прилагат правилата на държавата членка по потребление. Следователно данъчно задължените лица ще трябва да гарантират, че са запознати със съответните правила в държавите членки, в които извършват доставки за клиенти. Информацията относно правилата за фактуриране на държавите членки ще бъде представена също така на уебсайта на Комисията. В разяснения от НАП, е посочено, че «изискването за използване на фискални устройства за регистриране на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство има териториален характер». Такива разяснения са, например «№ 70-00-81-09 ОТ 02.02.2010», «Вх.№ 56 от 18.05.2009 Отг. ОУИ Бургас», «Вх.№ 3_3696 от 22.12.2011 Отг. ОУИ Велико Търново» и много други. Освен описаните по горе разяснения, следва да се вземат предвид техническите ограничения на касовите апарати, одобрени от НАП и СУПТО, които не позволяват да се отразят продажбите, за които е бил начислен и платен ДДС, от клиенти от други страни от Европейския съюз съгласно Директива 2006112 ЕО. Във връзка с описаните по горе две обстоятелства ние правим следният извод: При продажбата на цифрови услуги „Х” ЕООД няма задължение да издава касов бон, за услуги, които се доставят по електронен път с мястото на доставка извън България.
Моля, във връзка с по горните разсъждения, с цел правилно прилагане на българското законодателство да отговорите на следните въпроси:
1. Следва ли при извършване на продажбите на цифрови услуги, които се доставят по електронен път, с мястото на доставка извън територията на България, да се издава касов бон съгласно Наредба Н-18 или не?
2. Изискването за използване на фискални устройства за регистриране на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство има ли териториален характер или не?
Отговор:
|
Всички български законови и подзаконови нормативни актове имат териториален обхват и не се прилагат извън територията на България. Относно териториалния обхват на Наредба Н-18 има трайна, макар и доста оскъдна, практика на НАП, с която явно сте запознати в голяма степен. Съгласно тази практика изискванията за използване на фискално устройство за регистриране и отчитане на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство имат териториален характер, т.е. нормативната уредба за регистриране и използване на фискални устройства, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби, реализирани извън територията на страната. Независимо че се използва изразът „продажби, реализирани извън територията на страната“, се има предвид мястото, на което физически се извършва плащането по доставката, а не мястото на изпълнение на самата доставка, определено съгласно правилата на чл. 21 и следващите от ЗДДС. Правилата за определяне мястото на изпълнение в ЗДДС в голяма част от случаите не отчитат мястото, където физически се извършва доставката и служат по-скоро за определяне на юрисдикцията за дължимост на данъка. Например ако българска фирма извърши услуга по превод на текст към данъчно задължено лице, установено в Германия, която физически се осъществява в офиса на доставчика в България и се заплаща в брой при получаването й, за целите на ДДС-облагането доставката ще бъде с място на изпълнение извън територията на страната по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, но за плащането в брой на територията на България е налице задължение за издаване на фискален бон.
Съгласно §1, т. 41 от ДР на ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Видно от определението, търговският обект представлява физическо място и за да са приложими разпоредбите на ЗДДС относно издаването на фискални касови бележки и съответно нормите на Наредба Н-18 следва това място да се намира на територията на България.
Когато се извършват продажби по електронен път (електронна търговия) са приложими разпоредбите на Закона за електронната търговия (ЗЕТ). Съгласно чл. 19 от ЗЕТ изискванията за започване и осъществяване на дейност по предоставяне на услуги на информационното общество (електронна търговия) се уреждат от закона на държавата, където се намира мястото на дейност на доставчика на услуги, ако е на територията на държава - членка на Европейския съюз. Място на дейност е мястото, където доставчикът на услуги извършва стопанска дейност за неопределен срок. Наличието и употребата на технически средства и технологии, необходими за предоставяне на услугата, не са достатъчни сами по себе си за определяне мястото на дейност на доставчика на услуги. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия закон доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:
1. името или наименованието си;
2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;
3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2.
Следователно при определяне териториалния обхват на Наредба Н-18 като местоположение на търговски обект при електронна търговия ще се има предвид физическото място, от което доставчикът на услугите упражнява дейността си и което е оповестено на получателите на услугите и на компетентните органи по смисъла на горецитирания текст на чл. 4, ал. 1, т. 2 или т. 3 от ЗЕТ. Ако това място се намира на територията на България, за продажбите на стоки и/или услуги по електронен път са в сила изискванията на чл. 118 от ЗДДС и Наредба Н-18 относно издаване на фискални касови бележки, независимо че за целите на ДДС-облагането въпросните доставки могат да бъдат с място на изпълнение извън територията на страната.
Не е от значение фактът, че одобрените по Наредба Н-18 фискални устройства не регистрират доставки, облагаеми с чужд данък – това нито е необходимо, нито е коректно. За целите на ЗДДС доставките с място на изпълнение извън територията на страната са доставки, за които не се начислява (български) данък, като законът не се интересува дали са облагаеми в някоя друга данъчна юрисдикция или не. Съответно и съгласно разпоредбите на Наредба Н-18 тези доставки следва да се третират като доставки, за които не се начислява данък.
Тъй като в отчета за продажбите информацията се посочва в обобщен вид, разделена само по данъчни групи, за счетоводни цели бихте могли да съставите и друг първичен счетоводен документ (например протокол), в който да се опишат по-подробно продажбите по видове, както и да се включи допълнителна информация, необходима за счетоводното отчитане на извършените продажби.
С уважение:
![]() ![]() |
Още за Наредба Н-18:
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
23Февр2023
Отчитане на продажби на онлайн магазин, заплатени чрез дебитни карти и чрез пощенски паричен превод
от Елена Илиева
на 23 Февр 2023
27Септ2022
Регистриране на електронен магазин и касов апарат при продажба на карикатури онлайн
от Елена Илиева
на 27 Септ 2022

